Защо "До всички момчета, които съм обичала" да е следващото ви четиво?

photo source

Шестнайсетгодишната Лара Джийн пази любовните си писма в кутия за шапки, подарък от майка й. Но това не са писма, които някой е писал за нея, а такива, които тя е писала. По едно за всяко момче, което някога е обичала - общо пет. Когато ги пише, тя излива сърцето и душата си и казва всичко, което никога не би се осмелила да изрече в реалния живот, защото писмата й са предназначени едниствено за нея. И така до деня, в който неясно как, тайните й любовни писма биват изпратени по пощата до своите получатели...

Прочетох „До всички момчета, които съм обичала“ на Джени Хан на най-подходящото за това място – по време на почивката ми на морето. Точно преди да замина се притеснявах как не разполагам с нито една лека романтична история, подходяща за плажа, когато изд. Ибис ме изненадаха приятно с тази книжка, за което съм им много благодарна! Вече знаех какво ще е следващото ми четиво.

„До всички момчета, които съм обичала“ е доста популярна в Америка от няколко години насам и се радвам, че вече я има и на българския пазар. В настоящата публикация смятам да ви предоставя няколко причини защо именно тази книга да бъде следващото ви четиво!

ЛЯТО Е!

photo source:

Кога, ако не сега, ще можете да се насладите истински на тази отпускаща история. Именно лятото (а и ваканциите по принцип) е най-подходящото време човек да се отдаде на заслужен отдих с една поглъщаща история, която без да се усети, е преполовил; която не иска да свършва, но все пак иска да разбере как ще приключи.

ЛЮБОВ!

Книгата на Джени Хан е романтична, откъдето и да я погледнете. Така че ако сте особено влюбчиви – е, ще имате „проблем“... тук момчетата не са малко, а не е много трудно да ги заобичате. Вмъкнете се в любовния живот на шестнайсетгодишната Лара Джийн, за да разберете какво означава същинска катастрофа!

СЕМЕЙСТВО!

Връзката между сестрите Сонг - Лара Джийн и двете й сестри: по-малката Катрин и по-голямата Марго, е очарователна, а взаимоотношенията им са наистина интригуващи. Любовта към баща им е впечатляваща! 

КОРЕЯ!

Ако си падате по корейската култура, то тази книга без съмнение ще ви се хареса – тъй като главната героиня е наполовина корейка, често се споменават корейски ястия и традиции.

ХАРИ ПОТЪР!

Въпреки че заема миниатюрна част от сюжета, не мога да не спомена препратките към „Хари Потър“, които толкова ме зарадваха! Изглежда авторката е почитател хехе!

ДЕТАЙЛИ!

Авторката е обърнала голямо внимание на малките неща - това може би не би си харесало на някой, които си търски напрегната история с бързо развиващ се сюжет, но на ценителите на малките, а всъщност толкова важни неща в живота, това само би се сторило очарователно! Предупреждавам, че четейки книгата, има реална опасност да огладнеете!

photo source

"До всички момчета, които съм обичала" е перфектното лятно четиво, което може да се опише само с израза по-сладко от шоколад... Книгата е част от трилогия и аз лично нямам търпение да разбера какво предстои да се случи със сестрите Сонг и с тяхното момчешко обкръжение, затова предполагам, че няма да мога да устоя и да не прочета останалите две книжки още сега!

"Писма до изгубените души" от Бриджит Кемерер - ревю

В книгата основна роля има смъртта – или по-точно загубата на скъп човек. Именно тя свързва Джулиет и Деклан. Двамата започват да общуват по възможно най-нетипичния за тийнеджърите начин – чрез писма, които Джулиет оставя на гроба на майка си и на които Деклат отговаря. Историята продължава изключително вълнуващо и нито за миг не ми се стори скучна или бавна, а след средата бях и със затаен дъх, очаквайки да разбера как точно ще се развият нещата.

Джулиет Йънг винаги пише писма до майка си, пътуващ по света фотожурналист. Дори след нейната смърт, тя оставя писма на гроба ѝ. Това е единственият начин Джулиет да се справя с живота.

Деклан Мърфи не е типът момче, с което искаш да се забъркваш. Съдът за непълнолетни му определя да полага обществено-полезен труд в местното гробище, с което той се опитва да избяга от демоните в миналото си.

Когато Деклан прочита завладяващо писмо, оставено до един гроб, не може да устои да не отговори. Скоро той се разкрива пред пълен непознат и тяхната връзка е мигновена. Но нито Деклан, нито Джулиет знае, че те всъщност не са непознати. Когато училищният живот се намесва в тайните писма, ще хвърчат искри, докато Джулиет и Деклан разбират истини, които могат да ги разделят.

Започнах „Писма до изгубените души“ без да имам някакви конкретни очаквания, въпреки че анотацията й привлече вниманието ми още след излизането на книгата в САЩ. И определено не съм очаквала, че ще успее да ме заинтригува още от първата глава. Освен, че е историята е написана много увлекателно (е, някак си успях да се абстрахирам от непоносимото за мен сегашно време в литературата), сюжетът е оригинално замислен, а героите – безупречно изградени.

Джулиет претърпява тежък период на скръб по загубата на майка си –прочута фотожурналистка, която заснема въздействащи фотографии, разкриващи истинското лице на войната. Взимайки предвид и крехката й възраст, можах да почувствам болката, която тя изпитва заради смъртта на майки си. В същото време на моменти не проумявах вътрешните й подбуди за някои елементи от поведението й, но ги отдавах на скръбта й.

Деклан е момче с трудно детство и с купища проблеми в семейството, в училището и даже със закона. От неговата история се трогнах много повече, на моменти се възхищавах на силата на духа му – малко са хората, които биха понесли подобно отношение от страна на околните заради една единствена грешка...

Беше прекрасно, че и двамата главни герои имаха по точно един истински близък приятел, на който можеха да споделят всичко (тук благородно заиждам на Деклан, че има човек като Рев за свой най-добър приятел)! Не мога да отрека и факта, че авторката е положила голямо старание в проучванията си в сферата на фотографията и законодателното право, защото включената информация е наистина актуална.

За мен „Писма до изгубените души“ съдържа всичко необходимо, за да заеме челно място сред най-добрите книги в жанра! Препоръчвам я на всеки, който би искал да се докосне до една нетипична любовна история с вълнуващ сюжет и интересни герои. 

Благодаря на издателство Егмонт, че бяха така добри да ми предоставят възможността да прочета именно тази книга!

"Ще бъда до теб" от Холи Голдбърг Слоун - ревю

Сам Бордър иска да избяга, но няма накъде. Той е прекарал целия си живот с по-малкия си брат Ридъл и нестабилния им баща, местейки се от един град на друг след редица нещастия, случили се в ранното му детство. Да осигури най-необходимото – храна за по-малкия си брат Ридъл – затворено дете, което почти не говори, се полага именно на него. Това е най-важната му мисия. До деня, в който среща Емили.

Емили Бел вярва в случайността, но случайността до момента не се отнася благосклонно към нея. Тя произхожда от добро и амбициозно семейство, което иска най-доброто за нея, но въпреки това се чувства сама. Тя няма представа, че Сам ще стане неразделна част от живота ѝ и че запознанството с него ще я промени завинаги.

Внезапно обаче призраците от миналото се надигат отново и Сам и Ридъл са запратени на опасно пътешествие. Пътешествие към дома, което ще преобърне всичко.

Дали можеш да промениш съдбата си? И как се възстановяваш след човек, който е преобразил светогледа ти? Едно е ясно – не можеш просто да го замениш с някого другиго…

„Ще бъда до теб" е сладко-горчива история за любовта, музиката и изборите, които правим, когато животът ни се промени в миг.

В първия момент, в който зърнах „Ще бъда до теб“ в книжарницата, най-силно впечатление ми направи момчето, свирещо на китара, но за разлика от образа на обичайните китаристи, които сме свикнали да виждаме, тук обликът малко или много се различава. След като прочетох и анотацията, вече знаех, че това е история, която несъмнено ще си заслужава и вече нямах търпение да се запозная по-отблизо с героите, представени толкова мистериозно.

Сам Смит или по-коректно Сам Бордър е 17-годишно момче, чиито дни, откакто се помни, са посветени на една безкрайна борба за оцеляване и грижа за по-малкия си брат Ридъл. Сам не познава дома си, защото баща му не позволява да се застоят на едно място повече от седмица; не познава майка си, защото баща му един ден просто ги е отвел от нея; не ходи на училище, защото баща му смята, че е загуба на време; не излиза през деня, защото баща му смята, че не трябва да се показва камо ли да се сближава с хората; храни себе си и брат си с остатъците от кофите на заведенията за бързо хранене, защото баща им не смята, че е длъжен той да издържа двамата си синове, а пък и не работи, че да им осигури необходимото, вместо това се занимава с кражби.

Всичко ни навежда на мисълта, че Сам далеч не води щастлив и безгрижен живот, изпълнен единствено с училищни ангажименти и тук-там някое спречкване с приятел или прекалено загрижен родител, какъвто е този на неговите връстници. 

Емили Бел, дъщеря на амбициозни родители, които са готови на всичко само и единствено тя да е щастлива, определено е родена под щастлива звезда. Въпреки това Емили не се чувства напълно щастлива, а по-скоро сама. Нейният живот се променя из основи след една напълно случайна среща (ако изобщо случайността съществува – нещо, в което Емили не е убедена) с едно напълно случайно момче на име Сам. Той я пленява от първи миг със способността си за изслушва, говори и съчувства със сърцето си. Но по всичко личи, че светът на Сам е по-различен, само че никой не знае кое му е различното. Това трябва да разбере Емили, но каквото и да е, тя е уверена, че не би повлияло на чувствата й към този човек толкова истински, че сякаш измислен…

Без грам да преувелича мога да кажа, че „Ще бъда до теб“ е един от най-добрите съвременни тийн романи, които съм чела! Всичко в него е изпипано до съвършенство – от героите, през историята до българския превод на текста. Не само смятам, а съм убедена, че книгата трябва да достигне до по-голяма аудитория, защото несъмнено изпъква над останалите contemporary книги днес. Отдавна не ми е било толкова трудно да оставя книга настрана, поради ежедневните задължения на един ученик. Препоръчвам я с две ръце! Това е история, която ще ви накара да се замислите за съществуващите контрасти в обществото, ще ви позволи да се вмъкнете в мислите на тийнеджърите, ще ви разплаче, ще се усмихвате, а накрая просто ще искате да я започнете отначало!

Искрени благодарности на издателство Сиела

за любезно предоставената възможност да прочета тази запомняща се история!

"Всичко, всичко" от Никола Юн - ревю

Маделин Уитиър е 17-годишно момиче, диагностицирано с тежко и изключително рядко заболяване известно като комбиниран имунодефицит или накратко - тя е алергична към света. Никога не е излизала от вкъщи, защото всяка една прашинка или безобидна бактерия може да й причини смъртоносен пристъп. Храната и вещите й пък са грижливо подбирани от двамата човека, които Мадисън единствено вижда - своята майка и медицинската й сестра, Карла. 

Всичко е едно и също всеки ден в живота на Мади, докато един ден в къщата остреща не се нанасят нови съседи. Семейство с дъщеря и по-голям син, облечен в черно от главата до петите.

Оли. Забавен и кипящ от живот, с очи с цвета на океана. Светът никога няма да бъде същият за Маделин. Време е тя да напусне своя въздушен балон и да изпита всичко, което светът има да й предложи. И това ще бъде катастрофа.

Маделин започва да „шпионира“ Оли и неговия дневен непредсказуем режим, не след дълго двамата започват да обменят имейли и пренасят разговорите си в чат. Дълбоко приятелство се поражда между тях още преди да са се срещнали – гаранция за още по-дълбока любов…

На пръв поглед това звучи, като едновременно вълнуваща, романтична, но и евентуално много депресираща история за момиче, страдащо от неизлечима болест. История, към която не всеки би посегнал, воден от предразсъдъците, че ще остане емоционално натоварен и че през повечето време ще чете непрестанните оплаквания на едно 17-годишно момиче с по-различно ежедневие.

Признавам, че и аз си помислих същото преди да прочета първата страница, първата глава… и хей?! Кога прелистих и последната страница?! Действително тази книга успя да прикове вниманието ми през цялото време без нито за миг да ми се стори отегчителна, а напротив – безспирно прелиствах страниците, потъвайки все повече и повече в развитието на взаимоотношенията на нашите главни герои.

Безспорно Мадисън води нелеко съществуване, но успява да запълни времето си с четене на книги или играене на Фонетичен Скрабъл с майка си, чудейки се какво ли е да излезеш навън. Дори рождените й дни всяка година минават по един и същи начин. Това не я спира да бъде щастлива, да оценява, че е жива всяко следващо утро, да радва двамата човека, които са й отдали цялото си време и внимание, откакто се помни. Въпреки това дните на Мадисън също като стаята й, са еднообразни и тя повече от всичко иска да промени това.

Оли е всичко, което Мади не е, а иска да бъде. Той е определението на думата „непредсказуем“, всичко около него е мистерия, която само чака да бъде разгадана, от него извира живот – този, за който Маделин мечтае.

Няма такава възможност като да не се привържете към Оли и Мадисън – неповторими във всяко отношение, несъмнено ще спечелят сърцето на читателя, независимо от неговата възраст. Друго, заради което си заслужава за прочетете тази не само изключително интересна, завладяваща, но и поучителна история, е именно увлекателният стил на авторката. Не мога да не обърна внимание и на красивите графични елемнти из страниците на „Всичко, всичко“ – от имейли и чатове между Мадисън и Оли, през най-различни разписания до нежни графики, описващи това, което не може да бъде предадено с думи…

„Всичко, всичко“ е една красива история за живота, който не трябва да пропиляваме при никакви обстоятелства, за първата любов, която трябва да изживеем при всякакви обстоятелства. Роман, който не поставя акцент върху болестта, а напротив – върху неизмеримата обич между майка и дъщеря, върху живота такъв, какъвто го имаме, а приемаме за даденост и такъв, за какъвто други мечтаят. Неизбежно и постепенно ще се влюбите в книгата на Никола Юн – в историята, в героите, във всичко... 

Искрено благодаря на издателство Ибис

за предоставеното предварително копие от книгата!

Търсете книгата по книжарниците от 20 септември!