петък, 26 февруари 2016 г.

Оригинална v.s. българска корица

Здравейте! В днешната публикация, позната и като "Войната на кориците", ще сравня оригиналната и българската корица на някои впечатляващи книги/поредици и ще ви разкрия предпочитанията си, обосновявайки се защо. 

1. "Целувка за Ана" - Стефани Пъркинс


И двете са прекрасни. Харесва ми това, че разкриват в кой град се развива историята и че ни очаква романтична такава, но не мога да не отбележа колко по-подходяща е оригиналната, защото придава по-зрял облик на книгата. За разлика от българската корица, чието изображение макар и изпипано до съвършенство, сякаш внушава по-детско и не дотам задълбочено съдържание. Затова точката отива за оригиналната корица.


2. "Гондолата на времето" - Ева Фьолер


Колкото и загадъчна да изглежда оригиналната корица, българската внушава много по-голяма автентичност на историята, като вземем под внимание не само героинята, но и прекрасните забележителности и тъй известните венециански канали на заден фон. Определено точката тук е за българската корица.



3. "Алена кралица" - Виктория Айвярд


Освен самият роман двете вариации на корицата също са прелестни, но колкото и да съм омагьосана от оригиналната корица, струва ми се, че българската подхожда повече на историята, защото е едновременно семпла и достатъчно красноречива, за да ни пренесе по-дълбоко в съдържанието. Точката ми е за българската корица!




4. "Ние, лъжците" - Емили Локхарт

Трябва да призная, че в тази книга се случи всичко онова, което не бях и предполагала! Великолепно, нали? Но все пак корицата трябва някак си да подготви, за обстановката, в която предстои да се потопим и аз смятам, че оригиналната корица го прави по-добре, затова избирам нея.



5. "Хартиени градове" - Джон Грийн


На книга като тази, която те държи в напрежение до самия край и в която царува загадъчността, смятам, че повече подхожда българската корица, защото дава усещане за предстоящо пътуване, а с него свързваме и неочакваните развръзки! Точката ми е за нея.




В заключение, оказва се, че за българските корици имам три гласа, за чуждестранните два. Разбира се, това е съгласно моя личен вкус. Надявам се да ви е било интересно! <3


Ади К.

четвъртък, 18 февруари 2016 г.

"Връзка" от Рейнбоу Роуъл - ревю

tumblr.com
Като голяма почитателка на романите  "Фенка" и "Елинор и Парк" - и двата по своему впечатляващи, бях много ентусиазирана да прочета и третия наскоро издаден от издателство "Егмонт" роман на Рейнбоу Роуъл. Това, което ме впечатли още четейки анотацията на "Връзка" бе именно нетипичният за творчеството на авторката сюжет, в който присъстват магични елементи, а героите са далеч от юношеската възраст

Джорджи Маккул знае, че бракът й отдавна е застрашен от това да се разпадне. Въпреки това тя все още обича съпруга си Нийл както и той нея, но сега това сякаш е останало на заден план. Когато съпругът и двете й деца отпътуват за Омаха, за да отпразнуват Коледа със семейството на Нийл, Джорджи решава, че е прекалено късно, за да спаси брака си. Същата нощ тя открива, че жълтият телефон от детската й стая й дава възможността да говори с Нийл в миналото седмица преди той да й предложи брак.
Джорджи е изправена пред възможността да промени настоящето, поправяйки грешки от миналото. Дали е по-добре да открие кое е причинило отчуждаването им и да го поправи или да направи така, че бракът им изобщо да не се бе случвал?

В образа на Джорджи Маккул могат да се припознаят всички, отдали се на работата, повече отколкото на семейството си. Като сценаристка тя притежава изключителна упоритост и отдаденост на писането, а като такава на комедийни сериали чувството й за хумор е ненадминато. Джорджи е майка на две прекрасни момиченца - Алис на седем години и Нуми на четири, с които обаче не прекарва достатъчно време поради професията си, но въпреки това много ме заболяваше от държанието на малката Алис, която намира телевизорът за много по-интересен от това да поговори с майка си по телефона. За сметка на това пък сладкото мяукане на четиригодишната Нуми бе прекрасен детайл към историята.


tumblr.com
Джорджи е човек, изпълнен с жизненост и желание за живот, тя е душата на компанията, но мрази купони. В кръвта й е да разсмива хората и именно на това се е посветила. Знае какво иска да постигне и работи за това. Настоящият съпруг на майка й е на нейните години, сестра й Хедър може да й бъде дъщеря и определено не скучае, имайки Сет -привлекателният комедиант, който е наясно положителните си качества и успешно успява да ги изтъкне, за свой най-добър приятел и колега. Но това, което Джорджи най-силно желае, е да бъде щастлива.
"...щастлива. През седемдесет до осемдесет процента от времето. Активно, съзнателно щастлива."
Нийл е нейната пълна противоположност. Той е мълчалив и необщителен, не разговаря с никого и не се усмихва. Не знае с какво би искал да се занимава в живота си, но със сигурност не и океанография. Не би убил дори паяк - ще му подложи лист хартия и ще го пусне в градината. Сгоден за жена, към която е безразличен и на крачка от това да се ожени за нея, съдбата го среща с неговата истинска половинка Джорджи. Колкото и да са различни, двамата са създадени един за други, защото едва връзка се изгражда върху компромиси. И още компромиси. Е, и върху много любов! А Нийл обича по свой собствен начин, но любовта му е истинска и неподправена.
"Обичам те повече, отколкото мразя всичко останало. Сигурно бих могъл да живея без теб, но това не би бил никакъв живот."
tumblr.com
След като Нийл заминава за Омаха за Коледа с децата, но без Джорджи, на която й се налага да работи върху важен проект, тя усеща, че бракът й е застрашен. Тогава с щипка магия тя получава възможността да говори с Нийл в миналото. Нийл от 1998 г. и Джорджи от 2013 г. Тя по-зряла, той по-малко - идеалният начин да се върне назад, да разбере къде греши и евентуално да се поправи. 
"Тя го искаше повече, отколкото желаеше щастието му."
Трябва да призная, че съм наистина впечатлена от "Връзка" и отново се убедих колко добра е Рейнбоу Роуъл в създаването на романи тъй близки до реалността, занимаващи с познати проблеми от съвремието на младите хора и винаги оставящи прекрасно послание и топло чувство на удовлетворение от прочитането на една хубава книга. Благодарна съм, че Рейнбоу съществува и споделя със света прекрасното си творчество! Благодарна съм, че мога да се докосна до него!

вторник, 16 февруари 2016 г.

"Сапфиреносиньо" от Керстин Гир - ревю


Кое е по-трудно - да спасиш света или да танцуваш менует през XVIII век?

Във втората част от трилогията "Скъпоценни камъни" проследяваме историята за Гуендолин Шепърд  и Гидиън де Вилърс - двамата последни носители на гена за пътуване във времето, както и усложняването на взаимоотношенията им. Макар и първата книга да завърши с (спойлер от първа книга) тъй очакваната целувка, във втората Гидиън не прекратява арогантното си и надменно поведение, а даже злепоставя Гуендолин пред пазителите в Темпъл, които и без това й нямат доверие. Противоположно на това в други случаи пък се държи така, сякаш силно я желае. 
"Чувството да знам, че заради мен забравяш да дишаш е толкова... опияняващо."
Двете срещи на Гуендолин с тайнствения граф Сен Жермен още повече заплитат сюжета и поставят редица въпроси. По какъв начин графът, който е живял преди столетия, е способен да контролира носителите на гена за пътуване във времето, родени след него? От друга страна се разкриват някои черти от характера му - той отваря очите на Гуендолин за истина от екзистенциално значение за нея, но дали го прави от добри чувста или по-скоро по този начин извежда полза за самия себе си, спечелвайки доверието на момичето?


Що се отнася до истинската причина, поради която Пол де Вилърс и Люси Монтроуз са откраднали хронографа - дали с цел да предотвратят затварянето на Кръга или да получат облагите от това само за себе си, можем само да гадаем на този етап.  Със сигурност в това се крие ключът към всички тайни в историята, защото те не биха избягали от дома си и заедно с хронографа в миналото, без повече да могат да се завърнат в настоящето, ако това не бе решаващо и за тях, и за другите като тях.
Източник:
Не на последно място не бих могла да не подчертая колко ме зарадва появата на разговорливото гаргойлче Ксемериус, което само Гуендолин е способна да чуе и види. Изключително се забавлявах на чувството му за хумор, което развеселяваше иначе тъй напрегната обстановка. 
"Струва ми се, че в тази къща има впечатляващо голям брой женища. И половината от тях изглеждат така, сякаш спешно се нуждаят от гъделичкане."
Надявам се демончето да присъства и в следващата книга, за която всъщност очаквам спиращ дъха обрат, какъвто присъства и в края на втората част, но за който не мога да кажа, че не очаквах за съжаление.

В тази част от поредицата действително получаваме нови сведения, водещи до разкриването на цялостната загадка, научаваме силата на гарвана, която Рубинът притежава, както и намеренията на Диамантът, но се поставят още повече загадки, които с нетърпение очаквам да разкрия в третата и финална част "Смарагдовозелено". 

неделя, 14 февруари 2016 г.

Valentine's Day Book Tag

Valentine's Day Book Tag


Здравейте! По случай празника на любовта a.k.a "Свети Валентин" имам удоволствието да направя този тематичен таг и благодаря на Мари, че ме тагна <3




1.Любимата ви двойка – Искате да имате такава връзка.
Ако трябва да избирам, то определено бих се спряла на Кат и Ливай от "Фенка" на Рейбоу Роуъл - една от най-сладките двойки, за които съм чела.

2.Връзка, която не се е получила. Вие искахте те да се съберат, но това така и не се е случило.

Вероятно мисля като повечето, но на първо място поставям Марго и Куентин от "Хартиени градове". До самия край очаквах, че двамата ще се съберат и се разочаровах, когато не се случи, но все пак в това се крие и философията на цялата книга.

3.По кого сте си ,,падали’’. Независимо от персонажа.
Гидиън де Вилърс от "Скъпоценни камъни". Да, знам, постъпките му са меко казано ужасни, но... Също и Драко Малфой (е, тук може би Том Фелтън има роля хаха).

4.Най-ужасната връзка. Винаги сте искали двойката да се раздели, защото те са твърде различни и според вас не си подхождат.
Деймън и Кейти от "Обсидиан" - книга първа от поредицата "Лукс". На мнението съм, че противоположностите се привличат (както и във физиката), но тези двамата просто не можех да ги възприема като двойка.

5.Вашият любим любовен триъгълник.
Без любовният триъгълник (или четириъгълник) в "Алена кралица" - между Мер, Кал и Мейвън, историята определено нямаше да бъде същата, затова мога да го нарека любим.

6.Вашата любима трагична любовна история. Нещо като Ромео и Жулиета.. ( и без спойлери. )
Колебая се между "Вината в нашите звезди" и "Всички наши места", но по-скоро ще посоча първата, защото по-силно ме разчувства. 

Това бе моят пост, посветен на Деня на влюбените. Надявам се да ви е било интересно и пожелавам весело прекарване на празнуващите!

Тагвам ПавлинаТеди и Съни ^^

петък, 12 февруари 2016 г.

The Book Cake Tag

Здравейте, видях този толкова сладък таг и понеже много ми хареса, реших да го направя,  за основна снимка оставям моята любима торта - Тирамису.

Брашно - Книга, която започна малко бавно, но после бързо те грабва? 

"Домът на Мис Перигрин за чудати деца" започна доста заинтригуващо макар и леко мудно. Историята се разви по-късно отколкото се надявах, но въпреки това интересът не ме напусна до самия край.

Маргарин - Книга, чието резюме е много завладяващо?
Анотацията на "Връзка"  от Рейнбоу Роуъл е написана много завладяващо и с голямо нетърпение очаквах да попадне в ръцете ми. Една доста по-различна история от "Фенка" и "Елинор и Парк", харесва ми много. Скоро очаквайте ревю.

Яйца - Книга, която мислеше, че ще е кофти, но се оказа доста добра?
Не мога да се сетя за такава - рядко се случва да започна да чета, книга, която смятам, че няма да ми хареса. Списъкът ми от заглавия, които изгарям да прочета и без това е безкраен.

Захар - Сладникава книга?
"Фенка" на Рейнбоу Роуъл е много сладка книжка и си спомням, че докато я четох, моментално ми се подобряваше настроението и въобще не исках да я оставя.

Глазура - Книга, която покрива всеки елемент, който харесваш - забавни моменти, екшън моменти и др.?
Всяка една част от поредицата "Хари Потър" покрива всичките ми изкисквания за книга и съвсем искрено мога да ги нарека перфектни за моя вкус - фантастичен свят, изграден тъй реално, безстрашни герои, приятелство и безгранична лоялност, любов, тайни... и разбира се, злодеи!

Пръчици - Поредица, към която се обръщат за повдигане на настроението, когато имаш нужда от това?
Всички части от трилогията "Скъпоценни камъни" на Керстин Гир, също като "Фенка", успяват да подобри настроението ми за отрицателно време.

Черешката на тортата - Любимата ти книга от тази година до този момент?
"Алена кралица" е любимата ми книга от прочетените през 2016г. със прекрасната си главна героиня и неочакваните си обрати!

понеделник, 8 февруари 2016 г.

"Рубиненочервено" от Керстин Гир - ревю

Какво бихте направили, ако имахте възможност да пътувате в миналото? Световете, чакащи да бъдат открити, са необятни. Но също и опасностите и непредвидените усложнения.


Първата книга от немската трилогия "Скъпоценни камъни" разказва историята на шестнайсетгодишните Гуендолин Шепърд и братовчедка й Шарлот Монтроуз - най-младите наследници на семейство, в което се предава генът за пътуване на времето. Всички смятат, че Шарлот е тази, която притежава дарбата да се връща столетия назад, и докато очакват тя да покаже първите сигурни симптоми за това, Гуен прави първия си скок в миналото. Но тя е напълно неподготвена за разлика от братовчедка си, която години наред е обучавана по фехтовка, изискани маниери, чужди езици и история. Въпрос на време е тя да разбере, че липсата на познания бледнее пред опасностите, които крият мистериозно тайно общество и Гидиън - най-привлекателното момче, което някога е виждала.

Подходих доста мнително към този роман, защото очаквах типичната, лишена от смисъл история за момичето, криещо неочаквана дарба и загадъчния младеж, в когото то се влюбва. E, абсолютно съм грешала, тъй като историята е много по-задълбочена. Акцентът не е върху породилата се искра между Гуен и Гидиън, а върху разплитането на тайни от миналото на семейството, останали неразгадани от далечни времена. 

Керстин Гир перфектно пресъздава двата образа на Гуендолин - както този на тийнеджърка в гимназията, така и на последната носителка на гена за пътуване във времето. Книгата е завладяваща до толкова, че се сблъсках с невъзможността да я оставя, защото изгарях да разкрия тайните, да науча повече подробности, да получа отговори. Въпреки че това не се случи и книгата ме остави с много въпроси, успя изключително да ме заинтригува. Със сигурност очаквам много повече разкрития в следващите части. 


Историята е преразказана от името на главната героиня Гуендолин, което дава възможност за по-обстойно надникване в чувствата й и в действителността, която я заобикаля.
Разбира се, присъствието на злонамерени герои и неминуемо - Гленда Монтроуз, майка на Шарлот и сестра на майката на Гуен, e същинско кълбо от лоши последствия още от самото начало, когато й се налага да приеме, че не скъпата й дъщеря е носителка на гена. Списъкът продължава със загадъчните персонажи от миналото.  Наред с мистериозната обстановка, в книгата не липсва и чувство за хумор, което я прави не само завладяваща и вълнуваща, но и много забавна и разтоварваща. 
" - Това тук не е някоя сапунка по телевизията, лельо Мади - изсъска леля ми. 
- И слава богу, че не е. Ако беше, отдавна да съм загубила нишката на историята."
Друг положителен аспект на романа е присъствието на реални исторически събития, което превръща света на Гуендолин, а и героите в реални и създава усещане за автентичност, което аз изключително много ценя в една литературна творба.

Не мога да не отбележа и колко ме впечатли лоялността на най-добрата приятелка на Гуен, Лесли, която тутакси се впусна в проучвания относно дарбата и тайното общество, за да й помогне, подготвяйки я и която през цялото време й бе насреща и не я остави дори за миг, имайки предвид не дотам безопасните обстоятелства. Беше си истинско удоволствие да чета репликите на Лесли макар и второстепенна героиня, защото и тя като леля Мади въплъщава невероятно чувство за хумор, без което романът нямаше да е същият.

" - Знаеш, че си чудновата, нали?  
 - Да, скъпи Гордън, знам. Но поне нямам мутиращ глас - отвърна Гуендолин.
 - Това ще отмине.  
 - Хубаво би било, ако и ти отминеш - каза Лесли."

"Граф Сен Жермен...защо името ми се струва познато? Може ли да се окаже, че го познавам от някой филм? Не, бъркам го с граф Монте Кристо." 

А що се отнася до Гидиън, тайнственото момче с неповторима външност, а и характер - умирам да разбера повече за него. Имам чувството, че крие нещо, защото поведението му е доста подозрително. И не само неговото...


Без съмнение "Рубиненочервено" поставя началото на една вече любима поредици и нямам опасения, че следващите две части може да не ми харесат, тъй като първата бе невероятна и без никакви недостатъци - нито от страна на историята, нито откъм стила на авторката. Съвсем в границата на любимия ми жанр - щипка романтика и фантастични елементи и поовечко загадки, тайни и интриги. Препоръчвам я с две ръце и единствено съжалявам, че я прочитам толкова време след издаването й.

четвъртък, 4 февруари 2016 г.

"Аутсайдерът" от Маркъс Зюсак - ревю

Още щом разбрах, че главните герои в "Аутсайдерът" са двама братя, знаех, че книжката ще ми хареса, тъй като инстинктивно ми напомни за любимата ми от детството "Братята с лъвски сърца", а от първия ред се подразбираше, че в историята предстоят немалко забавни приключения. В действителност тези "приключения" се съдържаше много по-дълбок смисъл, от колкото предполагах в началото. Извод: Не съди книгата по корицата. Нито по първите й редове...


поради малкия обем на книгата в ревюто неминуемо се съдържат елементи, разкриващи сюжета

Романът разказва историята на Камерън и Рубен Улф - двама братя, съучастници в белите, но и верни приятели. Всъщност Камерън няма друг приятел освен брат си и на всичкото отгоре наскоро е уволнен от длъжността си разносвач на вестници. Но не това е, което го безпокои, а изгарящото го желание да срещне момиче. И не, не такова като от страниците на каталозите за бельо, които той разкъсва на парчета- тези там не се истински. Той желае момиче с непресторен глас и усмивка, което ще го обикне за това, което е.
"...заклех се, че ако някога си хвана момиче, ще се отнасям добре с него и няма да се държа гадно или мръснишки, нито да го нараня, никога!"
Двамата братя често провеждат "обири" - включително и в зъболекарския кабинет, макар и всички до един несполучливи. А когато успяват да осъществят първата си кражба, с течение на обстоятелствата са принудени да възвърнат откраднатото.

Скоро Камерън започва да помага на баща си в работата му на водопроводчик и не е предполагал, че именно това ще го отведе до момичето, в което той е влюбен още преди да срещне. Обиква го в момента, в който го вижда, а в следващите дни не спира да мисли и да се моли за него. Само едно нещо го притеснява. Ами ако го нарани? Ако нарани това изящно същество, не би могъл да си го прости. Но Камерън ни най-малко не допуска, че не друг, а той ще бъде нараненият, защото не друг, а той има чувства.

За да осмисли случващото се или просто за да си даде сметка за себе си, за отчайващото го бъдеще, Камерън често се лута сам по улиците, напомнящ вълк-единак. 

"Стоях там и чаках някой да направи нещо и най-накрая разбрах, че чакам самия себе си... Стоях, отпуснал ръце отстрани до тялото си, и виждах какво се е случило с мен, кой съм аз, и как винаги ще стоят нещата за мен."

Маркъс Зюсак разказва поучителната история за един болезнено неприятен период от живота на едно момче, на един аутсайдер, отблъснат от момичето от мислите си и подценяван от братята си, от семейството си, от околните... Но в същото време разказва за неговото израстване и утвърждаване като личност. Определено "Аутсайдерът" не е най-добрата книга на Зюсак, имайки предвид "Кръдецът на книги", но е неговият дебютен роман и едно страхотно начало на писателската му кариера.

Искрено Ваша,

Ади!