понеделник, 27 март 2017 г.

Колко е важно да намираме време за нещата, които обичаме!




Здравейте, бързам да кажа: не, не съм забравила, че имам блог! 😄 Причината за близо тримесечното ми отсъствие се крие във факта, че и аз като много други попаднах в порочния кръг на училище-домашни-уроци-домашни-кандидатстване.. Да, въпреки че все още съм 11 клас и до матурите и кандидат-студенските изпити остава близо една календарна година, аз вече започнах да се подготвям. И не, не защото изгарям от желание да се впусна в тази "въртележка". 

Избрах си специалност, която изисква повече жертви, от колкото съм предполагала, но съм убедена, че си струва. Та, потеглих по пътя на науката и трябва да ви кажа - пълен е с дооста препятствия и както вече казах, изисква много саможертви; като например трябваше да се сбогувам със свободното време през уикендите си, със свободното време през седмицата и даже, с времето, което преди отделях за учене по всеки един предмет в училище (е, вече е в сила изразът "въпрос на приоритети", ако ме разбирате). Искам да кажа - посветих цяялото си време на двете науки, с които смятам да кандидатствам, но в същото време загърбих книгите, а и съответно и писането в блога..

Близо месец и половина, ако не и повече, не се докосвах до художествена литература, дори във времето преди да заспя - вместо да почета книга, четях учебници. Не че има нещо лошо в това да се четат учебници преди сън, просто ми отне доста време, докато осъзная, че няма смисъл в това - не запомнях нищо от сложния научен изказ, не и в тези часове на деня... Та, един ден просто се почувствах някак лишена от прекрасното земно изкуство, наречено л-и-т-е-р-а-т-у-р-а. Не можех повече да продължавам без да се впускам в книжните приключения, които ме чакат между страниците. Осъзнах, че колкото и да съм заета, колкото и безкрайно много да имам да уча, все ще мога да отделям поне по 30мин на ден за четене. И знаете ли, пътуванията ми в градския транспорт станаха далеч по-приятни, както и времето ми за отмора вкъщи и времето преди да заспя.

Прочетох три романа на любимата ми Агата Кристи ("Азбучните убийства", "Искрящ цианкалий" и "Тъжният кипарис"); първата книга от "Поредица от злополучия" (е, за съжаление ми се стори прекалено детска, макар и със страашен сюжет и затова не смятам да чета следващите); препрочетох третата книга на Хари Потър (смятам да препрочета и следващите, чаках да позабравя детайлите, за да мога да го направя). 

И вече се чувствам по-вдъхновена. По-заредена. По-щастлива. Колко е хубаво само когато в това забързано ежедневие успеем да разпределим времето си така, че да има за всичко - задължения, почивка, излизания. 

Виждам, че постът стана доста дълъг, благодаря, че го прочетохте докрай и много се надявам да не сте ме забравили! 😄Надявам се следващата ни среща да е по-скоро, ще се постарая да бъде! 
Да, определено ми липсваше писането тук! ((: