събота, 31 декември 2016 г.

Десетте най-добри книги, които прочетох през 2016г.

source

И ето, че 2-0-1-6 г. е вече зад гърба ни, което означава, че е време за книжна равносметка! В този последен за годината пост ще споделя заглавията, които най-много ме спечелиха и които несъмнено ще помня дълго. Но преди това... 

Тази година прочетох точно 44 (14 802 стр. според goodreads) книги и съм наистина доволна както от количеството, така и от качеството на прочетеното. Запознах се с наистина страхотни заглавия, някои от които ще препрочитам не веднъж в бъдеще. Що се отнася до целта ми в goodreads - ами тя беше 35... до февруари, когато реших, че не искам да се състезавам със себе си и просто я промених на 1. Защото четенето далеч не е надпревара и понякога забравяме истинското му значение.

10. "Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe" by Benjamin Alire Sáenz - книгата не е преведена на български, но я препоръчвам на всеки, който има възможност да я прочете. Изключително високият й рейтинг в goodreads не е напразно. Книгата е същинско поезия, просто храна за душата. 



9. "Да се биеш с Рубен Улф" от Маркъс Зюсак /Втора част от трилогията за братята Улф/  - това е частта от трите, която страшно ме грабна! Ревю: тук






8. "Летни дни и летни нощи" - 12 любовни истории под редакцията на Стефани Пъркинс - Няма как да не включа сборникът с летни истории, който толкова заобичах. Ревю: тук






7. "Връзка" от Рейнбоу Роуъл - най-най-любимата ми книга на Рейнбоу. Със сигурност бих я препрочела в бъдеще, защото освен за страшно интересна и увлекателна със страхотни персонажи, я намирам и за немалко поучителна. Ревю: тук





6. "Алена кралица" от Виктория Айвярд - първата прочетена книга за 2016г. се превърна и в една от най-любимите ми. Не ми се случва толкова често, за съжаление, да започна да чета и без да усетя, да съм прочела 100стр. Е, тук това беше редовен номер! Обичам тази книга (а прелестната корица е само още един плюс към всичко). Ревю: тук



5. "Въглен в пепелта" от Сабаа Тахир - книгата, която съм отлагала необяснимо дълго време. Нямам си на идея какво ме е спирало да я прочета по-рано, но се радвам, че все пак го направих. За мен това е перфектният ya фентъзи роман - оригинална история, прекрасно написана и герои, изградени в дълбочина, към които привързването е неизбежно. Препоръчвам с две ръце. Ревю: тук


4. "Всички наши места" от Дженифър Нивън - всеки, който ме познава или поне малко ми чете блога, знае, че тази книга ми е абсолютно любима от жанра. Плаках с часове. Изпитах емоции, които никога досега не бях изпитвала, заради книга. 
Надявам се и другата книга на авторката - "Вселената на раменете ми", да ми хареса, макар и не очаквам да е чаак толкова добра. Ревю: тук


3. "Великият Гетсби" от Ф. Скот Фицджералд - най- трудната книга, която съм чела. И същевременно една от най-въздействащите класики, които съм чела. Обожавям ! Смятам тази година да я препрочета било то на български или да се пробвам в оригинал или на френски. 




2. "Под игото" от Иван Вазов - последното нещо, което съм предполагала в шести клас е, че в единайсети ще кажа, че "Под игото" е любимата ми книга. 






1. "Джеън Еър" от Шарлот Бронте - абсолютно заслужена първо място за годината (а и не само!!!). Шарлот Бронте е написала истински шедьовър! 







Ох, не беше лесно да направя този подбор, но ето го и него в завършен вид!  Аз съм наистина доволна от прочетеното през 2016г. Надявам се, че и вие! 

И така, пожелавам ви повече хубави книги и постигнати цели, повече усмивки и време със семейството, повече запомнящи се моменти, добри и истински приятели през 2017г. и най-важното - бъдете здрави! ❤ 


вторник, 27 декември 2016 г.

| 1 year of BLOGGING |



Не мога да повярвам, че 2016г. е към своя край! Но по-важното: не мога да повярвам, че преди точно една година на този ден публикувах първия си пост в блога (е, да, вярно - в този, който се представям, но смятам, че именно той е началото на всичко това). 

Всичко започна няколко месеца по-рано (т.е. в началото на 2015г.), когато случайно попаднах на няколко страхотни блога на други момичета на моята възраст. Четох ги с дни, може би съм изчела всичките им публикации, но след това не мога да опиша колко ме бяха вдъхновили. Не за друго, а да се опитам и аз да споделя какво мисля за книгите, които чета. А само представата да си имам мое, само мое кътче из необятното виртуално пространство, където да правя това, ме накара веднага да се размърдам. И така, след няколко неуспешни опита и когато почти се бях отказала от тази идея, малко след полунощ на Бъдни вечер (т.е. вече на Коледа) се регистрирах за пореден път и започнах с оформянето на дизайна, измислянето на име (което всъщност ми хрумна в последствие и което една година по-късно все така обожавам). Тогава вече бях абсолютно решена този път да се получи! Доста дни ми отне написването на първото ми ревю (постоянно го редактирах). Беше на една от най-впечатляващите книги, които някога съм чела: "Крадецът на книги" от Маркъс Зюсак.

Една година по-късно мога да кажа, че именно блогът направи моята 2016г. по-различна от всяка друга година! Именно благодарение на него се запознах с толкова прекрасни хора, които споделят същите интереси като мен. Имах възможността да работя с цели седем издателства: „Егмонт“,„Сиела“, „Ибис“, „Емас“, AMG Publishing“, „Orange Books“, „Пергамент Прес“ – това доверие означава толкова много за мен, БЛАГОДАРЯ! Не на последно място, създадох две страхотни приятелства – Йоли, Криси: панаирите на книгата нямаше да са същите без вас, знаете къде сме на пролет! 😄❤

Макар и да имах един период от цели няколко месеца на неактивност в блога (не обещавам, че няма да се повтори все някога, колкото и да не ми се иска), поради безконечните ми училищни задължения, признавам, че всичко тук ми липсваше страшно много! Колкото и пъти да се опитвах да започна пост през тези месеци, умората надделяваше над желанието ми за писане...

И така, на този първи рожден ден на блога си пожелавам само едно: да има още много такива!

П.П. - Надявам се, че сте прекарали една вълшебна Коледа и ви желая весело посрещане на Новата година!

Ади 

 

сряда, 21 декември 2016 г.

"100 начина да промениш живота си" от Лариса Парфентиева- ревю

source 
„100 нaчинa дa пpoмeниш живoтa cи“ e cбopниĸ oт вдъxнoвявaщи иcтopии зa тoвa ĸaĸ дa пpoмeним живoтa cи ĸъм пo-дoбpo, нaпиcaн oт чoвeĸ, ycпял дa пpeoбъpнe coбcтвeния cи нa 180 гpaдyca.

Xopaтa чecтo ce въpтят в oмaгьocaн ĸpъг. Измъчвaни oт yceщaнeтo, чe нe живeят тaĸa, ĸaĸтo им ce иcĸa, тe пoпaдaт в ĸaпaнa нa eжeднeвиeтo и нe пpeдпpиeмaт ниĸaĸви дeйcтвия тoва дa ce пpoмeни. Cлeд ĸaтo Лapиca Πapфeнтиeвa ce oĸaзвa в житeйcĸa „зaдънeнa yлицa“, тя peшaвa дa нaпpaви „oбpaтeн зaвoй“ и дa пpoмeни ĸopeннo нaчинa, пo ĸoйтo възпpиeмa cвeтa. И успява.

Taзи ĸнигa ce paждa oт ceдмичнaтa pyбpиĸa нa Лapиca „100 нaчинa дa пpoмeниш живoтa cи“. Beднaгa cлeд пoявaтa cи пpeдизвиĸвa мнoгo ĸoмeнтapи. Xopaтa зaпoчвaт дa cпoдeлят ĸaĸ paзличнитe иcтopии им пoмaгaт дa въpвят нaпpeд.

B ĸнигaтa щe нaмepитe oтгoвopитe нa мнoгo въпpocи:

Kaĸ дa изpaзя cилaтa, ĸoятo тaя в ceбe cи?
Kaĸ дa нaпycнa oмpaзнaтa paбoтa и дa ce peaлизиpaм?
Kaĸ дa нaпpaвя пъpвaтa ĸpaчĸa ĸъм eдин нoв живoт?
Kaĸ дa пpeoдoлeя cтpaxoвeтe cи и дa нaпpaвя „cĸoĸa нa вяpaтa“?
Kaĸ дa cъчeтaя paбoтaтa cи c тoвa, ĸoeтo oбичaм?
Kaĸ дa нaмepя oбĸpъжeниe, ĸoeтo дa мe пoдĸpeпя?
Kaĸ дa paзвия cвoятa личнa cилa и дa пoлyчa oт Bceлeнaтa тoвa, ĸoeтo иcĸaм?
Kaĸ дa пpocтя cтapитe oбиди и дa „извaдя нoжa oт гъpбa cи“?
Ocвeн тoвa, щe пoлyчитe пepcoнaлнa фopмyлa нa щacтиeтo oт ceдeм ĸoмпoнeнтa.
↘↘↘
А аз ще добавя:
  • Защо никога не успявам да постигна всички цели, които си поставям в края на годината за следващата и как да започна да ги постигам?
  • Как да си създадам труден за създаване навик - като редовно ходене на фитнес и др., и същевременно как да се откажа от труден за отказване такъв - храненето без да изпитвам глад например?
  • Защо не е необходимо да имам талант в дадена област, за да постигна успех в нея?
  • Какво всъщност е призванието и как да разбера кое е най-правилното за мен?
  • Как да съчетавам заниманията си със задълженията или как да намирам време за всичко?
  • Какво всъщност е щастието и как да бъда щастлив(а)?

Цялото това обещаващо описание звучи прекрасно, нали и даже някак магично, сюрреалистично, утопично, ако щете? А как ще ви се стори, ако ви кажа, че действително тази книга е способна да ви отвори очите, дотолкова, че да ви накара многократно да премисляте живота си из основи и постепенно да започнете да вкарвате в него наученото от книгата. 

В "100 начина да промениш живота си" авторката разказва историите на различни хора по една или друга причина допитали се до нея за съвет или просто споделили терзанията си, и четейки, осъзнаваме колко общо всъщност имаме с всички тях и как посланието, което ни оставя прочетенето, е на път действително да ПРОМЕНИ живота ни.

Още щом разбрах за издаването на книгата на българския пазар, бях привлечена от гръмкото й заглавие - в първия миг си помислих, че тази книга с нищо няма да се различава от купищата книги за самоусъвършенстване, минавали ми пред очите, но анотацията промени отношението ми, някак си ме остави с чувство за прямота. Аз вече исках да прочета тази книга! И да променя живота си. Дори и да звучи смешно, за моите седемнайсет години виждах, че има аспекти в живота ми, които не ме удовлетворяват, черти на характера ми или просто вредни навици, не знам, но ясно виждам, че мога и по-добре. 

Сега, пет дни по-късно, след като затворих и последната страница на "100 начина да промениш живота си", смело заявявам, че вече зная какво и как мога да променя в себе си, в нагласата си към света и в каква посока. А най-малкото: Лариса Парфентиева ме ВДЪХНОВИ да го направя. 

Искрено се радвам, че имах възможността да прочета тази книга - тя не е просто поредното четиво, което възлага "големи надежди" и дотук. Тя е много повече от това - тя е ВДЪХНОВЕНИЕ в най-чиста форма. ВДЪХНОВЕНИЕ. ВДЪХНОВЕНИЕ. ВДЪХНОВЕНИЕ. Пропито във всеки неин ред, страница, глава. Не можех да се откъсна от нея, исках да чета още и още, защото авторката казва всичко онова, което съм искала да чуя от някого някога! За първи път ми се случва и да подчертавам с маркер любимите си цитати - просто са толково много, че сметнах за излишно да залепя всичките си 100 листчета. За първи път ми се случва и да се връщам назад и да препрочитам любими части, след което да продължавам напред, пак да се връщам и пак да препрочитам... 
Както казва и самата авторка в частта, в която благодари на своето семейство, приятели, редактори, колеги и пр., колкото и нескромно да звучи: тази книга е най-ценният подарък, който можете да подарите на един човек... Същото нещо си помислих и аз след първите няколко глави и бях убедена в това - какво съвпадение, нали?!

Ще споделя и няколко от цитатите, които най-силно ме накараха да спра и да се замисля. Надявам се и при вас да се получи нещо подобно❤:


"Онова, от което не можеш да се откажеш, с него и ще си останеш. Ако човек не може да се откаже от "демоните си", то той ще си остане с тях."
"Всички най-хубави неща, които се случват в живота ни, не могат да бъдат планирани или изчислени. Точно затова правилото е много просто: започни от това, към което те влече сърцето, продължавай достатъчно дълго и не губи концентрация."
"Когато човек прави това, което обича, не му е необходима допълнителна мотивация, за да върви напред и да расте. Ако се налага да се убеждавате и да се уговаряте, за да кажете "да", значи душата ви казва "не". Запомнете: когато душата ви казва "да", няма да има нужда от убежадавене." 
"Когато сте в дупка, най-важното е да го осъзнавате и без да се вълнувате, да продължавате да вървите напред. И винаги да помните: "Най-тъмно е преди разсъмване!" 
Хиляди благодарности на издателство AMG Publishing, 
които толкова приятно ме зарадваха с тази вълшебна предколедна изненада! 
Няма по-идеален начин да започна 2017г. ❤❤❤



сряда, 21 септември 2016 г.

"Ще бъда до теб" от Холи Голдбърг Слоун - ревю

Сам Бордър иска да избяга, но няма накъде. Той е прекарал целия си живот с по-малкия си брат Ридъл и нестабилния им баща, местейки се от един град на друг след редица нещастия, случили се в ранното му детство. Да осигури най-необходимото – храна за по-малкия си брат Ридъл – затворено дете, което почти не говори, се полага именно на него. Това е най-важната му мисия. До деня, в който среща Емили.

Емили Бел вярва в случайността, но случайността до момента не се отнася благосклонно към нея. Тя произхожда от добро и амбициозно семейство, което иска най-доброто за нея, но въпреки това се чувства сама. Тя няма представа, че Сам ще стане неразделна част от живота ѝ и че запознанството с него ще я промени завинаги.

Внезапно обаче призраците от миналото се надигат отново и Сам и Ридъл са запратени на опасно пътешествие. Пътешествие към дома, което ще преобърне всичко.

Дали можеш да промениш съдбата си? И как се възстановяваш след човек, който е преобразил светогледа ти? Едно е ясно – не можеш просто да го замениш с някого другиго…

„Ще бъда до теб" е сладко-горчива история за любовта, музиката и изборите, които правим, когато животът ни се промени в миг.

В първия момент, в който зърнах „Ще бъда до теб“ в книжарницата, най-силно впечатление ми направи момчето, свирещо на китара, но за разлика от образа на обичайните китаристи, които сме свикнали да виждаме, тук обликът малко или много се различава. След като прочетох и анотацията, вече знаех, че това е история, която несъмнено ще си заслужава и вече нямах търпение да се запозная по-отблизо с героите, представени толкова мистериозно.

Сам Смит или по-коректно Сам Бордър е 17-годишно момче, чиито дни, откакто се помни, са посветени на една безкрайна борба за оцеляване и грижа за по-малкия си брат Ридъл. Сам не познава дома си, защото баща му не позволява да се застоят на едно място повече от седмица; не познава майка си, защото баща му един ден просто ги е отвел от нея; не ходи на училище, защото баща му смята, че е загуба на време; не излиза през деня, защото баща му смята, че не трябва да се показва камо ли да се сближава с хората; храни себе си и брат си с остатъците от кофите на заведенията за бързо хранене, защото баща им не смята, че е длъжен той да издържа двамата си синове, а пък и не работи, че да им осигури необходимото, вместо това се занимава с кражби.
Всичко ни навежда на мисълта, че Сам далеч не води щастлив и безгрижен живот, изпълнен единствено с училищни ангажименти и тук-там някое спречкване с приятел или прекалено загрижен родител, какъвто е този на неговите връстници. 

Емили Бел, дъщеря на амбициозни родители, които са готови на всичко само и единствено тя да е щастлива, определено е родена под щастлива звезда. Въпреки това Емили не се чувства напълно щастлива, а по-скоро сама. Нейният живот се променя из основи след една напълно случайна среща (ако изобщо случайността съществува – нещо, в което Емили не е убедена) с едно напълно случайно момче на име Сам. Той я пленява от първи миг със способността си за изслушва, говори и съчувства със сърцето си. Но по всичко личи, че светът на Сам е по-различен, само че никой не знае кое му е различното. Това трябва да разбере Емили, но каквото и да е, тя е уверена, че не би повлияло на чувствата й към този човек толкова истински, че сякаш измислен…

Без грам да преувелича мога да кажа, че „Ще бъда до теб“ е един от най-добрите съвременни тийн романи, които съм чела! Всичко в него е изпипано до съвършенство – от героите, през историята до българския превод на текста. Не само смятам, а съм убедена, че книгата трябва да достигне до по-голяма аудитория, защото несъмнено изпъква над останалите contemporary книги днес. Отдавна не ми е било толкова трудно да оставя книга настрана, поради ежедневните задължения на един ученик. Препоръчвам я с две ръце! Това е история, която ще ви накара да се замислите за съществуващите контрасти в обществото, ще ви позволи да се вмъкнете в мислите на тийнеджърите, ще ви разплаче, ще се усмихвате, а накрая просто ще искате да я започнете отначало!

Искрени благодарности на издателство Сиела
за любезно предоставената възможност да прочета тази запомняща се история!

вторник, 13 септември 2016 г.

"Всичко, всичко" от Никола Юн - ревю

Маделин Уитиър е 17-годишно момиче, диагностицирано с тежко и изключително рядко заболяване известно като комбиниран имунодефицит или накратко - тя е алергична към света. Никога не е излизала от вкъщи, защото всяка една прашинка или безобидна бактерия може да й причини смъртоносен пристъп. Храната и вещите й пък са грижливо подбирани от двамата човека, които Мадисън единствено вижда - своята майка и медицинската й сестра, Карла. 

Всичко е едно и също всеки ден в живота на Мади, докато един ден в къщата остреща не се нанасят нови съседи. Семейство с дъщеря и по-голям син, облечен в черно от главата до петите.

Оли. Забавен и кипящ от живот, с очи с цвета на океана. Светът никога няма да бъде същият за Маделин. Време е тя да напусне своя въздушен балон и да изпита всичко, което светът има да й предложи. И това ще бъде катастрофа.

Маделин започва да „шпионира“ Оли и неговия дневен непредсказуем режим, не след дълго двамата започват да обменят имейли и пренасят разговорите си в чат. Дълбоко приятелство се поражда между тях още преди да са се срещнали – гаранция за още по-дълбока любов…

На пръв поглед това звучи, като едновременно вълнуваща, романтична, но и евентуално много депресираща история за момиче, страдащо от неизлечима болест. История, към която не всеки би посегнал, воден от предразсъдъците, че ще остане емоционално натоварен и че през повечето време ще чете непрестанните оплаквания на едно 17-годишно момиче с по-различно ежедневие.

Признавам, че и аз си помислих същото преди да прочета първата страница, първата глава… и хей?! Кога прелистих и последната страница?! Действително тази книга успя да прикове вниманието ми през цялото време без нито за миг да ми се стори отегчителна, а напротив – безспирно прелиствах страниците, потъвайки все повече и повече в развитието на взаимоотношенията на нашите главни герои.

Безспорно Мадисън води нелеко съществуване, но успява да запълни времето си с четене на книги или играене на Фонетичен Скрабъл с майка си, чудейки се какво ли е да излезеш навън. Дори рождените й дни всяка година минават по един и същи начин. Това не я спира да бъде щастлива, да оценява, че е жива всяко следващо утро, да радва двамата човека, които са й отдали цялото си време и внимание, откакто се помни. Въпреки това дните на Мадисън също като стаята й, са еднообразни и тя повече от всичко иска да промени това.

Оли е всичко, което Мади не е, а иска да бъде. Той е определението на думата „непредсказуем“, всичко около него е мистерия, която само чака да бъде разгадана, от него извира живот – този, за който Маделин мечтае.

Няма такава възможност като да не се привържете към Оли и Мадисън – неповторими във всяко отношение, несъмнено ще спечелят сърцето на читателя, независимо от неговата възраст. Друго, заради което си заслужава за прочетете тази не само изключително интересна, завладяваща, но и поучителна история, е именно увлекателният стил на авторката. Не мога да не обърна внимание и на красивите графични елемнти из страниците на „Всичко, всичко“ – от имейли и чатове между Мадисън и Оли, през най-различни разписания до нежни графики, описващи това, което не може да бъде предадено с думи…

„Всичко, всичко“ е една красива история за живота, който не трябва да пропиляваме при никакви обстоятелства, за първата любов, която трябва да изживеем при всякакви обстоятелства. Роман, който не поставя акцент върху болестта, а напротив – върху неизмеримата обич между майка и дъщеря, върху живота такъв, какъвто го имаме, а приемаме за даденост и такъв, за какъвто други мечтаят. Неизбежно и постепенно ще се влюбите в книгата на Никола Юн – в историята, в героите, във всичко... 

Искрено благодаря на издателство Ибис
за предоставеното предварително копие от книгата!

Търсете книгата по книжарниците от 20 септември!

вторник, 6 септември 2016 г.

"Този път, за да ме чуеш" от Ралица Генчева - ревю


В последно време българският читател получи възможността да се наслади на не една стихосбирки от родни автори. Една от тях е и "Този път, за да ме чуеш" от Ралица Генчева. 

бих могла да прекарам
живота си с теб,
бих могла да бъда
г-жа твоята фамилия,
но ще умра 
от недоспиване
ако всяка нощ
се будя
и се чудя
дали още
ме обичаш 

Всеки един стих е изпълнен с толкова много чувства - любов, страх, понякога болка и пак любов, че ще ви се завърти главата. От любов. Ще се влюбите и ще обичате (него), ще се замислите, ще сте благодарни и ще благодарите (за нечие присъствие в живота ви). Ще се зачудите как е възможно толкова точно да се опишат и ваши чувства и мисли, за които преди сте мислели, че не могат да бъдат разбрани камо ли изпитани от друг.

разбрах защо
не мога да отгледам цвете:
те искат да пуснат корени,
а аз искам да летя

Няма как поезията в „Този път, за да ме чуеш“ да не ви трогне дълбоко и трайно. Не само, че може би ще успеете и вие да изясните своите чувства, така както героинята от страниците, но и със сигурност ще ви припомни какво е любовта, какво носи (със себе си) и какво оставя (след себе си).
Поезията на Ралица Генчева е храна за сърцето и душата и именно това, от което имах нужда. Гарантирано тя ще ви въздейства и докосне до толкова, че след ден-два отново ще поискате да се потопите в красивите стихове, ще ги препрочитате отново и отново...

този път, 
за да ме чуеш,
ще мълча.

Много благодаря на Рали Генчева за предоставената възможност да прочета и почувствам написаното от нея, както и за красивото послание на първата страница!



петък, 2 септември 2016 г.

End of Summer Book Tag


Здравейте! Днес се включвам с един малко позакъснял летен таг, но не ми се иска да признавам, че лятото е вече зад гърба ни. 
Поне не и преди училището да е започнало. Благодаря на Симона за 
този таг! Аз от своя страна каня всеки, който все още 
не го е направил, а има желание! 
1. Изгревът на лятото: Книга, която нямаше търпение да прочетеш през лятото.

Несъмнено книгата, която най-много исках да прочета това лято бе „Джейн Еър“. Бих я нарекла една от най-любимите ми на всички времена, успя да надмине и най-високите ми очаквания. Радвам се, че я прочетох за първи път на тази възраст, за да мога да я препрочитам отново и отново след време, когато мисленето ми вероятно ще се различава значително.

2. Прекалено топло, за да излязаКнига, заради която прекара целия ден вкъщи.

Действително не можех да оставя „Летни дни и летни нощи“ -исках да прочета разказа си докрай, а след това не можех да устоя да не започна и следващия, и по-следващия…

3. Летен плажен бар: Най-динамичната и пълна с обрати книга, заради която би избрал да прекараш вечерта вкъщи, вместо да излезеш с приятели.

Навярно "Въглен в пепелта" изцяло отговаря на описанието. Убедена съм, че това е една от най-добрите дистопии на нашето съвремие - силни герои, оригинален сюжет и неочаквани обрати, съвършено поднесени. Какво повече?!

4. Лeтен road trip: Книга, която чете в колата по време на път/ по време на ваканция.

Докато пътувахме в автобуса на път за Крушунските водопади и Деветашката пещера, четох „Великият Гетсби“, както и „Бай Ганьо“ – две коренно различни книги (обикновено се стремя да нямат нищо общо, когато чета повече от една), но може би не трябваше да избирам тези нелесни четива за път. Също четох „Сърца за разбиване“, докато пътувахме за Сърбия, което направи пътуването още по-приятно.
           
5. Студена лимонада: Книга, чието начало не хареса, но в която постепенно се влюби.

Каква по-подходяща категория за „Човек на име Уве“? В началото книгата не ми си виждаше нищо особено и даже се зачудих защо всички толкова я харесват. Но постепенно се привързах към героите и историята, а след края изпитах емоции, които от дълго време насам книга не ми беше донасяла!

6. Охлаждащ Starbucks: Книга, подходяща повече за студени пролет, есен или зима.
Може би „Парченца от нашия живот“ – книгата се развива по време на учебната година, но атмосферата ми напомняше по-скоро на студените месеци.
           
7.  Слънчево изгаряне: Книга, която прочете през лятото и определено не ти хареса.

Ще се повторя с избора си – „Парченца от нашия живот“ честно казано ме разочарова. Очаквах много повече и макар историята да звучи обещаващо, е написана наистина недобре. Толкова, че не можах да се привържа към нищо от тази книга… което пък и доказва колко е важен стилът на писане на автора. Все пак последните две-три страници от книгата имат дълбоко послание. Но нима това е достатъчно?!

8. Слънчасване: Книга, от която очакваше повече и ти беше трудно да завършиш.

Освен, че ми беше трудно да завърша „Парченца от нашия живот“, „Бай Ганьо“ не ме улесни в това отношение. Имах чувството, че не чета на родния си език… и все пак идеята и на двете макар и коренно различна, е чудесна.

9. Диня и пъпеш: Книга, която ти разкри сочни тайни и те остави без думи.

„Предимствата да бъдеш аутсайдер“ действително ми разкри доста тайни от живота на американските тийнейджъри.

10. Дъжд и хамак: Любимият цитат, който прочете и който те кара да философстваш.

“Sometimes, you do things and you do them not because you're thinking but because you're feeling. Because you're feeling too much. And you can't always control the things you do when you're feeling too much.”  Benjamin Alire Sáenz, Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe

11. Златно слънце: Най-слънчевата, усмихната и лятна корица на която попадна.

Иска ли питане? Корицата както на българското, така и на американското издание на „Летни дни и летни нощи“ не може да носи по-лятно настроение!
          
12. Лятна любов: Книга, която би препоръчала отново и отново, заради емоцията, която носи.

Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe е книга, която винаги ще препоръчвам на всеки. Без грам да преувеличавам, всяка дума от нея е поезия…
13. Залезът на лятото: Книгата, с най-красивия финал.

Красив финал? Веднага се сещам за „Човек на име Уве“. Както вече казах, книгата завършва по възможно най-докосващия начин.