"Всичко, всичко" от Никола Юн - ревю

Маделин Уитиър е 17-годишно момиче, диагностицирано с тежко и изключително рядко заболяване известно като комбиниран имунодефицит или накратко - тя е алергична към света. Никога не е излизала от вкъщи, защото всяка една прашинка или безобидна бактерия може да й причини смъртоносен пристъп. Храната и вещите й пък са грижливо подбирани от двамата човека, които Мадисън единствено вижда - своята майка и медицинската й сестра, Карла. 

Всичко е едно и също всеки ден в живота на Мади, докато един ден в къщата остреща не се нанасят нови съседи. Семейство с дъщеря и по-голям син, облечен в черно от главата до петите.

Оли. Забавен и кипящ от живот, с очи с цвета на океана. Светът никога няма да бъде същият за Маделин. Време е тя да напусне своя въздушен балон и да изпита всичко, което светът има да й предложи. И това ще бъде катастрофа.

Маделин започва да „шпионира“ Оли и неговия дневен непредсказуем режим, не след дълго двамата започват да обменят имейли и пренасят разговорите си в чат. Дълбоко приятелство се поражда между тях още преди да са се срещнали – гаранция за още по-дълбока любов…

На пръв поглед това звучи, като едновременно вълнуваща, романтична, но и евентуално много депресираща история за момиче, страдащо от неизлечима болест. История, към която не всеки би посегнал, воден от предразсъдъците, че ще остане емоционално натоварен и че през повечето време ще чете непрестанните оплаквания на едно 17-годишно момиче с по-различно ежедневие.

Признавам, че и аз си помислих същото преди да прочета първата страница, първата глава… и хей?! Кога прелистих и последната страница?! Действително тази книга успя да прикове вниманието ми през цялото време без нито за миг да ми се стори отегчителна, а напротив – безспирно прелиствах страниците, потъвайки все повече и повече в развитието на взаимоотношенията на нашите главни герои.

Безспорно Мадисън води нелеко съществуване, но успява да запълни времето си с четене на книги или играене на Фонетичен Скрабъл с майка си, чудейки се какво ли е да излезеш навън. Дори рождените й дни всяка година минават по един и същи начин. Това не я спира да бъде щастлива, да оценява, че е жива всяко следващо утро, да радва двамата човека, които са й отдали цялото си време и внимание, откакто се помни. Въпреки това дните на Мадисън също като стаята й, са еднообразни и тя повече от всичко иска да промени това.

Оли е всичко, което Мади не е, а иска да бъде. Той е определението на думата „непредсказуем“, всичко около него е мистерия, която само чака да бъде разгадана, от него извира живот – този, за който Маделин мечтае.

Няма такава възможност като да не се привържете към Оли и Мадисън – неповторими във всяко отношение, несъмнено ще спечелят сърцето на читателя, независимо от неговата възраст. Друго, заради което си заслужава за прочетете тази не само изключително интересна, завладяваща, но и поучителна история, е именно увлекателният стил на авторката. Не мога да не обърна внимание и на красивите графични елемнти из страниците на „Всичко, всичко“ – от имейли и чатове между Мадисън и Оли, през най-различни разписания до нежни графики, описващи това, което не може да бъде предадено с думи…

„Всичко, всичко“ е една красива история за живота, който не трябва да пропиляваме при никакви обстоятелства, за първата любов, която трябва да изживеем при всякакви обстоятелства. Роман, който не поставя акцент върху болестта, а напротив – върху неизмеримата обич между майка и дъщеря, върху живота такъв, какъвто го имаме, а приемаме за даденост и такъв, за какъвто други мечтаят. Неизбежно и постепенно ще се влюбите в книгата на Никола Юн – в историята, в героите, във всичко... 

Искрено благодаря на издателство Ибис

за предоставеното предварително копие от книгата!

Търсете книгата по книжарниците от 20 септември!

"Този път, за да ме чуеш" от Ралица Генчева - ревю

В последно време българският читател получи възможността да се наслади на не една стихосбирки от родни автори. Една от тях е и "Този път, за да ме чуеш" от Ралица Генчева. 

бих могла да прекарам

живота си с теб,

бих могла да бъда

г-жа твоята фамилия,

но ще умра 

от недоспиване

ако всяка нощ

се будя

и се чудя

дали още

ме обичаш 

Всеки един стих е изпълнен с толкова много чувства - любов, страх, понякога болка и пак любов, че ще ви се завърти главата. От любов. Ще се влюбите и ще обичате (него), ще се замислите, ще сте благодарни и ще благодарите (за нечие присъствие в живота ви). Ще се зачудите как е възможно толкова точно да се опишат и ваши чувства и мисли, за които преди сте мислели, че не могат да бъдат разбрани камо ли изпитани от друг.

разбрах защо

не мога да отгледам цвете:

те искат да пуснат корени,

а аз искам да летя

Няма как поезията в „Този път, за да ме чуеш“ да не ви трогне дълбоко и трайно. Не само, че може би ще успеете и вие да изясните своите чувства, така както героинята от страниците, но и със сигурност ще ви припомни какво е любовта, какво носи (със себе си) и какво оставя (след себе си).

Поезията на Ралица Генчева е храна за сърцето и душата и именно това, от което имах нужда. Гарантирано тя ще ви въздейства и докосне до толкова, че след ден-два отново ще поискате да се потопите в красивите стихове, ще ги препрочитате отново и отново...

този път, 
за да ме чуеш,
ще мълча.

Много благодаря на Рали Генчева за предоставената възможност да прочета и почувствам написаното от нея, както и за красивото послание на първата страница!

End of Summer Book Tag

Здравейте! Днес се включвам с един малко позакъснял летен таг, но не ми се иска да признавам, че лятото е вече зад гърба ни. 

Поне не и преди училището да е започнало. Благодаря на Симона за 

този таг! Аз от своя страна каня всеки, който все още 

не го е направил, а има желание! 

1. Изгревът на лятото: Книга, която нямаше търпение да прочетеш през лятото.

Несъмнено книгата, която най-много исках да прочета това лято бе „Джейн Еър“. Бих я нарекла една от най-любимите ми на всички времена, успя да надмине и най-високите ми очаквания. Радвам се, че я прочетох за първи път на тази възраст, за да мога да я препрочитам отново и отново след време, когато мисленето ми вероятно ще се различава значително.

2. Прекалено топло, за да изляза: Книга, заради която прекара целия ден вкъщи.

Действително не можех да оставя „Летни дни и летни нощи“ -исках да прочета разказа си докрай, а след това не можех да устоя да не започна и следващия, и по-следващия…

3. Летен плажен бар: Най-динамичната и пълна с обрати книга, заради която би избрал да прекараш вечерта вкъщи, вместо да излезеш с приятели.

Навярно "Въглен в пепелта" изцяло отговаря на описанието. Убедена съм, че това е една от най-добрите дистопии на нашето съвремие - силни герои, оригинален сюжет и неочаквани обрати, съвършено поднесени. Какво повече?!

4. Лeтен road trip: Книга, която чете в колата по време на път/ по време на ваканция.

Докато пътувахме в автобуса на път за Крушунските водопади и Деветашката пещера, четох „Великият Гетсби“, както и „Бай Ганьо“ – две коренно различни книги (обикновено се стремя да нямат нищо общо, когато чета повече от една), но може би не трябваше да избирам тези нелесни четива за път. Също четох „Сърца за разбиване“, докато пътувахме за Сърбия, което направи пътуването още по-приятно.

           

5. Студена лимонада: Книга, чието начало не хареса, но в която постепенно се влюби.

Каква по-подходяща категория за „Човек на име Уве“? В началото книгата не ми си виждаше нищо особено и даже се зачудих защо всички толкова я харесват. Но постепенно се привързах към героите и историята, а след края изпитах емоции, които от дълго време насам книга не ми беше донасяла!

6. Охлаждащ Starbucks: Книга, подходяща повече за студени пролет, есен или зима.

Може би „Парченца от нашия живот“ – книгата се развива по време на учебната година, но атмосферата ми напомняше по-скоро на студените месеци.

           

7.  Слънчево изгаряне: Книга, която прочете през лятото и определено не ти хареса.

Ще се повторя с избора си – „Парченца от нашия живот“ честно казано ме разочарова. Очаквах много повече и макар историята да звучи обещаващо, е написана наистина недобре. Толкова, че не можах да се привържа към нищо от тази книга… което пък и доказва колко е важен стилът на писане на автора. Все пак последните две-три страници от книгата имат дълбоко послание. Но нима това е достатъчно?!

8. Слънчасване: Книга, от която очакваше повече и ти беше трудно да завършиш.

Освен, че ми беше трудно да завърша „Парченца от нашия живот“, „Бай Ганьо“ не ме улесни в това отношение. Имах чувството, че не чета на родния си език… и все пак идеята и на двете макар и коренно различна, е чудесна.

9. Диня и пъпеш: Книга, която ти разкри сочни тайни и те остави без думи.

„Предимствата да бъдеш аутсайдер“ действително ми разкри доста тайни от живота на американските тийнейджъри.

10. Дъжд и хамак: Любимият цитат, който прочете и който те кара да философстваш.

“Sometimes, you do things and you do them not because you're thinking but because you're feeling. Because you're feeling too much. And you can't always control the things you do when you're feeling too much.” ― Benjamin Alire Sáenz, Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe

11. Златно слънце: Най-слънчевата, усмихната и лятна корица на която попадна.

Иска ли питане? Корицата както на българското, така и на американското издание на „Летни дни и летни нощи“ не може да носи по-лятно настроение!

          

12. Лятна любов: Книга, която би препоръчала отново и отново, заради емоцията, която носи.

Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe е книга, която винаги ще препоръчвам на всеки. Без грам да преувеличавам, всяка дума от нея е поезия…

13. Залезът на лятото: Книгата, с най-красивия финал.

Красив финал? Веднага се сещам за „Човек на име Уве“. Както вече казах, книгата завършва по възможно най-докосващия начин.

Goodreads Book Tag

Благодаря на Ева-Мария и Павлина, че ме тагнаха

да направя този по-различен и интересен таг! Аз от своя страна тагвам Йоли, Ева и Памела <3

 1.Коя беше последната книга , която маркирахте като прочетена?

"В полите на Витоша" на Пейо Яворов - прочетох я преди повече от година, но чак сега я отбелязах в goodreads.

2.Кои са книгите , които четете в момента?

"Под игото", "Верижна реакция" , "Harry Potter and The Cursed Child", "Предимствата да бъдеш аутсайдер". 

3.Коя книга добавихте последно към списъка си за четене?

"I see you" на Клеър Макинтош - авторката на "Оставих те да си отидеш". Два трилъра, които много искам да прочета.

4.Коя е следващата книга , която сте запланували да прочетете?

Бих искала да прочета "Тайната история" на Дона Тарт преди училището да е започнало, затова се надявам тя да е следваща.

5.Използвате ли системата за оценяване на Goodreads?

Да, винаги оценявам книгите, които съм прочела. 5 звезди давам на книга, която нито за миг не ме е отегчила и в която харесвам всичко - от героите, през сюжета до начина, по който е написана. 4 звезди давам на книги, които също много съм харесала, но е имало нещо малко, което не е достигнало да им дам още една звездичка. 3 звезди получават книги, които поне едно от трите неща - герои, сюжет, стил на писане не ми е допаднало. А вече 2 звезди на книга, която по никакъв начин не съм харесала.

6.Изпълнихте ли своето читателско предизвикателство за 2016 година?

В началото си поставила нещо от порядъка на 40 книги, но реших, че няма смисъл да гоня някакви числа, затова го промених на 1 книга. Така определено е по-добре.

7.Имате ли wishlist?

Моят to-read list представлява почти всички книги , които съм си набелязала да прочета.

8.Коя е следващата книга, която планирате да си купите?

Бих искала да си закупя "Малкият приятел" на Дона Тарт.

9.Имате ли любими цитати, който обичате да споделяте?

Не точно, но сега ще споделя любимия си цитата от антологията "Летни дни и летни нощи" от последния разказ. ОБИЧАМ тази книга - и 12те й части!

"Замислих се какво представлява времето, как биваме разбивани всяка секунда, как непрекъснато губим мигове, оставяйки ги да изтекат като плюшено животинче, което губи пълнежа си, докато един ден всички те вече са си отишли и губим всичко. Завинаги. А после, в същото време, печелим секунди, миг след миг. Всяка една е дар, докато в края на живота си седим върху богат натрупан запас от моменти. Невъобразимо богати. Времето беше и двете неща едновременно."

10.Кой е любимият ви автор?

Дж. К. Роулинг, Ф. Скот Фицджералд, Касандра Клеър, Джеръм Селинджър, Шарлот Бронте (засега само тя от трите сестри), Маркъс Зюсак.

11.Присъединили ли сте се към някои групи?

Всъщност не.

12.Колко книжни рафтчета (bookshelves) имате в Goodreads?

Точно три - to-read,read & currently reading. Не мисля, че имам нужда от повече. 

27/08/2016 - денят, в който бях младши книжар в Orange

Здравейте! В днешния пост искам да споделя емоциите и впечатленията си от едно незабравимо преживяване, което екипът на книжарници Orange Center подари на деца от 7 до 18 годишна възраст!

В същия момент, в който гръмкото заглавие „Стани книжар в Orange за един ден“ попадна пред очите ми, знаех, че искам да участвам. Тук дойде трудното – от мен се очакваше да напиша мотивационно писмо. Да, точно такова, каквото се изисква и за постоянните позиции. Започнах леко несигурно, не знаех как ще се получи накрая, но започнах ли да говоря за книгите и каква част заемат те в моя живот, всичко потръгна и три часа по-късно писмото бе изпратено. Искрено се вълнувах! Всеки ден проверявах имейла си за нова информация и тайничко се надявах да получа одобрение! Представете каква радост бе за мен, когато действително го получих, а и с това – покана за интервю! Отидох с мисълта, че точно сега ще имам възможността да се срещна както с организаторите на този страхотен проект, така и с още хора на моята възраст, които също като мен споделят страстта от четенето. Не само се запознах с прекрасните Деси –човекът, който стои зад кампанията, Вал от detskiknigi.com, но и с Ева от Stormy Garden, Мария и Вержиния – моята „колежка“ по време на работния ми ден като младши книжар.

Когато влязох в книжарницата на 27 август, бях топло посрещната още на входа. Получих бадж с името си и униформа. След това старшият книжар разведе мен и Вержиния покрай всеки рафт на книжарницата, обяснявайки ни за начина на подреждане на книгите, жанра, процесът на получаването им, дори ни научи как се работи със системата на Orange за откриване на книгите. Разказа ни много, за книгите, които е прочел, за срещата си с любим автор, за други книги, които биха ни се харесали. Аз определено си набелязах доста заглавия, които скоро да прочета. Ние с Вержиния също споделихме за своите любими, които и наредихме на един от рафтовете. С нея имахме и възможността още веднъж да се срещнем с Вал, която с радост ни засне, и да поговорим още малко за книги – този път за антологията „Летни дни и летни нощи“.

Винаги съм смятала, че професията на книжаря е една от най-приятните, защото какво повече да иска човек, когато е заобиколен от книги, както и от хора, които ги обичат също като него. В действителност разбрах, че тази длъжност е много повече от това и далеч не е толкова лесна, колкото съм си представяла! Убедих се, че не е никак лесно да успееш да препоръчаш правилната книга на клиента си независимо дали тя ще е за него, за подарък на близък, за малко или голямо дете. Все пак за мен си остава впечатляваща и вълнуваща длъжност, която заобичах още повече!

Дълго ще помня тази невероятна инициатива – от писането на мотивационното писмо, през интервюто до самия работен ден, а нищо нямаше да е толкова хубаво без хората, които го направиха такова. Затова искам да благодаря на всички, които стоят зад тази страхотна идея и най-много на старшите книжари в Orange в Sky City Mall! Благодаря за възможността,  вниманието, времето, за споделеното и обмененото, за вдъхновението, усмивките и топлото посрещане! Благодаря за това изживяване!

Аз, Вержиния и случаен клиент ;д

"Правилата на привличането" от Симон Елкелес - ревю

Ревю на "Перфектна химия" - тук

След като се забърква с опасна банда в Мексико, седемнайсетгодишният Карлос Фуентес е изпратен да живее в Колорадо при по-големия си брат Алекс. Но той не желае да следва пътя, който брат му е предначертал за него, записвайки го в местната гимназия. Вместо това иска да продължи да живее „на ръба“ и сам да определя съдбата си. Изпълнен с бунтарски дух, Карлос много скоро се забърква в неприятности, натопен за притежание на наркотици от наркобарон с влиятелни връзки. За да не бъде изключен от училището, Карлос е изпратен да живее в дома на бившия наставник на Алекс – професор Уестфорд.

Когато Карлос среща Киара, дъщерята на професора, която е целеустремено и добро момиче, той е шокиран от чувствата, които започва да изпитва към нея. Тя по нищо не прилича на момичетата, които обикновено го привличат, но двамата много скоро откриват, че в сърдечните дела правилата на привличането надделяват над социалните различия. За съжаление, любовта им е почти невъзможна, тъй като въпреки желанието на Карлос да бъде с Киара, той не може да се откопчи от желязната хватка на наркобарона.

С първите страници си припомних колко много заобичах "Перфектна химия" и защо. Авторката връща читателите си сред любимото трио - братята Фуентес, но тук главен герой е Карлос, вторият най-голям от тримата. Макар и с по-различен сюжет, "Правилата на привличането" следва същата сюжетна линия като първата част от трилогията, придържайки се към вече познатите съмнителни сделки и бунтовнически нрав, между които стои любовта. 

Втората книга от трилогията отново е разказана от гледната точка и на двамата, което ни дава възможността да надникнем по-надълбоко в мислите, чувствата и намеренията както на Карлос, така и на Киара. 

Карлос не малко се различава от брат си - той не само е много по-агресивно настроен към околните, но и не допуска почти никого до себе си. В началото бе погълнат изцяло от себе си и от членството си в бандата без да забелязва или оценява вниманието и загрижеността, които получаваше от различни страни, а само се бунтуваше срещу тях и техните правила. Карлос бе силно чувствителен по въпрос на мексиканската си кръв, отричайки, че има нещо общо със САЩ и американците, техните традиции, дори език. Както и в първата част, авторката не пропуска да включи присъствието на наркодилърите, които завличат мексиканските момчета, а измъкването от тях може да се плати само с цената на живота.

Киара също по нищо не прилича на Бритни (освен по бялата кожа). Тя, за разлика от нея, е себе си още от само начало, не се стреми към съвършенството, приема и не крие недостатъците си. Киара има любящото семейство, което на Бритни липсваше. Киара ме спечели от първата глава - тя е смела и вярна на приятелите си, както и на себе си, не позволява обидните коментари по неин адрес да я спрат от постигането на това, което желае. Тя не се отказа да опознае Карлос, въпреки оградата, която той бе издигнал около себе си. 

Второстепенните герои в романа също бяха кой от кой по-мили - от братчето и родителите на Киара до най-добрият й приятел. Господин и госпожа Уестфорд бяха така добри да "спасят" живота на Карлос, когато това беше единственото, от което той се нуждае. Но освен с покрив, те го дариха със защита и любов, които дават и на собствените си деца. Тък от своя страна е човекът, който всеки заслужава да има в живота си - истински верен приятел. В книгата са включени и Алекс и Бритни като двойка, което допълнително ми напомни колко много са ми липсвали. Всички те малко или много допринесоха за завършека на историята, който макар и не особено неочакван, бе идеален.

"Правилата на привличането" ще ви накара още веднъж да се влюбите в братята Фуентес и ще ви потопи в техния нелесен живот, в който обаче възтържествува любовта. Симон Елкелес отлично е създала историята и на Карлос, която е не по-малко вълнуваща от тази на Алекс, а ако сте харесали първата част, не се колебайте да посегнете и към втората. Удоволствието е гарантирано!

Благодаря на издателство Ибис

за възможността, която ми предоставиха!

"Парченца от нашия живот" от Хелън Дънбар - ревю

Само миг е достатъчен, за да загубиш всичко...

Но никога не знаеш какво ще получиш в замяна...

Кал е звездата на училищния отбор по бейзбол, а бъдещето пред него сякаш е пълно с възможности. Той и двамата му прекрасни приятели Лизи и Спенсър смятат, че заедно могат да преминат през всякакви трудности. Един ден обаче се случва непоправимото - трагичен инцидент разкъсва живота им на парченца и ги променя завинаги. 

Кал губи двете неща, на които държи най-много – бейзбола и Лизи. Когато се събужда в болница и осъзнава какво се е случило, той е обзет от чувство за вина, а един глас в главата му не му дава покой. След като разбира, че е преживял сърдечна трансплантация, Кал започва да сънува странни сънища, а мислите и чувствата му стават все по-объркани. Но изпитанията тепърва предстоят. Той трябва да се изправи пред най-големите си страхове и да разбере истината за новото сърце, което бие в гърдите му.

"Предполагам, че онова, което остава, след като някой, когото си обичал умре, не са неща, които можеш да вземеш и да докоснеш. Когато обичаш някого, тази обич те променя за добро или за зло. Затова той никога не си отива истински"

Бях изключително ентусиазирана до прочета тази книга не само защото е сравнена с книгите на Джон Грийн и Рейнбоу Роуъл, но и заради обещаващата и доста емоционално звучаща анотация. "Парченца от нашия живот" действително те кара да се замислиш върху сериозни теми, да оцениш това, което имаш - хората до себе си, фактът, че са живи и моментите с тях. 

Макар и книгата да описва трагичната история за загубата на любим човек и способността да упражняваш любимия си спорт, тя е написана увлекателно и не толкова болезнено, колкото очаквах. Може би това е което не ми достигна, за да я заобичам повече - именно, че имах нужда написаното да ме разчувства по-силно. 

Не мога да отрека, че се възхищавам на героите и на това, че останаха силни след подобна загуба, която никак не е лека. В един момент всичко е съвършено, а в следващия - нищо не е както преди. Всичко това е огромна промяна в живота на Кал и Спенсър, също на техните семейства, които сега заедно споделят болката си, и нямам как да не се отрази във всеки един аспект.

"Преди приемах колата като средство за постигане на някаква цел: подвижна къща, с която се придвижвам от едно място на друго. Сега е различно. Сега е зареден пистолет в ръцете ми."

Кал бе изключително чувствителен по темата, засягаща случилото се и не спираше да се самообвинява за смъртта на Лизи, въпреки че нямаше вина. Несъмнено той преживя загубата най-трудно от всички, но и имаше подкрепата на всички. Спенсър през цялото време бе до него и смятам, че ако не беше така, и двамата щяха по един или друг начин да се поддадат на болката си. Лизи, от своя страна, бе представена в пълна тяхна противоположност. Тя не се подчиняваше на правилата, хващаше мига и го изживяваше докрай, опитваше се да вземе най-много от живота, но редом с това стоеше и страданието й, породено от несподелената любов и липсата на майчина обич. Изкуството бе това, което я измъкваше от реалността, нейният източник на вдъхновение. 

"Парченца от нашия живот" е книга за приятелството, любовта, спорта, изкуството и как всичко това, докато го имаме, не осъзнаваме, че изведнъж може да го изгубим. История за това как до продължим след загубата и как да я превъзмогнем, какво всъщност е най-важното, към което трябва да пазим и най-вече ценим -  животът. А и любовта...

"Наистина оценяваме хората чак когато ги загубим, но мисля, че е по-добре да им показваме, че ги обичаме, докато са все още с нас."

Благодаря на издателство AMG Publishing 

за възможността да прочета книгата!