неделя, 31 юли 2016 г.

"Летни дни и летни нощи" - 12 любовни истории под редакцията на Стефани Пъркинс

Лятото е в разгара си и по този случай съм изключително щастлива да ви представя възможно най-подходящото четиво за сезона - антологията на Стефани Пъркинс, в която ще намерите 12 любовни разказа от 12 различни и небезизвестни YA автори. Всяка от историите е неповторима сама по себе си и няма нищо общо с предходната. Затова и ви предстои точно 12 пъти да се влюбите в по 12 различни начина. Затова и смятам да кажа по нещо за всеки от разказите. Ще се постарая да издам колкото се може по-малко, за да е на лице елементът изненада, и едновременно с това ще се опитам да ви загатна какво да очаквате и с какво ви предстои да се срещнете в разказите. Но не мога да дам отделна оценка на всяка история, което сигурна съм малко или много би ви ориентирало; просто не съм способна да поставя една история редом с друга, по-добра или по-лоша от трета, не. Е, да започваме!



1. "Глава, люспи, език, опашка" от Лий Бардуго

Какво по-добро начало от фантастичната история на Лий Бардуго? И като казвам "фантастична", имам предвид буквално. Авторката на трилогията "Гриша" не изневерява на стила си и в това отношение разказът и се отдалечава от contemporary жанра. Трябва да призная, че в началото ми беше доста трудно да разбера какво се случва (даже се наложи да препрочета първите няколко страници), но след това не желаех да я оставям. Лий Бардуго несъмнено е сътворила оригинална история с красив сюжет и съвсем умело е създала любовната част. Историята според мен е една от най-хубавите в сборника и благодарение на прекрасния начин, по който е написана! С нея ще се гмурнете в езерните дълбини и заедно с Грейси и Илай ще разкриете не една морски загадки.

2. "Краят на любовта" от Нина Лакор

Не очаквайте от тази история неочаквани обрати; все пак ще получите лек и приятен за четене с много красива символика разказ, в който присъства също толкова любов, колкото и в останалите. Не ми допадна това, че единственото, което бе поставено на преден план, бе любовната история, някак си нямаше послание, което се надявах да ми остави, но това не ми попречи да й се насладя и да ми остави онова сладко чувство, на което само романтичните истории са способни. Тук очаквайте малко математика, няколко татуировки и един къмпинг на палатки.

3. Последна съпротива в "Синегор" от Либа Брей

Колкото и да ми допаднаха главните герои, закачките помежду им и взаимоотношенията им в действителност, никак не ми хареса този "страшен" мотив, който Либа Брей бе вмъкнала в разказа си. Някак си не го намерих за достатъчно внушителен нито оригинален. Все пак това не попречи да се влюбя в романтичната част от историята. Подгответе се за мноого кино, пуканки и хорър мотиви.

4. "Нездрави удоволствия на А. и У." от Франческа Лия Блок

Тази история пък успя да прикове вниманието ми от началото до края. Вярно, не е най-трогателната любовна история, но се доближава до реалността във всеки един аспект. А реалността не е много трогателна, нали? Поне не винаги. Допадна ми този елемент с имената, представени само чрез инициали (както можете да видите от заглавието й), което аз намирам за оригинално, още повече щом героите са реални личности. В тази история няма любов, а по-скоро само привличане. 


5. "След деветдесет минути завийте на север" от Стефани Пъркинс

Ето тази история ще ви припомни какво представлява любовта... Разказът е един от най-добрите в антологията и ми допадна изключително много. Най-напред заради това, че е изпипан до най-малка подробност; за това, че има връзка с миналото и няма как да няма и с бъдещето. Символиката е безкрайна, цитатите, които си отбелязах също. Образите на героите са майсторски изградени, затова и няма как да не се привържете и към двамата. Хареса ми и хуморът; неведнъж се усмихвах насред страниците. Очаквайте планини и върхове, освен любов, любов и любов.

6. "Сувенири" от Тим Федерле 

Ето, че имаме и история, която се развива на нещо като увеселителен парк, в който героите ни работят. Този път се разказва от името на момче, а денят е именно този, който двамата са определили за скъсването си още когато са се събрали. Мисля, че именно в това се състои различното, както и с огромната връзка между заглавието и случващото се в разказа. Тук отново ще срещнете много символика сред страниците. 


7. "Инерция" от Вероника Рот



Тази история намирам за изключително оригинална - действието се развива в болница, а двамата главни герои имат способността да преживяват отново спомените си. Беше ми изключително интересно да се върна заедно с тях назад във вече случилото им се, да надникна в миналото им и в любимите им спомени. Тук се подгответе за оригиналните "разделения" по частта на Вероника Рот и за една красива, но и засягаща сериозни теми история.

8. "Любовта е последното прибежище" от Джон Сковрон

Най-напред ми направи много приятно впечатление встъпителното авторовото обръщение, с което и започва тази история. В рамките на две страници обаче ще се запознаете с един куп герои с всякакви необичайни имена, които обаче аз се постарах да запомня. Някои от героите работят в хотела, други са негови гости, но всички се познават и са приятели...а действието се развива в луксозен курортен хотел през първите дни на предстоящото лято. Макар и предсказуем, разказът бе изключително лек и приятен за четене, успя да ме пренесе под слънчевите лъчи до басейна на "Хотел дел Арте" и да ми се прииска историята да не свършва. Очаквайте  (не)романтична история, поднесена с разтоварващ хумор.

9. "Късмет и довиждане" от Бранди Колбърт

В тази история действието се върти около заминаването на най-скъпия човек за Рашида - братовчедка й Одри, която планува да напусне родния Чикаго и да заживее с приятелката си Джилиан. На прощалното парти в чест на заминаването й, Рашида получава ценен житейски урок - когато се сбогуваш с някого, не означава, че не правиш място за нов човек... В "Късмет и довиждане" обаче не романтиката е на преден план, а напротив - по-дълбоки и мрачни чувства, породени от миналото и евентуалното неудовлетворяващо бъдеще. 

10. "Чисто нова атракция" от Касандра Клеър

В своя разказ Касандра Клеър ни най-малко не бе изневерила на стила си, който познаваме от така любимите ни нейни книги. И тук присъства магията, усложнените семейни взаимоотношение и разбира се, любовта. Главната героиня, Лулу Дарк, работи на черния карнавал, който баща й притежава. След редица перипетии, срещу които се изправя, разбираме, че имаме силна и досетлива героиня насреща си и няма как да не я заобичаме, така както и всички останала фантастични същества от карнавала. 

11. "Хиляда начина, по които всичко това може да се обърка" от Дженифър Е. Смит

Несъмнено това е една от най-истинските и красиво написани истории и се нарежда сред любимите ми в антологията. Авторката е засегнала тема, за която не очаквах, че ще чета и искрено се радвам, че имах тази възможност. Главните герои са представени напълно реалистично, а романтиката помежду им е в перфектното съотношение. В този разказ се подгответе за една любов, започнала още от часовете по испански, за малко игри на баскетбол и за едно момче, всъщност две, които и вие ще заобичате, така както Ани. 

12. "Картата на мъничките съвършени неща" от Лев Гросман

Oh, God, тази история бе съвършена, нямаше нищо излишно! Марк се буди всеки ден, а датата отново е 4ти август. Всичко се повтаря, а той може да прави, каквото си иска без това да има някакви последствия, защото на сутринта всичко ще започне отначало. В началото и вие ще искате да сте на негово място, после ще се зачудите: "Не е ли по-добре да сте неподготвени? Да се случват неща, които не сте очаквали?". Тази прекрасна дванайсета история повдига такива теми, по които може доста да се говори. Но всичко в нея е символично и няма как да не се привържете както към героите, така и към всичко случващо се. Също и да се замислите върху някои по-сериозни въпроси. И разбира се, да се влюбите!


Книгата съдържа неописуемо красиви разкази - едни повече или по-малко от други, но несъмнено всеки представя уникална лятна история. Радвам се, че имах възможността да прочета тези дванайсет малки щастия. "Летни дни и летни нощи" е идеалното четиво за лятото; в сборника са поместени тези 12 толкова различни истории, но същевременно във всяка една има по нещо прекрасно, което да направи лятото ви 12 пъти по-хубаво. И по-романтично! 

Искрено благодаря на издателство Сиела 
за любезно предоставената възможност да се влюбя 12 пъти!


понеделник, 25 юли 2016 г.

Book-Tube-a-Thon 2016 Wrap-Up


Ии седмицата на тъй очаквания маратон измина и е време да споделя какво и колко успях да прочета аз. Не се справих така както бях предвидила и както бих искала, но прочетох някои наистина добри книги и успях да започна (преполовя - за да сме по-точни) други такива. Отдавам неуспеха си на купищата си други занимания (по-скоро задължения) като например в момента течащата ми усилена подготовка за CAE - не е шега работа. 

18.06.

Учудващо, но се събудих без помощта на аларма към 08:00ч. и се захванах с първата книга, която си бях избрала за маратона - "Когато кучетата плачат". Прекарах останалата част от сутринта си с Криси и Йоли - блоговете им може да видите тук и тук. В същия ден бе създадена и фейсбук групата "Всички български буук блогъри", в която съм щастлива, че получих покана да членувам. 
Следобяда си прекарах в правене на различни упражнения по английски и чак след 18:00 продължих с четенето. Вярно, книгата не е много дълга, но на мен просто не ми се получи да я прочета зя няколко часа. Така до вечерта я бях завършила.

19.06 - 21.06

През тези три дни трябва да призная, че не четох кой знае колко - редувах излизания навън с учене по английски. Все пак в този период започнах "Летни дни и летни нощи", както и "Бай Ганьо" - следващите две книги от tbr списъкът ми. Оказа се, че колкото и невероятни и приятни за четене да са 12 любовни истории, не успявах да прочета по повече от една на ден (една и половина в най-добрия случай). Изглежда са им необходими 12 дни - по един за всяка :Д
С Алеко Константинов пък не се разбираме много по простата причина, че се изразява много архаично и това съчетано с постоянната употреба на турцизми (въпреки че са разяснени в края на книгата), затрудни прочита ми на култовото му произведение. Все пак не съжалявам, че избрах "Бай Ганьо" за едно от предизвикателствата, защото ако не беше маратонът кой знае колко повече време щеше да ми отнеме тази книга. 

22.06.

В този ден успях да приключа "Бай Ганьо". Не мога да обясня как може такава малка книжка да ми отнеме толкова дни, че дори успях да прочета само фейлетона "Бай Ганьо тръгна по Европа". Продължих и с 12те летни разказа - заобичах тази антология изключително много, скоро ще й напиша ревю. Но реших да оставя прочита на втората половина от историите за седмицата след маратона - вече обясних, че успявах да прочета по история на ден. 

23.06

На този ден с мама и татко бяхме на екскурзия до Ловеч и околните природни забележителности. Пътуването беше чудесно, но можех да чета само докато се придвижвахме в автобуса. В тези часове успях да преполовя "Великият Гетсби" - вярно, в началото ми беше трудно да навляза в историята, но веднъж случили се, бях очарована! Фицджералд е неповторим! 

24.06

За последния ден от маратона планувах единствено да чета, но не се случи точно така... Довърших "Великият Гетсби", книгата ме обърка, но точно толкова и ме възхити! Филмовата адаптацията обаче е планувана за днес. В останалото време бях за кратко навън и разбира се - английски. 

Прочетени книги: 3/5 + 1 до половина
Прочетени страници: 783 

Несъмнено ако бях посветила тази седмица изцяло или поне в по-голямата част на четенето, щях да успея да прочета доста повече. Дори не стигнах до The Geography of You and Me, която също присъстваше в tbr листа ми. Все пак се радвам, че взех участие и непременно ще се включа и в следващия. Аз лично се забавлявах, макар че не успях да покрия някои от категориите. Надявам се, че вие сте се справили по-добре и сте се насладили на четенето, както и на маратона като книжно преживяване! 


петък, 22 юли 2016 г.

"Когато кучетата плачат" от Маркъс Зюсак - ревю

Ревю на първа книга тук
Ревю на втора книга тук

Когато Камерън се влюбва в Октавия, последното гадже на Руб, всичко изглежда е на път да се промени. Възможно ли е това да раздели двамата братя? Или Октавия да обикне Камерън - аутсайдерът, отхвърлен от обществото и подценяван от родителите си? А на какво е готов Камерън, за да спаси живота на брат си?

В третата и последна част от трилогията за братята Улф, Маркъс Зюсак за пореден път разкрива неизмеримия си талант на разказвач. В "Когато кучетата плачат" на преден план не са боксовите мачове или кучешките залози, нито несгодите, които споходиха господин и госпожа Улф във втората част. Тук те вече са минало и е даден глас на любовта от една страна и прехода към зрялост - от друга. 

Камерън се чувства по-самотен от всякога. Не за дълго, за щастие, и именно самотата го отвежда при голямата любов. Различното е, че този път е споделена. По-малкият от братята Улф притежава рядко срещани за днешното поколение качества - вярност, всеотдайност, добронамереност, устременост. Не мога да кажа абсолютно нищо лошо за него; единствено смятам, че всяко момиче заслужава да срещне момче като Кам, всяко момче - приятел като него, а Руб е най-големият щастливец, че го има за брат. Камерън, неговите мисли и отношение към Октавия са поезия,  а чистотата на душата му няма как да не ви впечатли.
" - Нещо, което бих искал да владея до съвършенство? - Отместих поглед. - Да те обичам. Искам да те обичам съвършено."
Октавия е лъча светлина в дните на Кам, вече тя е най-хубавото нещо в тях. Тя, както и творчеството му, успяват да променят него, представата му за себе си и желанията му. Защото единственото негово желание е вече тя.
"Имах моите думи. Имах Октавия. И сякаш вече не се молех на себе си. Не молех за тези късчета щастие."
" - Чувал ли си някога куче да плаче, Стив? Да вие така силно, че направо непоносимо? Сигурно вият, защото са толкова гладни, че ги боли. Това, е което чувствам аз всеки ден от живота си. Толкова съм гладен да бъда нещо, да бъда някой. И нищо няма да ме спре." 
Боецът на боксовия мач, Кам, от втората книга тук завладява женските сърца, но както можете да предположите, действията му далеч не са водени от чувство на привързаност, а напротив - от вече познатата му абсолютна незаинтересованост към по-сериозните взаимоотношения. Но един неправилен избор отново поставя двамата братя на изпитание, в което трябва да са готови на всичко за другия.

Трилогията за братята Улф разказа трогателната история за (не)семейната любов, за това какво е да си и да имаш брат, а "Когато кучетата плачат" е нейния съвършен завършек. Толкова емоционална и въздействаща, третата книга разгръща най-мащабно образите на братята Улф (и на тримата) и поставя въпроса дали е необходимо да срещнем някого, да се случи нещо...за да станем някой. 

Благодаря на издателство Пергамент Прес
за предоставената възможност!

петък, 15 юли 2016 г.

BookTube-a-Thon 2016 TBR


Здравейте! Реших да взема участие в един изключително популярен сред буктюбърите читателски маратон и в днешния пост ще ви кажа заглавията, които подбрах както и самите категории. Всъщност това ще е първият книжен маратон, в който ще участвам, затова и съм много развълнувана! Маратонът ще се проведе в периода 18 - 24 юли.

1. Read a book with yellow on the cover - за тази категория си избрах "Летни дни и летни нощи" - сборник с разкази на едни от най-любимите ми ya автори. От много време ми се иска да я прочета и се радвам, че най-накрая ще го направя. 


2. Read a book only after sunset - хм, тази категория наистина е оригинална. Вероятно в последствие ще избера заглавие за тук, тъй като не си падам особено по четенето вечер.

3. Read a book you discovered through booktube - за тази категория избирам "The Geography of You and Me" на Jennifer E. Smith. Това е третата книга от нашето съвместно четене с Йоли и Натали (по идея на Йоли благодарение на booktube) като по-късно се сетих, че бях гледала ревюто на hails hearts nyc. Романтична история с много пътувания, нямам търпение да прочета и нея!

4. Read a book by one of your favourite authors - "Когато кучетата плачат" на Маркъс Зюсак успешно препокрива тази категория. Още след като прочетох "Крадецът на книги" Маркъс Зюсак зае челно място сред най-любимите ми автори, а сега трилогията му за братята Улф още веднъж доказа, че това не е случайно. Надявам се финалът на поредицата да е също толкова впечатляващ!

5. Read a book that is older than you - тази категория ще бъде заета от класика в българската литература - "Бай Ганьо" (1895г.) на Алеко Константинов. Преди 3-4 години за първи път прочетох книгата, а сега е време да я препрочета. 


6. Read and watch a book-to-movie adaption - след като гледах "Полунощ в Париж", в който присъстваха мотиви от Ерата на Джаза, много ми се прииска да се докосна до литературата от тогава. Най-накрая моментът настъпи и какво по-подходящо заглавие от "Великият Гетсби" на едноименния Франсис Скот Фитзджералд! Заедно с това ще гледам и филмовата адаптация с Леонардо ди Каприо.


7. Read 7 books - ще се постаря да прочета изброените 5 книги, но не смятам да си поставям такава висока цел като 7 заглавия за седмица. Все пак най-важното е да се насладя на прочетеното!

Това са моите 5 книги с общо 1266 стр. Не съм сигурна дали ще успея да прочета всичките, но ще се постарая.
Тъй като, както казах, това е първият читателски маратон, в който планирам да взема участие, затова и не съм си поставила неизпълними цели. Обикновено проточвам прочитането на книгите си повече от необходимото, затова и благодарение на този маратон се надявам да успея да прочета повече и да наваксам малко или много както с училищните списъци, така и със собствените си желани заглавия! Пожелавам успех на всеки, който е решил да се включи в този или в който и да било друг книжен маратон! И не забравяйте - най-важното е да се забавлявате! <3

понеделник, 11 юли 2016 г.

"Човек на име Уве" от Фредрик Бакман - ревю

Уве е на 59, заклет почитател и притежател на сааб, вдовец. Тъгата по любимата му Соня го кара всеки ден да пожелава смъртта си.
Вечно недоволен и гневен, лесноизбухлив. Понякога Уве се пита защо наричат даден човек кисел, след като не обикаля улиците с фалшива усмивка. Той е темерут – от хората, които сочат с пръст онези, които не одобряват, и се отнасят към тях като към крадци, хванати пред прозореца. Но за него да спаси човешки живот е дреболия. Има железни принципи и е постигнал непоклатима рутина в действията си. Защо ли започва да ги нарушава?

Една сутрин бъбрива млада двойка с две весели дъщерички се нанасят в съседна къща и случайно смачкват пощенската му кутия. Случката води до комичния и трогателен разказ за безпризорна котка, неочаквано приятелство и древното изкуство да дадеш на заден с ремарке. Всичко, което се случва, ще промени киселия старец и ще разтърси до основи кварталното сдружение на обитателите.

Изключително съм щастлива, че имах възможността най-накрая и аз да се докосна до скандинавската литература и съм още по-щастлива, че избрах точно тази книга за първа среща с нея. 

Не знаех какво да очаквам от романа на Бакман, само бях чувала много и все положителни отзиви, затова и очаквах книгата и на мен да се хареса. Е, в действителност аз се влюбих в нея - бавно и постепенно, но сигурно и завинаги! В началото, признавам, ми беше леко трудно да се вмъкна в историята и да започна да я преживявам наравно с героите или да почувствам Уве тъй близък както го чувствам в момента. В първите глави на историята намирах за комичен нетипичния нрав на Уве, коментарите, мислите му, отношението му към другите и се чудех на нагласата му към света. С всяка следваща страница обаче разбирах на какво се дължи това нестандартно поведение и след като научих, историята не ми се виждаше толкова забавна. Съчувствах на Уве. Мислех си как е възможно съдбата да му е отнела толкова много...

Без значение на младини или на старини, Уве остава винаги верен на своите принципи; горделив, скромен, трудолюбив, вечно намръщен и мълчалив, Уве е герой, който не се забравя лесно.

Освен категорично неповторимата личност на Уве, друго, което безкрайно ме впечатли в книгата, е истинската и неподправена любов между Уве и Соня. Дори ми липсват думи да опиша колко съвършено и в същото време толкова реално бе представен съвместния им живот от момента на запознанството им до мига, в който смъртта ги е разделила. 
"Ако обаче някой бе попитал, той щеше да каже, че не е живял преди да я срещне. Не живееше и след това."
За него Соня е вдъхновение, глътка въздух за давещия си, цветът в сивото му ежедневие, смисълът на живота му и най-прекрасния човек, срещал някога. Само с присъствието си Соня му показва, че животът може да бъде и хубав. Толкова различни, но всъщност родени един за друг - недостатъците на Уве се превръщат в сладости за Соня и обратното. Това е то любовта! 
"Да обикнеш някого е като да се преместиш в къща – казваше Соня. – Първоначално се влюбваш във всичко ново, всяка сутрин се удивяваш, че нещата са твои, сякаш се страхуваш, че някой неочаквано ще се втурне вътре и ще обясни каква ужасна грешка е станала, че няма начин да живееш на това прекрасно място. С течение на годините стените се зацапват, дървото се напуква, вече обичаш къщата не толкова заради съвършенството й, а заради недостатъците. Вече познаваш всички кътчета и ъгълчета. Знаеш как да накараш ключа да не заяжда, когато навън е студено. Знаеш коя от дъските поддава, когато стъпиш върху нея, как да отвориш вратата на гардероба, без да скърца. Това са малките тайни, които превръщат дома ти в истински дом. "
Но сега, когато Соня вече не е сред живите, Уве всеки ден пожелава смъртта си. Не минава и ден без да помисли да прекрати съществуването си и де отиде при всичко, което някога е имало значение за него.
"Какви странни неща ти липсват, когато изгубиш някого. Дребни неща. Усмивки. Начинът, по който тя се обръща насън. Дори пребоядисването на стаята заради нея."
Но когато Парване и Патрик,  немлъкващите съседи на Уве, постоянно търсещи го за какво ли не, се нанасят в квартала, животът на вечно оплакващия се старец се променя из основи! По какъв начин и защо Уве стига до заключението, че сега няма време да умре оставям на вас да разберете...

В заключение мога само да кажа, че "Човек на име Уве" е от онези книги, които се четат веднъж, но се помнят винаги. С две ръце препоръчвам на всеки да се докосне до нея с обещанието, че творбата на Бакман истински ще ви трогне, а след края ще поискате да я започнете отначало за още една среща с намръщения старец, без когото вече не можете!

Много благодаря на издателство Сиела
 за възможността да прочета тази незабравима история!

събота, 9 юли 2016 г.

"Илумине" от Ейми Кауфман и Джей Кристоф - ревю

source
Сутринта Кейди си мисли, че да скъса с Езра е било най-тежкото нещо в живота й. Следобеда планетата й е унищожена...
Годината е 2575 и две конкурентни мегакорпорации воюват за планета, която не представлява нищо повече от заледено петънце на края на Вселената. Жалко, че на никого не му хрумва да предупреди хората, които живеят на нея. Кейди и Езра едва си говорят, но са принудени заедно да си проправят с бой път към совалките за евакуация.
Най-напред не мога да не започна с абсолютно уникалния начин, по който ни е поднесена историята в "Илумине". Всяка страница е творение на изкуството във всеки смисъл на думата. От снимките по-долу можете да се уверите, че това е книга единствена по-рода си и без съмнение най-най-красивата, която притежавам. Стилът е абсолютно нетипичен и това е едно от многото прекрасни неща, които ще ви накарат да се влюбите в "Илумине". 
Историята е разказана под формата на хакнати файлове - имейли, интервюта, медицински доклади, схеми, досиета и какво ли още не. Всичко това дава усещане за автентичност и удоволствието от четенето на такъв роман е несравнимо.  Всяка страница с нищо не прилича на предходната и в същото време има съществена роля за развитието на сюжета и за по-пълното изграждане представата на читателя относно случващото се. С една дума, графичното оформление на романа е на световно ниво!
source
source











Историята изведнъж се забързва толкова, че честно казано нямах време дори да си поема дъх, което е сигурен знак само за едно - книгата е изпипана не само отвън, написана е също толкова умело и няма начин да не ви държи будни до ранните часове на нощта, за да видите как приключва това интергалактическо приключение.

Пригответе се да бъдете пленени не само от дизайнът и историята, героите в книгата са немалко очарователни и техните взаимоотношение ще ви бъдат също толкова интересни, колкото всичко останало.
source
Главните герои в "Илумине" са Кейди Грант, Езра Мейсън и КАЗИМ. Вече знаете, че връзката на Кейди с Езра приключва по нейно желание в деня, в който планетата им е нападната. Но това далеч не означава, че тя никога повече няма да чуе за него. 

Кейди е изключително умно и забавно момиче, умее да си служи с компютрите повече от отлично, но най-вече тя е безкрайно смела и винаги готова да жертва себе си в името на това да спаси другите и да открие истината. Саркастичните й коментари истински ме разсмиваха! 

Езра е не по-малко забавен от Кейди. И той като нея притежава голямо чувство за хумор, което не спестяваше от шеговитите си коментари дори и в някои спиращи дъха моменти. Романтичните му признания пък ги намирах за изключително приятни и леки за четене в сравнение с военните досиета, в които имах възможността да надникна. Още нещо, което ми допадна е това, че освен за всичко друга, авторите се бяха постарали думите на двамата тийнеджъри да звучат характерно с типичното за тях звучене (като, разбира се, голяма част от думите им бяха тактично цензурирани).

Не мога да не изкажа впечатленията си и от КАЗИМ - изкуственият интелект, чието присъствие и неминуемо в книга от жанр като този. В самото начало представен като машина, лишена от способността да чувства, а по-късно - точно обратното; изпитваше най-различни емоции, присъщи единствено на хората (е, вече не само). 


"Илумине" е роман, който несъмнено ще ви остави без дъх от момента, в който го зърнете дори отвън. История за едно незабравимо космическо приключение в съчетание с екшън, романтика, хумор, неочаквани обрати.Препоръчвам книгата на всички читатели, за които небето не е лимит, а начало! 


Най-искрено благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност да прочета тази съвършена книга!

понеделник, 4 юли 2016 г.

a story beyond the pages | july

source
Здравейте всички! С Йоли и Натали с голямо удоволствие се включваме в инициативата на Памела и Павлина, чиято идея е изключително добра. Ако не сте запознати, ще ви разясня малко повече - с приятелче или друг/и блогър/и си избирате 1, 2, 3 книги, които никои от вас не е чел, но иска да прочете. В края на месеца всеки от участниците публикува дискусията (обсъждането) на една от книгите - затова е добре техният брой да съответства на броя на участващите. Препоръчително е книгите да са в различен жанр. Идеята е страхотна откъдето и да я погледнете, нали?

Книгите, които ние си избрахме да четем през юли са три:

1. Джейн Еър от Шарлот Бронте 

Това е книга, която искам да прочета от толкова много време, но честно казано ми липсваше смелост да я започна, а толкова ми се ще да се докосна до такава вечна класика. Радвам се, че имам възможността. Ако не беше тази идея, колко ли още щях да я отлагам?

2. "The Geography of You and Me" от Jennifer E. Smith


Втората книга, която избрахме, все още не е преведена на български, затова ще я четем в оригинал. Прочетох анотацията и е наистина заинтригуваща, а след като потърсих малко повече за нея, очаквам да е много красива история (с много пътувания, доколкото разбрах) и с много цитати, които да ме накарат да се замисля. Какво по-хубаво от това?

3. "Да убиеш присмехулник" от Харпър Ли



Още една класика в световната литературата, "Да убиеш присмехулник" е книга, за която казват, че разглежда сериозни теми, а аз обожавам подобни книги. Искрено се надявам да се превърне в част от мен!

Изключително съм щастлива, че взимам участие в тази инициатива, защото ако бъда честна, щеше да мине много време, докато реша да започна точно тези две класики. Радвам се изключително, че трите се оказахме почитателки на класиките и на нелеките романи. Надявам се, че ще успея да ги прочета, защото наред с тях, ще се заема и с разказите на Елин Пелин, "Под игото" на Вазов и други произведения от списъка по литература. 
Не се колебайте да се включите и вие! Освен страхотни заглавия, ви очаква и много забавление <3


събота, 2 юли 2016 г.

"Да се биеш с Рубен Улф" от Маркъс Зюсак - ревю

Братята Улф знаят как да се бият. Те са се били през целия си живот. Но сега залогът е нещо повече от това да победиш. Какво ще стане, когато двамата се изправят на ринга един срещу друг?
 Историята на братята Улф продължава с втората част от поредицата, в която както вече разбрахте, двамата ще се бият. Много. С други. Но и помежду си. И със себе си.

Маркъс Зюсак рязко вдига летвата с написването на продължението на трилогията си. Втората част е умопомрачително продължение, на светлинни години от първата и с много по-голямо послание. 
Тук двамата, до вчера пакостливи деца и пройдохи, днес - изправени на боксовия ринг с нелегални залагания, "за да спечелят пари, а може би и за малко себеуважение". 
Рубен, по-големият брат и несъмнено един от най-добрите, печели публиката, момичетата и доказва, че заслужава прозвището "Боецът".
Камерън. Неговите почитатели са зрителите, които се радват на губещите. Но Кам е и първият и най-голям почитател на брат си. Не само на ринга, но и в живота, в който двамата са неразделни.
" - Не губи сърцето си, Руб.
    - Не се опитвам да го изгубя, Кам. Опитвам се да го намеря. "

И така след няколко нелегални боксови срещи двамата братя се оказват пораснали, с повече спестявания от всякога и с тайна, която умело крият от семейството си. Междувременно баща им остава безработен и от гордост не желае да приеме субсидии на държавата. Губи достойнството си и обрича семейството си на мизерия поради липсата на средства. В момент, в който братята са намерили призванието си (или поне единият от тях). 

Всичко върви що-годе добре за двамата, докато не се налага да се изправят един срещи друг. Все пак зрелищата са най-добре платени... 
"Истината е, че имаме много неща да мразим и много да обичаме. Да обичаме. Хората. Да мразим. Ситуацията."
Но именно битката един срещу друг им показва най-очевидното. Че са братя. Битка, в която няма победители. Но има бойци. 
" - Какво ще правиш, когато приключиш с бокса?
   - Ще гоня живота си. Ще го сграбча. 
    Нахлупваме качулките и излизаме.
    Улицата.
    Светът.
    Ние. " 

"Да се биеш с Рубен Улф" е едно запомнящо се продължение на разказа за братската обич и вярност. За това колко далеч можеш да стигнеш за семейството. Честта. Гордостта. Стилът на Зюсак отново очарова, а историята му още повече. Книгата е способна да ви разчувства, замисли, трогне. Препоръчвам я с две ръце на всички - както поредицата, така и именно тази част!

Благодаря много на издателство Пергамент Прес
за възможността да се влюбя за пореден път в творчеството на Маркъс Зюсак!