четвъртък, 31 декември 2015 г.

Най-доброто от 2015 & повече за 2016 Reading Challenge

Здравейте! Ето, че и още една година премина неусетно, но оставяйки безброй спомени и нови преживявания. За себе си мога да кажа, че беше една прекрасна година - срещнах много нови и прекрасни хора, които съм благодарна, че имам в живота си, постигнах по-голямата част от целите, които си бях определила в края на 2014, докоснах се до очарователни литературни творби. Оценявам как всичко това ме промени само към добро!
В читателски план през изминалата година прочетох някои наистина невероятни книги, други не толкова, но все пак възнамерявам да споделя малко повече само за 5те най-добри попадения през 2015, като на пръв поглед всичките се различават едно от друго по жанр или време на създаване.

"Граф Монте Кристо" от Александър Дюма-баща. Един от най-великите романи в историята на човечеството безспорно. Всеки, който се е докоснал до него под една или друга форма, би трябвало да го знае. Думите тук са просто излишни.

"Крадецът на книги" от Маркъс Зюсак. Признавам си, че не съм чела друго от него, което ще се постарая да се промени през 2016, но наистина съм впечатлена от стила му на писане. Освен това романът е наистина стойностен и успя много силно да ме трогне.

"Елинор и Парк" от Рейнбоу Роуъл. Очаквах типичната тийн любовна история, но в действителност романът е много повече от това. 

"В полите на Витоша" от Пейо Яворов. Яворов е любимият ми български поет, а "В полите на Витоша" - любимото ми негово произведение. Прочетох го за няколко часа и доста си поплаках. И дори още повече, докато го гледах на сцената на театър "Българска армия".

"Дядо Горио" от Оноре дъо Балзак. Не се чете лесно, поради дългите описания, а героите са немалко на брой, което допълнително усложнява сюжета. В края романът ме остави безмълвна и също успя да ме разплаче.

Прочетох няколко романа на Агата Кристи -  "Убийството на Роджър Акройд", "Пет малки прасенца" и "Хикъри Дикъри Док", всички от които забележителни и непредсказуеми; "Demain" на Guillaume Musso, която получих като подарък от училище; прочетох първата част от трилогията "Игрите на глада" на Сюзан Колинс"Хартиени градове" и "Will Grayson, will grayson" на Джон Грийн също са част от прочетените през 2015, "Хамлет" на Шекспир, "Тартюф" на Молиер, "Робинзон Крузо" на Даниел Дефо от задължителната литература.



За 2016 освен всички останали цели, съм си поставила да изпълня възможно най-голяма част от 2016 Reading Challenge, което можете да погледнете, като натиснете тук Аз с удоволствие се захващам с това предизвикателство и предизвиквам всеки, който има желание да го направи.

Последно, но не на последно място, пожелавам на всичките си близки, на всеки, който чете това, една ползотворна година с незабравими преживявания и постигнати цели. Нека бъде по-добра от всяка досега и изпълнена с щастливи мигове и повече поводи за усмивка. Бъдете здрави, щастливи и благодарни за всеки един миг! 
Искрено Ваша,
Ади!





сряда, 30 декември 2015 г.

"Фенка" от Рейнбоу Роуъл - ревю


"Фенка" е един изключително лек и разтоварващ роман, от тези, които не желая да оставя с часове през зимните следобеди с чаша чай до себе си и се радвам, че се докоснах до него именно по Коледа. Въпреки това имах доста високи очаквания за сюжета, очаквах да има до някаква степен запомнящо се послание и що се отнася до това, останах леко разочарована, защото такова липсва, но все пак книгата има друго предназначение, а именно бягство от забързаното ежедневие и пренасяне в една приятно различаваща се действителност.

Не мога да не отбележа, че се влюбих във всеки един от персонажите и дори Рен не е изключение. Именно в това се крие дарбата на Рейнбоу Роуъл - освен че стилът й на писане е толкова плавен и нежен, тя създава образите на героите си така, че да ги обожаваш дори след края. Този елемент присъства и в "Елинор и Парк".

Кат е посветила времето си на писането на фенска литература (също известна като фен фикшън) върху любимата още от детството си поредица Саймън Сноу, която все още не може да загърби. Изключително притеснително и срамежливо момиче, Кат е също толкова очарователна и талантлива млада писателка.


Рен, сестрата на Кат и нейната пълна противоположност, е доста по-уверена в себе си, което на по-късен етап й изиграва лоша шега. Отнася се непочтително с "обожателите" си, дори пренебрегва собствената си сестра. В края на краищата любовта към близките й е тази, която я спасява и вкарва в правия път.

Рийгън, червенокосата съквартирантка на Кат, е на пръв поглед груба и неучтива спрямо нея, но пък е и единствената й приятелка (като не броим десетките хиляди читатели на историята й Само напред, Саймън в Интернет).
" -Толкова си шантава...-каза Рийгън. - Чак ми липсваше."


Ливай е русото момче, чиято коса меко казано е представена като произведение на изкуството и което всеки харесва. Той е наистина пленителен във всяко отношение - от външността си до поведението и чувството си за хумор. Образът му истински ме плени още от първите страници и си признавам, че вече е сред любимите ми в YA литературата. А на начина, по който се отнася с Кат и за чувствата му към нея, можем само да се възхищаваме.

"-Липсваш ми. 
-Стига глупости. -засмя се Кат. Нали ме видя сутринта. 
-Не е до времето, Кат. До разстоянието е."

Историята в романа разказва за проблемите, с които всеки се сблъсква след завършването на гимназията - трудностите през първата година в колежа, породени от съжителството с непозната съквартирантка и нелесното покриване на изискванията на новите учители. Любовта, семейните проблеми и приятелството също преплитат основните сюжетни линии. 

Ако търсите приятна и лесна за четене тийн любовна история, то "Фенка" би било подходящо четиво!

Искрено Ваша,
Ади К.

понеделник, 28 декември 2015 г.

All I Want for Christmas Book Tag


Макар и с няколко дни закъснение, ето го и моят All I Want for Christmas Book Tag. Весели празници! ^^


1. Кой герой искаш Дядо Коледа да остави под елхата ти?


 Наскоро прочетох "Фенка" (очаквайте ревю за нея след броени дни) и още съм в опиянение от образа на Ливай , но тук не мога да не посоча любимите си Рон, Хари и Хърмаяни. 


2. Кой герой би искал/а да
целунеш под имел?
Не мога да не посоча Ливай, не е и за чудене, все пак той е един от най-невероятните момчешки образи в днешната YA литература. 

3. Напиши твоя коледен списък за Дядо Коледа, кои ще бъдат твоите топ 5 книги в него?

Ами бих искала: 
1. "Всички наши места" от Дженифър Нивън
2. "Онова лято" от Лорън Уилинг
3. Създадена от дим и кост" от Лейни Тейлър
4. "Рубиненочервено" от Керстин Гир
5. "Алена кралица" от Виктория Айвярд (която вече получиих) 



4. Тайна е, че Дядо Коледа е в Хогуортс, какво най-много искаш да получиш?

Най-вече малко пълноценно време с близките ми! 



5. Получаваш да прекараш един ден с героите и филмовите актьори от един фендъм, кой ще избереш?

Ооо, без съмнение героите от "Хари Потър"! Обожавам ги прекалено много, за да мога някога да избера, които и да било други!




6. Кое измислено животно би искал/а да заеме мястото на Рудолф и което да срещнеш на покрива си?
Хмм, може би едно приятелски настроено хъски! Толкова ме радват тези кученца!


7. Каниш 10 героя на твоето новогодишно парти, кои ще избереш?

Малко ми е трудно да си представя герои от различни романи заедно, затова ще изброя любимите ми от "Хари Потър", които бих искала да видя на едно място: Хари, Рон и всичките Уизли, Хърмаяни, Невил, Хагрид, Тонкс, Луна.


8. От кой герой ще излезе добър Дядо Коледа (не е задължително само външния вид, личността също се брои)?

Сетих се за Куентин от "Хартиени градове". Не, че той е въплъщение на жизнерадостно настроение, но е изключително добър и отдаден на каузата си, също като добрия старец. 

И така, както предполагам сте забелязали, без да го целя, посветих доста от отговорите на въпросите на историята за момчето-магьосник. Защото, когато става въпрос за Коледа, магията не остава безучастна...!

Това беше от мен засега. До скоро!

п.п. 1 - Както вече споменах, очаквайте ревюто ми на "Фенка". Благодаря, че прочетохте този пост!
п.п. 2 - Тагвам всеки, който има желание и все още не го е направил.

Снимки: tumblr.com
Поздрави,
Ади!

неделя, 27 декември 2015 г.

Мааалко повече за новосъздадения ми блог:)


Здравейте! От много време исках да си направя блог, който да водя редовно и след три неуспешни опита и чак в края на 2015г., успях да го осъществя! Ma vie en mots! (в превод от френски - "Животът ми в думи" ) е място, в което възнамерявам да споделям свои ревюта на книгите, които съм прочела и са ме впечатлили по някакъв начин, любимите си цитати от тях, пътуванията си, всичко, което ме вълнува:)
Та, силно се надявам да ви бъде интересно ^^

От мен Весели празници и приятно посрещане на Новата година!

Ваша, 
Ади!