"Ще бъда до теб" от Холи Голдбърг Слоун - ревю

Сам Бордър иска да избяга, но няма накъде. Той е прекарал целия си живот с по-малкия си брат Ридъл и нестабилния им баща, местейки се от един град на друг след редица нещастия, случили се в ранното му детство. Да осигури най-необходимото – храна за по-малкия си брат Ридъл – затворено дете, което почти не говори, се полага именно на него. Това е най-важната му мисия. До деня, в който среща Емили.

Емили Бел вярва в случайността, но случайността до момента не се отнася благосклонно към нея. Тя произхожда от добро и амбициозно семейство, което иска най-доброто за нея, но въпреки това се чувства сама. Тя няма представа, че Сам ще стане неразделна част от живота ѝ и че запознанството с него ще я промени завинаги.

Внезапно обаче призраците от миналото се надигат отново и Сам и Ридъл са запратени на опасно пътешествие. Пътешествие към дома, което ще преобърне всичко.

Дали можеш да промениш съдбата си? И как се възстановяваш след човек, който е преобразил светогледа ти? Едно е ясно – не можеш просто да го замениш с някого другиго…

„Ще бъда до теб" е сладко-горчива история за любовта, музиката и изборите, които правим, когато животът ни се промени в миг.

В първия момент, в който зърнах „Ще бъда до теб“ в книжарницата, най-силно впечатление ми направи момчето, свирещо на китара, но за разлика от образа на обичайните китаристи, които сме свикнали да виждаме, тук обликът малко или много се различава. След като прочетох и анотацията, вече знаех, че това е история, която несъмнено ще си заслужава и вече нямах търпение да се запозная по-отблизо с героите, представени толкова мистериозно.

Сам Смит или по-коректно Сам Бордър е 17-годишно момче, чиито дни, откакто се помни, са посветени на една безкрайна борба за оцеляване и грижа за по-малкия си брат Ридъл. Сам не познава дома си, защото баща му не позволява да се застоят на едно място повече от седмица; не познава майка си, защото баща му един ден просто ги е отвел от нея; не ходи на училище, защото баща му смята, че е загуба на време; не излиза през деня, защото баща му смята, че не трябва да се показва камо ли да се сближава с хората; храни себе си и брат си с остатъците от кофите на заведенията за бързо хранене, защото баща им не смята, че е длъжен той да издържа двамата си синове, а пък и не работи, че да им осигури необходимото, вместо това се занимава с кражби.

Всичко ни навежда на мисълта, че Сам далеч не води щастлив и безгрижен живот, изпълнен единствено с училищни ангажименти и тук-там някое спречкване с приятел или прекалено загрижен родител, какъвто е този на неговите връстници. 

Емили Бел, дъщеря на амбициозни родители, които са готови на всичко само и единствено тя да е щастлива, определено е родена под щастлива звезда. Въпреки това Емили не се чувства напълно щастлива, а по-скоро сама. Нейният живот се променя из основи след една напълно случайна среща (ако изобщо случайността съществува – нещо, в което Емили не е убедена) с едно напълно случайно момче на име Сам. Той я пленява от първи миг със способността си за изслушва, говори и съчувства със сърцето си. Но по всичко личи, че светът на Сам е по-различен, само че никой не знае кое му е различното. Това трябва да разбере Емили, но каквото и да е, тя е уверена, че не би повлияло на чувствата й към този човек толкова истински, че сякаш измислен…

Без грам да преувелича мога да кажа, че „Ще бъда до теб“ е един от най-добрите съвременни тийн романи, които съм чела! Всичко в него е изпипано до съвършенство – от героите, през историята до българския превод на текста. Не само смятам, а съм убедена, че книгата трябва да достигне до по-голяма аудитория, защото несъмнено изпъква над останалите contemporary книги днес. Отдавна не ми е било толкова трудно да оставя книга настрана, поради ежедневните задължения на един ученик. Препоръчвам я с две ръце! Това е история, която ще ви накара да се замислите за съществуващите контрасти в обществото, ще ви позволи да се вмъкнете в мислите на тийнеджърите, ще ви разплаче, ще се усмихвате, а накрая просто ще искате да я започнете отначало!

Искрени благодарности на издателство Сиела

за любезно предоставената възможност да прочета тази запомняща се история!

"Летни дни и летни нощи" - 12 любовни истории под редакцията на Стефани Пъркинс

Лятото е в разгара си и по този случай съм изключително щастлива да ви представя възможно най-подходящото четиво за сезона - антологията на Стефани Пъркинс, в която ще намерите 12 любовни разказа от 12 различни и небезизвестни YA автори. Всяка от историите е неповторима сама по себе си и няма нищо общо с предходната. Затова и ви предстои точно 12 пъти да се влюбите в по 12 различни начина. Затова и смятам да кажа по нещо за всеки от разказите. Ще се постарая да издам колкото се може по-малко, за да е на лице елементът изненада, и едновременно с това ще се опитам да ви загатна какво да очаквате и с какво ви предстои да се срещнете в разказите. Но не мога да дам отделна оценка на всяка история, което сигурна съм малко или много би ви ориентирало; просто не съм способна да поставя една история редом с друга, по-добра или по-лоша от трета, не. Е, да започваме!

1. "Глава, люспи, език, опашка" от Лий Бардуго

Какво по-добро начало от фантастичната история на Лий Бардуго? И като казвам "фантастична", имам предвид буквално. Авторката на трилогията "Гриша" не изневерява на стила си и в това отношение разказът и се отдалечава от contemporary жанра. Трябва да призная, че в началото ми беше доста трудно да разбера какво се случва (даже се наложи да препрочета първите няколко страници), но след това не желаех да я оставям. Лий Бардуго несъмнено е сътворила оригинална история с красив сюжет и съвсем умело е създала любовната част. Историята според мен е една от най-хубавите в сборника и благодарение на прекрасния начин, по който е написана! С нея ще се гмурнете в езерните дълбини и заедно с Грейси и Илай ще разкриете не една морски загадки.

2. "Краят на любовта" от Нина Лакор

Не очаквайте от тази история неочаквани обрати; все пак ще получите лек и приятен за четене с много красива символика разказ, в който присъства също толкова любов, колкото и в останалите. Не ми допадна това, че единственото, което бе поставено на преден план, бе любовната история, някак си нямаше послание, което се надявах да ми остави, но това не ми попречи да й се насладя и да ми остави онова сладко чувство, на което само романтичните истории са способни. Тук очаквайте малко математика, няколко татуировки и един къмпинг на палатки.

3. Последна съпротива в "Синегор" от Либа Брей

Колкото и да ми допаднаха главните герои, закачките помежду им и взаимоотношенията им в действителност, никак не ми хареса този "страшен" мотив, който Либа Брей бе вмъкнала в разказа си. Някак си не го намерих за достатъчно внушителен нито оригинален. Все пак това не попречи да се влюбя в романтичната част от историята. Подгответе се за мноого кино, пуканки и хорър мотиви.

4. "Нездрави удоволствия на А. и У." от Франческа Лия Блок

Тази история пък успя да прикове вниманието ми от началото до края. Вярно, не е най-трогателната любовна история, но се доближава до реалността във всеки един аспект. А реалността не е много трогателна, нали? Поне не винаги. Допадна ми този елемент с имената, представени само чрез инициали (както можете да видите от заглавието й), което аз намирам за оригинално, още повече щом героите са реални личности. В тази история няма любов, а по-скоро само привличане. 


5. "След деветдесет минути завийте на север" от Стефани Пъркинс

Ето тази история ще ви припомни какво представлява любовта... Разказът е един от най-добрите в антологията и ми допадна изключително много. Най-напред заради това, че е изпипан до най-малка подробност; за това, че има връзка с миналото и няма как да няма и с бъдещето. Символиката е безкрайна, цитатите, които си отбелязах също. Образите на героите са майсторски изградени, затова и няма как да не се привържете и към двамата. Хареса ми и хуморът; неведнъж се усмихвах насред страниците. Очаквайте планини и върхове, освен любов, любов и любов.

6. "Сувенири" от Тим Федерле 

Ето, че имаме и история, която се развива на нещо като увеселителен парк, в който героите ни работят. Този път се разказва от името на момче, а денят е именно този, който двамата са определили за скъсването си още когато са се събрали. Мисля, че именно в това се състои различното, както и с огромната връзка между заглавието и случващото се в разказа. Тук отново ще срещнете много символика сред страниците. 


7. "Инерция" от Вероника Рот

Тази история намирам за изключително оригинална - действието се развива в болница, а двамата главни герои имат способността да преживяват отново спомените си. Беше ми изключително интересно да се върна заедно с тях назад във вече случилото им се, да надникна в миналото им и в любимите им спомени. Тук се подгответе за оригиналните "разделения" по частта на Вероника Рот и за една красива, но и засягаща сериозни теми история.

8. "Любовта е последното прибежище" от Джон Сковрон

Най-напред ми направи много приятно впечатление встъпителното авторовото обръщение, с което и започва тази история. В рамките на две страници обаче ще се запознаете с един куп герои с всякакви необичайни имена, които обаче аз се постарах да запомня. Някои от героите работят в хотела, други са негови гости, но всички се познават и са приятели...а действието се развива в луксозен курортен хотел през първите дни на предстоящото лято. Макар и предсказуем, разказът бе изключително лек и приятен за четене, успя да ме пренесе под слънчевите лъчи до басейна на "Хотел дел Арте" и да ми се прииска историята да не свършва. Очаквайте  (не)романтична история, поднесена с разтоварващ хумор.

9. "Късмет и довиждане" от Бранди Колбърт

В тази история действието се върти около заминаването на най-скъпия човек за Рашида - братовчедка й Одри, която планува да напусне родния Чикаго и да заживее с приятелката си Джилиан. На прощалното парти в чест на заминаването й, Рашида получава ценен житейски урок - когато се сбогуваш с някого, не означава, че не правиш място за нов човек... В "Късмет и довиждане" обаче не романтиката е на преден план, а напротив - по-дълбоки и мрачни чувства, породени от миналото и евентуалното неудовлетворяващо бъдеще. 

10. "Чисто нова атракция" от Касандра Клеър

В своя разказ Касандра Клеър ни най-малко не бе изневерила на стила си, който познаваме от така любимите ни нейни книги. И тук присъства магията, усложнените семейни взаимоотношение и разбира се, любовта. Главната героиня, Лулу Дарк, работи на черния карнавал, който баща й притежава. След редица перипетии, срещу които се изправя, разбираме, че имаме силна и досетлива героиня насреща си и няма как да не я заобичаме, така както и всички останала фантастични същества от карнавала. 

11. "Хиляда начина, по които всичко това може да се обърка" от Дженифър Е. Смит

Несъмнено това е една от най-истинските и красиво написани истории и се нарежда сред любимите ми в антологията. Авторката е засегнала тема, за която не очаквах, че ще чета и искрено се радвам, че имах тази възможност. Главните герои са представени напълно реалистично, а романтиката помежду им е в перфектното съотношение. В този разказ се подгответе за една любов, започнала още от часовете по испански, за малко игри на баскетбол и за едно момче, всъщност две, които и вие ще заобичате, така както Ани. 

12. "Картата на мъничките съвършени неща" от Лев Гросман

Oh, God, тази история бе съвършена, нямаше нищо излишно! Марк се буди всеки ден, а датата отново е 4ти август. Всичко се повтаря, а той може да прави, каквото си иска без това да има някакви последствия, защото на сутринта всичко ще започне отначало. В началото и вие ще искате да сте на негово място, после ще се зачудите: "Не е ли по-добре да сте неподготвени? Да се случват неща, които не сте очаквали?". Тази прекрасна дванайсета история повдига такива теми, по които може доста да се говори. Но всичко в нея е символично и няма как да не се привържете както към героите, така и към всичко случващо се. Също и да се замислите върху някои по-сериозни въпроси. И разбира се, да се влюбите!

Книгата съдържа неописуемо красиви разкази - едни повече или по-малко от други, но несъмнено всеки представя уникална лятна история. Радвам се, че имах възможността да прочета тези дванайсет малки щастия. "Летни дни и летни нощи" е идеалното четиво за лятото; в сборника са поместени тези 12 толкова различни истории, но същевременно във всяка една има по нещо прекрасно, което да направи лятото ви 12 пъти по-хубаво. И по-романтично! 

Искрено благодаря на издателство Сиела 

за любезно предоставената възможност да се влюбя 12 пъти!

photo source 

"Човек на име Уве" от Фредрик Бакман - ревю

Уве е на 59, заклет почитател и притежател на сааб, вдовец. Тъгата по любимата му Соня го кара всеки ден да пожелава смъртта си.

Вечно недоволен и гневен, лесноизбухлив. Понякога Уве се пита защо наричат даден човек кисел, след като не обикаля улиците с фалшива усмивка. Той е темерут – от хората, които сочат с пръст онези, които не одобряват, и се отнасят към тях като към крадци, хванати пред прозореца. Но за него да спаси човешки живот е дреболия. Има железни принципи и е постигнал непоклатима рутина в действията си. Защо ли започва да ги нарушава?

Една сутрин бъбрива млада двойка с две весели дъщерички се нанасят в съседна къща и случайно смачкват пощенската му кутия. Случката води до комичния и трогателен разказ за безпризорна котка, неочаквано приятелство и древното изкуство да дадеш на заден с ремарке. Всичко, което се случва, ще промени киселия старец и ще разтърси до основи кварталното сдружение на обитателите.

Изключително съм щастлива, че имах възможността най-накрая и аз да се докосна до скандинавската литература и съм още по-щастлива, че избрах точно тази книга за първа среща с нея. 

Не знаех какво да очаквам от романа на Бакман, само бях чувала много и все положителни отзиви, затова и очаквах книгата и на мен да се хареса. Е, в действителност аз се влюбих в нея - бавно и постепенно, но сигурно и завинаги! В началото, признавам, ми беше леко трудно да се вмъкна в историята и да започна да я преживявам наравно с героите или да почувствам Уве тъй близък както го чувствам в момента. В първите глави на историята намирах за комичен нетипичния нрав на Уве, коментарите, мислите му, отношението му към другите и се чудех на нагласата му към света. С всяка следваща страница обаче разбирах на какво се дължи това нестандартно поведение и след като научих, историята не ми се виждаше толкова забавна. Съчувствах на Уве. Мислех си как е възможно съдбата да му е отнела толкова много...

Без значение на младини или на старини, Уве остава винаги верен на своите принципи; горделив, скромен, трудолюбив, вечно намръщен и мълчалив, Уве е герой, който не се забравя лесно.

Освен категорично неповторимата личност на Уве, друго, което безкрайно ме впечатли в книгата, е истинската и неподправена любов между Уве и Соня. Дори ми липсват думи да опиша колко съвършено и в същото време толкова реално бе представен съвместния им живот от момента на запознанството им до мига, в който смъртта ги е разделила. 

"Ако обаче някой бе попитал, той щеше да каже, че не е живял преди да я срещне. Не живееше и след това."

За него Соня е вдъхновение, глътка въздух за давещия си, цветът в сивото му ежедневие, смисълът на живота му и най-прекрасния човек, срещал някога. Само с присъствието си Соня му показва, че животът може да бъде и хубав. Толкова различни, но всъщност родени един за друг - недостатъците на Уве се превръщат в сладости за Соня и обратното. Това е то любовта! 

"Да обикнеш някого е като да се преместиш в къща – казваше Соня. – Първоначално се влюбваш във всичко ново, всяка сутрин се удивяваш, че нещата са твои, сякаш се страхуваш, че някой неочаквано ще се втурне вътре и ще обясни каква ужасна грешка е станала, че няма начин да живееш на това прекрасно място. С течение на годините стените се зацапват, дървото се напуква, вече обичаш къщата не толкова заради съвършенството й, а заради недостатъците. Вече познаваш всички кътчета и ъгълчета. Знаеш как да накараш ключа да не заяжда, когато навън е студено. Знаеш коя от дъските поддава, когато стъпиш върху нея, как да отвориш вратата на гардероба, без да скърца. Това са малките тайни, които превръщат дома ти в истински дом. "

Но сега, когато Соня вече не е сред живите, Уве всеки ден пожелава смъртта си. Не минава и ден без да помисли да прекрати съществуването си и де отиде при всичко, което някога е имало значение за него.

"Какви странни неща ти липсват, когато изгубиш някого. Дребни неща. Усмивки. Начинът, по който тя се обръща насън. Дори пребоядисването на стаята заради нея."

Но когато Парване и Патрик,  немлъкващите съседи на Уве, постоянно търсещи го за какво ли не, се нанасят в квартала, животът на вечно оплакващия се старец се променя из основи! По какъв начин и защо Уве стига до заключението, че сега няма време да умре оставям на вас да разберете...

В заключение мога само да кажа, че "Човек на име Уве" е от онези книги, които се четат веднъж, но се помнят винаги. С две ръце препоръчвам на всеки да се докосне до нея с обещанието, че творбата на Бакман истински ще ви трогне, а след края ще поискате да я започнете отначало за още една среща с намръщения старец, без когото вече не можете!

Много благодаря на издателство Сиела

 за възможността да прочета тази незабравима история!

"Въглен в пепелта" от Сабаа Тахир - ревю

Империята на Воините е най-могъщата военна сила, чието начало е поставено с завоеванието на държавата на Книжниците - някога велика цивилизация, обсебена от жаждата за знание, чиято култура е почти напълно заличена след петвековно робство.

Лайа е обикновено  момиче от Книжниците, което живее с брат си при дядо си и баба си. Една вечер имперски отряд напада дома им, убива дядо й и баба й и пленява брат ѝ. Лайа успява да избяга, свързва се с бунтовническото движение в града и успява да ги убеди да ѝ помогнат. В замяна се съгласява да бъде изпратена като шпионин в крепостта, където се обучават най-страховитите имперски воини - Маските. Ако се окаже полезна и намери ценна информация, брат й ще бъде спасен.

В същата крепост Елиас Валерий планира да дезертира след дипломирането си. Въпреки, че е наследник на един от най-могъщите имперски родове, жестокостта на Воините му е чужда и единственото, което желае е свобода. Плановете му се променят, когато е обявено,че по силата на древен закон, следващият император ще бъде избран измежду четиримата най-добри ученици в крепостта. Елиас е един от тях.

Скоро Елиас и Лайя ще разберат, че техните съдби се преплитат и изборите им ще променят съдбата на самата Империя.

Не мога да отрека, че бях много скептично настроена към книгата, тъй като се страхувах, че няма да успея така да се каже "да се гмурна" в историята, въпреки че всички, вече прочели я, казваха колко е хубава. Е, сега единствено съжалявам, че не съм я прочела по-рано, защото неслучайно липсват лоши отзиви за нея и искрено се надявам да има продължение!

"Въглен в пепелта" е дебютният роман на Сабаа Тахир, колкото и да е чудно за вярване, и заедно с това - една от най-хубавите антиутопии, които съм чела. Разказва за един свят на поробени и поробители, в който нито едните, нито другите са свободни и именно в това се състои елементът на уникалност. В повечето романи, в които присъства робството под една или друга форма, поробителите са представени като господари, без лишения и най-вече с избор. Но тук нещата не стоят по този начин - Воините се обучават за Маски, а това върви ръка за ръка със смъртта на много Книжници. Тук никой няма право на избор дали да стане безмилостен убиец на поробения народ на Книжниците. Единствено дали ще се прочуе с това или не.

Наравно с обстановката, нехарактерна за романите от този жанр, героите също са нетипични и неповторими. Лайя, млада Книжница, която живее заедно с баба си и дядо си, докато Маски не ги убиват и не отвличат брат й Дарин, е изключително смела, макар и първоначално да го отрича и да се самообвинява за трагичните събития. 

"Животът се състои от толкова много нищо незначещи моменти. И после, един ден, идва момент, който променя всичко. Тези моменти са изпитание на силата, на смелостта. Виковете на Дарин бяха такъв момент, такова изпитние. И аз не го издържах."

Възхищавах се на жертвоготовността към брат си, за когото беше готова на всичко. Дори да се съюзи с абсолютно непознати за нея хора от Съпротивата. Дори да бъде продадена като робиня на Директорката на Блеклиф, където Воините се обучават за Маски. 

Макар в началото да беше наивна и да предприемаше някои необмислени действия, с времето Лайя израсна и придоби още повече смелост, отколкото някога си е представяла. За мен Лайя бе много вълнуващ персонаж именно защото с всяка следваща глава, тя ставаше по-различна, по-уверена в себе си. 

Елиас през цялото време ме изпълваше с отчаяние, поради неговото безсилие към съдбата му. Той за разлика от връстниците му, не бе създаден да убива, да унищожава човешки животи. Не стига това, ами той бе избран за участник в изпитанията за избора на нов Император. Представете си да се очаква от вас да покажете най-доброто, за да не изложите могъщия си род, в мъчителни изпитания, чиято награда е това, към което таите безкрайно презрение. Поне аз така успях да вникна в образа и чувствата на Елиас, който макар и да имаше изключително тежък живот, не бе изгубил способността да чувства, да обича, да се надява, да се бори, разкъсван между собствените си принципи и дълговете, които Империята му е наложила.

Хелене и Кийнан, макар и второстепенни герои, бяха изградени също толкова невероятно, което за пореден път доказва писателския таланат на Сабаа Тахир. Авторката се е справила отлично не само с изграждането на сюжета и всеки детайл от него, но и героите - главни и второстепенни, техните битки (със себе си или не), чувства. Радвам се, че в тази тъмна приказка присъства и любовна драма, която макар и леко загната, е достатъчно ясно представена. 

В началото ми бе малко трудно да потъна в историята на "Въглен в пепелта", може би защото имах повече задължение за училище, но веднъж случи ли се, искрено я заобичах. Това е от книгите, които след като бъде прочетена, остава дълго в съзнанието на читателя и оставя въпроси и размишления върху себе си. Силно я препоръчвам на всеки, който някога се е колебал да я прочете и все още не го е направил, защото удоволствието е гарантирано! 

Искрено благодаря на издателство Сиела, че ми предоставиха

 възможността да прочета тази прекрасна книга!

"Как да бъдеш популярна: ретро мъдрост за съвременни чудаци" от Мая ван Уейгънън - ревю

Запратена в изгнание на дъното на социалната стълбица в училище, Мая ван Уейгънън решава да започне уникален социален експеримент: да прекара цялата учебна година, следвайки съвети, взети от наръчник по популярност от 1950 година! Могат ли една маша за коса, куп нелепи дрехи, малко вазелин вместо сенки за очи и наниз перли да помогнат на Мая в стремежа ѝ да стане популярна?

Резултатите от тази истинска история са смешни, излагащи, понякога болезнени и показват пътя към порастването, което невинаги се случва както си представяме, но си има и своите добри страни (дори ако първо трябва да наденеш кюлоти, за да ги достигнеш). Разказана с неповторимо чувство за хумор, историята на Мая служи за пример на читатели на всяка възраст за това колко много можеш да постигнеш, стига да проявиш доброта и самочувствие.

Мая ван Уейгънън живее на границата между САЩ и Мексико, висока е 1.57м, има любящи родители, по-малък брат и сестра. Но едно не е - популярна. В училищната йерархия тя се определя в графата "Отхвърлени от обществото", което е степен минус първа от скалата по популярност, най-ниското ниво от всички в училището, на които не им плащат, за да са там (учителите и тези по заместване). Скоро Мая открива наръчникът по популярност на Бети Корнел от петдесетте години на миналия век и решава да ги приложи в своя живот, знаейки, че няма какво повече да губи. 

От доста време бях хвърлила око на дневникът на Мая ван Уейгънън - провокиращото заглавие и грабващата анотация още повече привлякоха интереса ми, но не мислех, че историята описва истинския живот на Мая ван Уейгънън, която е както авторката, така и героинята в книгата си. В нея присъстват ежедневните резултати от експеримента, който има заветната цел - да извади Мая от дъното на социалната стълбица в училището й и да я направи значително по-известна, отколкото е.

Всеки от нас (или почти всеки) някога (или винаги) е искал да бъде популярен. А какво всъщност означава това? 

"Знам какво не е. Не е да седиш сам или да ти се присмиват. Не е да се срамуваш от това как изглеждаш и непрекъснато да искаш да се скриеш в някой ъгъл, да искаш да изчезнеш."

Но тази книга е нещо много повече от едно просто прилагане на съвети за популярност на повече от шейсет години и рисковете от това (всъщност такива май липсват). Тя е поглед в живота на едно момиче в едновременно най-прекрасните и най-болезнените й години - тийнейджърските, когато физически и психически човек преминава от детска в зряла възраст. Представлява още поглед в душата, мислите, чувствата й. Мая ван Уейгънън ни допуска до най-съкровените си спомени, желания, тайни и така имаме възможността да я опознаем истински, да й съчувстваме на места, друг път да се възхищаваме на смелостта, добрината, вярата й в себе си. Защото всичко голямо започва с това да повярваме в себе и в своите способности.

В дневника си Мая още споделя свои снимки със семейството си, с нови принадлежности, с тоалетите си или правейки упражнения за красива стойка и това допринася да достоверността на романа, което пък от своя страна по някакъв начин поражда довери към всичко написано в него.

Книгата е разделена на девет глави, всяка за деветте месеца от учебната година - от септември до май, през които Мая се стреми да подобри различен елемент от себе си, допитвайки се и следвайки съветите на Бети Корнел за тяло, грим, коса, дрехи. 

Всичко в книгата е поднесено с щипка хумор, защото ситуациите, в които Мая попада са нерядко комични, но винаги - поучителни. Всеки тийнеджър би научил по нещо, което ще намери за полезно и би започнал да прилага и в своя живот. Действително книгата вдъхновява читателя да се заеме с подобрение на нещата в себе си, което не харесва. Именно затова препоръчвам дневникът на Мая ван Уейгънън, обявена чрез класации за една от най-влиятелните тийнеджърки, на всеки, който би искал да почете за порастването на едно момиче, за пътуването му към себе си. На всички, които някога са седели сами на детската площадка. 

Много благодаря на издателство Сиела 
за възможността да прочета книгата!

"Гневът и зората" от Рене Ахдие - ревю

Един живот за една зора.

В далечна земя, управлявана от жестоко момче убиец, всяка зора носи тъга на различно семейство. Халид, осемнайсетгодишният халиф на Хорасан, несъмнено е чудовище. Всяка нощ той взима за съпруга различно момиче, а на сутринта палачът му увива копринено въженце около врата ѝ. Когато най-добрата ѝ приятелка се превръща в жертва на Халид, Шахризад се заклева да отмъсти за смъртта ѝ и доброволно пожелава да стане следващата жена на халифа. Шахризад планира не само да оцелее, но и да сложи край на пороя от смърт, отприщен от бъдещия ѝ съпруг.

За "Гневът и зората" разбрах най-случайно от книжното общество в goodreads, пожелах да я прочета, но съвсем не предполагах, че ще се превърне в една от най-любимите ми книги на всички времена!

Романът на Рене Ахдие е вдъхновен от вече съществуващата история за прекрасната Шехерезада от "Хиляда и една нощ", но не мога да кажа, че е негов съвременен прочит, защото това би означавало, че липсва оригиналност в сюжета и при изграждане образите на героите. В действителност авторът е създал творба, в която успешно е превъплътил прочутите герои от арабските разкази едновременно с нови и леко загатнати фантастични елементи. 

Действието в романа се развива бързо и още в началото поема в неочаквана посока. Историята започва с доброволното пристигане на Шахризад в двореца на халифа след убийството на най-добрата си приятелка Шива, и едновременно с това проследяваме и живота на героите извън палата - приятелите и семейството на девойката. Именно това разгръщане на сюжетните линии в последователен ред държи читателя в непрестанно напрежение и нестихващо желание да научи повече. 

Главната героиня Шахризад представлява същински идеал за литературен женски образ. Без да се замисли, тя жертва себе си и своя живот, избирайки да стане съпруга на халифа с ясното съзнание, че ще трябва да направи и невъзможното, за да оживее и да успее да възмезди за болезнената загуба на най-близката си приятелка. Въпреки ситуацията, в която се намира, запазва хладнокръвието и увереността си, а трите впечатляващи истории, които разказва на Халид, пленяват не само него, но и читателите. Шахризад е изправена пред най-трудния избор - между каузата си и любовта. 

"Колко много я беше грижа за него. И колко малко значение трябваше да има това."

Халид е също един невероятно изграден образ, който поставя много въпроси и най-вече защо се налага отнемането на толкова много невинни животи - един за една зора. За него се носят какви ли не ужасяващи легенди, но дали те отговарят на действителността, Шахризад сама ще трябва да разбере.

Някъде до средата на книгата не вярвах на нито един от обкръжаващите настоящата съпруга на халифа, подозирах ги в някакъв вид предателство, в измяна. Това се отнася и за двамата много интересни персонажи Джалал и Деспина. 

Джалал, братовчед на Халид и капитан на стражата, притежава изключително чувство за хумор, но би ми било интересно да науча повече за самия него като личност, както и за живота му преди началото на историята. 

Към Деспина, не на последно място, също много се привързах. Тя бе изключителна подкрепа за Шахризад през цялото време и също така споделяше с нея, а и с читателите, ценни житейски мъдрости, който мен силно ме впечатлиха.

"Когато срещнеш човека, който те кара да се усмихваш, както никога не си се усмихвала преди, да плачеш, както никога не си плакала... тогава не можеш да направиш нищо, освен да се предадеш."

Един великолепен роман за незабравимата история на едно момче с минало на убиец и на едно момиче с опасни намерения, "Гневът и зората" на Рене Ахдие е идеалният избор, ако желаете четиво, което ще ви държи будни до ранни зори!

Искрено Ваша, 

Ади!