вторник, 22 март 2016 г.

"Сезонът на злополуките" от Мойра Фоули-Дойл - ревю


Сезонът на злополуките е част от живота на седемнайсетгодишната Кара, откакто тя се помни. Всяка година към края на октомври се случва нещо - семейството на Кара става необяснимо податливо на инциденти. Когато това време наближи, те прибират ножовете надълбоко в шкафове, покриват острите ръбове на масите и изключват електрическите уреди... но злополуките ги следват навсякъде. 
Тази година сезонът на злополуките ще счупи нещо повече от кости. Кара започва да задава въпроси и дълбоко пазените семейни тайни ще изплуват на повърхността.


Още когато в началото на годината разбрах за "Сезонът на злополуките" от издателския план на "Егмонт" за 2016, много ме заинтригува и така се превърна в едно от най-очакваните четива за годината. Предполагах, че книгата ще ми хареса, но още след първите страници, или по-точно - от първото изречение на първата глава, вече бях сигурна, че ще я заобичам. Романът безспорно е от тези, които пораждат мистерия, достатъчна, за да накара читателите трепетно да разгръщат страниците, докато не стигнат и последната с целта да разгадаят цялостната загадка, а изящно изградените персонажи допринасят още повече за магията на творбата. Но за да бъде оценена изцяло от читателя, препоръчвам той да не е наясно с развитието на сюжета, за да му се отдаде възможността да преживее историята редом с героите и да изпита чувствата, които те са изпитали. 

Историята се върти околоко Кара и семейството й, които всяка година в края не месец октомври стават необяснимо податливи на инциденти, някои от които са завършили фатално за членове от семейството. Тази година Кара не само решава да разбере на какво се дължи това, но и забелязва присъствието на тайнствено момиче на всички свои снимки (дори на тези от семейните почивки на морето), с което историята се заплита още повече. Така се появяват купища нови въпроси, на които предстои да се отговори. Все пак не препоръчвам книгата на тези, които обичат постоянно развитие на действието, защото в "Сезона на злополуките" истината се разбира чак в края, а дотогава историята допълнително се заплита. 
Читателят от своя страна се впуска в това приключение, в което може да очаква всичко, без да знае кой е лошият. Нито пък какво ще се случи по-нататък. Едно е сигурно - всеки ще се влюби в местата, на които авторката е придала сантиментално значение. 
"И нека вдигнем чаши за сезона на злополуките, за реката под нас, в която потъват нашите души, за раните и тайните, за призраците на тавана, да пием пак за пътя на реката."
Трябва да призная също, че в течение на историята успях да опозная в детайли характера на героите. Всеки един от четиримата - Кара, Беа, Алис и Сам, е изграден абсолютно индивидуално чрез своите странности, но това, което ги сближава е именно мрачната страна във всеки един. Макар в действителност това, което преживяваха да бе от части сюрреалистично поради свръхестествените елементи, авторката умело е сляла литературата с действителността. 

Последно, но не по важност, не мога да пропусна да спомена факта колко великолепна е българската корица на романа. Само един поглед към нея е нужен, за да ми се прииска да започна историята отначало.

Изпълнена със загадки и напрежение, "Сезонът на злополуките" е книга, която пленява от самото начало и така до края. Препоръчвам я на всички, които биха искали да се впуснат в една прекрасно написана история с много въпросителни и същевременно да се насладят на едно леко и приятно четиво! 

Много благодаря 
на издателство "Егмонт" 
за предоставената възможност!


4 коментара:

  1. Написала си много хубаво ревю! Радвам се, че книжката ти е харесала. :3

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Тедии! Да, определено ми хареса! <3

      Изтриване
  2. Прекрасно ревю. А да те попитам: главната героиня да е native american? Или който и да е от героите да е? Тъй като на корицата има ловец на сънища, и никъде не се уточнява дали са native americans или не.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти! А относно капана за сънища, присъства на корицата не заради това, че някой от героите е native american. По-скоро е свързан със самата история и това се разбира в процеса на четене ^^

      Изтриване