Защо "До всички момчета, които съм обичала" да е следващото ви четиво?

photo source

Шестнайсетгодишната Лара Джийн пази любовните си писма в кутия за шапки, подарък от майка й. Но това не са писма, които някой е писал за нея, а такива, които тя е писала. По едно за всяко момче, което някога е обичала - общо пет. Когато ги пише, тя излива сърцето и душата си и казва всичко, което никога не би се осмелила да изрече в реалния живот, защото писмата й са предназначени едниствено за нея. И така до деня, в който неясно как, тайните й любовни писма биват изпратени по пощата до своите получатели...

Прочетох „До всички момчета, които съм обичала“ на Джени Хан на най-подходящото за това място – по време на почивката ми на морето. Точно преди да замина се притеснявах как не разполагам с нито една лека романтична история, подходяща за плажа, когато изд. Ибис ме изненадаха приятно с тази книжка, за което съм им много благодарна! Вече знаех какво ще е следващото ми четиво.

„До всички момчета, които съм обичала“ е доста популярна в Америка от няколко години насам и се радвам, че вече я има и на българския пазар. В настоящата публикация смятам да ви предоставя няколко причини защо именно тази книга да бъде следващото ви четиво!

ЛЯТО Е!

photo source:

Кога, ако не сега, ще можете да се насладите истински на тази отпускаща история. Именно лятото (а и ваканциите по принцип) е най-подходящото време човек да се отдаде на заслужен отдих с една поглъщаща история, която без да се усети, е преполовил; която не иска да свършва, но все пак иска да разбере как ще приключи.

ЛЮБОВ!

Книгата на Джени Хан е романтична, откъдето и да я погледнете. Така че ако сте особено влюбчиви – е, ще имате „проблем“... тук момчетата не са малко, а не е много трудно да ги заобичате. Вмъкнете се в любовния живот на шестнайсетгодишната Лара Джийн, за да разберете какво означава същинска катастрофа!

СЕМЕЙСТВО!

Връзката между сестрите Сонг - Лара Джийн и двете й сестри: по-малката Катрин и по-голямата Марго, е очарователна, а взаимоотношенията им са наистина интригуващи. Любовта към баща им е впечатляваща! 

КОРЕЯ!

Ако си падате по корейската култура, то тази книга без съмнение ще ви се хареса – тъй като главната героиня е наполовина корейка, често се споменават корейски ястия и традиции.

ХАРИ ПОТЪР!

Въпреки че заема миниатюрна част от сюжета, не мога да не спомена препратките към „Хари Потър“, които толкова ме зарадваха! Изглежда авторката е почитател хехе!

ДЕТАЙЛИ!

Авторката е обърнала голямо внимание на малките неща - това може би не би си харесало на някой, които си търски напрегната история с бързо развиващ се сюжет, но на ценителите на малките, а всъщност толкова важни неща в живота, това само би се сторило очарователно! Предупреждавам, че четейки книгата, има реална опасност да огладнеете!

photo source

"До всички момчета, които съм обичала" е перфектното лятно четиво, което може да се опише само с израза по-сладко от шоколад... Книгата е част от трилогия и аз лично нямам търпение да разбера какво предстои да се случи със сестрите Сонг и с тяхното момчешко обкръжение, затова предполагам, че няма да мога да устоя и да не прочета останалите две книжки още сега!

"Всичко, всичко" от Никола Юн - ревю

Маделин Уитиър е 17-годишно момиче, диагностицирано с тежко и изключително рядко заболяване известно като комбиниран имунодефицит или накратко - тя е алергична към света. Никога не е излизала от вкъщи, защото всяка една прашинка или безобидна бактерия може да й причини смъртоносен пристъп. Храната и вещите й пък са грижливо подбирани от двамата човека, които Мадисън единствено вижда - своята майка и медицинската й сестра, Карла. 

Всичко е едно и също всеки ден в живота на Мади, докато един ден в къщата остреща не се нанасят нови съседи. Семейство с дъщеря и по-голям син, облечен в черно от главата до петите.

Оли. Забавен и кипящ от живот, с очи с цвета на океана. Светът никога няма да бъде същият за Маделин. Време е тя да напусне своя въздушен балон и да изпита всичко, което светът има да й предложи. И това ще бъде катастрофа.

Маделин започва да „шпионира“ Оли и неговия дневен непредсказуем режим, не след дълго двамата започват да обменят имейли и пренасят разговорите си в чат. Дълбоко приятелство се поражда между тях още преди да са се срещнали – гаранция за още по-дълбока любов…

На пръв поглед това звучи, като едновременно вълнуваща, романтична, но и евентуално много депресираща история за момиче, страдащо от неизлечима болест. История, към която не всеки би посегнал, воден от предразсъдъците, че ще остане емоционално натоварен и че през повечето време ще чете непрестанните оплаквания на едно 17-годишно момиче с по-различно ежедневие.

Признавам, че и аз си помислих същото преди да прочета първата страница, първата глава… и хей?! Кога прелистих и последната страница?! Действително тази книга успя да прикове вниманието ми през цялото време без нито за миг да ми се стори отегчителна, а напротив – безспирно прелиствах страниците, потъвайки все повече и повече в развитието на взаимоотношенията на нашите главни герои.

Безспорно Мадисън води нелеко съществуване, но успява да запълни времето си с четене на книги или играене на Фонетичен Скрабъл с майка си, чудейки се какво ли е да излезеш навън. Дори рождените й дни всяка година минават по един и същи начин. Това не я спира да бъде щастлива, да оценява, че е жива всяко следващо утро, да радва двамата човека, които са й отдали цялото си време и внимание, откакто се помни. Въпреки това дните на Мадисън също като стаята й, са еднообразни и тя повече от всичко иска да промени това.

Оли е всичко, което Мади не е, а иска да бъде. Той е определението на думата „непредсказуем“, всичко около него е мистерия, която само чака да бъде разгадана, от него извира живот – този, за който Маделин мечтае.

Няма такава възможност като да не се привържете към Оли и Мадисън – неповторими във всяко отношение, несъмнено ще спечелят сърцето на читателя, независимо от неговата възраст. Друго, заради което си заслужава за прочетете тази не само изключително интересна, завладяваща, но и поучителна история, е именно увлекателният стил на авторката. Не мога да не обърна внимание и на красивите графични елемнти из страниците на „Всичко, всичко“ – от имейли и чатове между Мадисън и Оли, през най-различни разписания до нежни графики, описващи това, което не може да бъде предадено с думи…

„Всичко, всичко“ е една красива история за живота, който не трябва да пропиляваме при никакви обстоятелства, за първата любов, която трябва да изживеем при всякакви обстоятелства. Роман, който не поставя акцент върху болестта, а напротив – върху неизмеримата обич между майка и дъщеря, върху живота такъв, какъвто го имаме, а приемаме за даденост и такъв, за какъвто други мечтаят. Неизбежно и постепенно ще се влюбите в книгата на Никола Юн – в историята, в героите, във всичко... 

Искрено благодаря на издателство Ибис

за предоставеното предварително копие от книгата!

Търсете книгата по книжарниците от 20 септември!

"Перфектна химия" от Симон Елкелес - ревю

В гимназията Феърфийлд, в предградията на Чикаго, всички знаят, че общуването между съученици от южната и северната част на града може да бъде взривоопасно.
Бритни Елис живее в северната. Тя е богата и красива, златното момиче на училището. С една дума - има перфектен живот. Или поне умело успява да накара всички около нея да вярват в това. Но зад безупречната репутация на Бритни се крият сложни семейни отношения...

Алехандро Фуентес живее в южната - бедняшката част на града. Той е корав и груб, известен сред съучениците си като лошото момче, член на опасната банда „Кървавите латиноси“, от която можеш да се откачиш единствено с цената на живота си. Затова никой не е наясно с най-голямата му тайна – желанието му да излезе от бандата и да постъпи в колеж.

Когато през последната година от гимназията Бритни и Алекс са принудени да си партнират в часовете по химия, те изобщо не са очаровани. А арогантността на Алекс му изиграва лоша шега, когато се хваща на бас с един от приятелите си, че ще успее да свали Бритни. И когато между двамата започват да прескачат искри, никой не предполага, че това, което в началото е било невинна игра, съвсем скоро ще се превърне в сериозна опасност, когато бандата се почувства застрашена...

На пръв поглед историята звучи толкова познато - за невъзможната любов между "перфектното" момиче и "лошото" момче. Аз също избързах да заключа, че книгата по нищо няма да се различава от романтиките, които вече съм прочела. Е, съвсем скоро се убедих, че нещата не стоят точно така - "идеалното" момиче само носи маска на такова, прикривайки множеството си проблеми и терзания, а "лошото" момче всъщност притежава огромно сърце. Книгата привлича интереса на читателя още от първото изречение и така до самия край, но това, което я прави толкова увлекателна, е именно липсата на съвършени образи. Проследяването на взаимоотношенията между героите, техните лични и семейни проблеми, позволява на читателя да се привърже още по-силно към Бритни и Алекс, а това, че историята бе разказана от името и на двамата, ни дава възможността да надникнем по-отблизо в техните най-съкровени мисли, тайни и желания.

В началото Бритни не ме заинтригува особено, заради постоянните си опити да задържи маската си на съвършена ученичка, приятелка и гадже, но с течение на времето разбрах, че тя далеч не е толкова перфектна, за каквато успешно се представя. Родителите й никога не са я разбирали и не са давали възможността да бъде себе си, да бъде истинска и единствено са изисквали от нея да бъде каквато те желаят, да постига това, за което те мечтаят. Така с времето у Бритни се е породило трайно чувство на несигурност, лишило я от способността да се доверява, като тя всячески се опитва да скрие тези и други несъвършенства в живота си. С развитие на историята Бритни претърпява огромна промяна - тя успява да повярва в себе си, да се изправи срещу наложените й стереотипи и да се отърси от тях, да поеме своя път в живота, неповлиян от чуждата намеса, да бъде с хората, които обича и я ценят истински. Възхищавам й се, че нито за миг не спря да дарява сестра си с грижите и обичта, от които тя има нужда, че успя да й достави щастието, което заслужава. Несъмнено Бритни разбра това, което й бе нужно, за да вземе живота си в свои ръце и да заживее по начина, по който тя иска. 

"Животът е такъв, какъвто сам го направиш. Ако смяташ, че не можеш да промениш света, тогава следвай пътя, който други са проправили вместо теб. "

Алехандро Фуентес бе изключително интересен персонаж, криещ не само истинската си същност, ами и реалната причина, поради която се представя за толкова "лош". Той произлиза от мексиканска фамилия и е член на бандата "Кървавите латиноси", която може да напусне само като заплати с живота си. На пръв поглед арогантен и надменен, в действителност Алекс е точно обратното - обичащ, мил и грижовен. Принуден да извършва нелегални дела, за да може да закриля майка си и двамата си по-малки братя, Алекс също мечтае да постъпи в колеж. Връзката му с Бритни и чувствата му към нея вероятно са най-красивото нещо, което му се е случвало и той не пропиля това, което се случва веднъж в живота - истинската любов. Още нещо много показателно за него е отношението му към сестрата на Бритни - то не бе изпълнено със съжаление или съчувствие, а по-скоро с искрена обич, за разлика от пренебрежението и безразличието, които Колин, бившето гадже на Бритни, проявяваше.

"Ако научих едно нещо, то е, че никой не е вечно на тази земя. Трябва да живеем за мига, всеки ден... тук и сега."

Бритни и Алекс, на пръв поглед - две противоположности, а всъщност си приличат изключително много. И двамата са издигнали бариера към истинското си "Аз" и не го показват на околните. И двамата желаят да се откъснат от досегашния си живот и да поемат в своя посока. И двамата могат да постигнат всичко това заедно...

Второстепенните герои от своя страна - братята и приятелите на Алекс, както и семейството, приятелите и бившето гадже на Бритни, са неизменна част от историята и също допринасят за развитието й.

"Перфектна химия" на Симон Елкелес е история за пътя, който двама души изминават към постигането на мечтите си и откриването на най-ценното в живота - истинската и незаменима любов, която никога не се забравя. Препоръчвам я на всички почитатели на романтиката или на тези, които биха искали да прочетат един лек, но същевременно интересен роман в духа на Латинска Америка.

Много благодаря на издателство Ибис 

за възможността, която ми предоставиха!

"Град от кости" - книга първа от поредицата "Реликвите на смъртните" от Касандра Клеър - ревю

Source                             

Преди хиляда години ангелът Разиел смесил своята кръв с човешка и създал Нефилимите. Полухора, полуангели, те бродят в нашия свят, невидими, но винаги край нас – те са нашите защитници.

Наричат себе си Ловци на сенки.

Ловците на сенки следват законите, записани в Сивата книга, дадена им от ангела. Тяхната мисия е да защитават нашия свят от нашествениците, идващи от други измерения и наречени демони – същества, които бродят между световете и унищожават всичко по пътя си. Ловците на сенки имат за задача и да пазят мира сред Долноземците: полухора, полудемони, познати ни като магьосници, вампири, върколаци и феи.

В своята мисия те са подкрепяни от тайнствените Мълчаливи братя, чиито устни и очи са зашити. Мълчаливите братя властват над Града от кости, гробищен град, разположен под улиците на Манхатън, в който се пазят телата на мъртвите ловци на сенки. Мълчаливите братя съхраняват информация за всеки ловец на сенки от самото му раждане. У тях се намират и Реликвите на смъртните, трите свещени предмета, които ангелът Разиел дал на своите деца: Меч, Огледало и Бокал.

Хиляда години нефилимите са пазили Реликвите на смъртните. Ала това е било преди Въстанието, което за малко не унищожило тайния свят на ловците на сенки. Макар Валънтайн, ловецът на сенки, предизвикал Въстанието, отдавна да е мъртъв, пораженията, които оставил след себе си, така и не се изличили.

Изминали са петнайсет години от Въстанието. Август е. Улиците на Ню Йорк се пукат от палеща жега. Сред Долноземците се носи слух, че Валънтайн се е завърнал и води със себе си армия от Бездушни.

А Бокалът на смъртните е изчезнал...

Source

Тъй като няма да мога да представя по-добре историята от оригиналната анотация, представям ви самата нея. Трудно ми е да пиша за книга, която за толкова кратък период от време като седмица, успя да заеме челно място в списъка ми с любими книги и трайно да се намести там. В периода, в който всичките ми приятели бяха луднали по "Реликвите на смъртните", аз не проявявах никакъв интерес, а те разбира се, много ми се чудеха. Бях гледала филма, но си признавам - с половин око, и сигурно затова изобщо не привлече интереса ми. Но както се казва - по-добре късно, отколкото никога. Сега, няколко години по-късно, реших да разбера what is all the hype about. Е, убедих се, че пордицата неслучайно има толкова много почитатели по цял свят! 

Още с първите страници разбрах, че тази книга ще ме накара да се влюбя. Историята се развива постепенно, но това не пречи човек да се досети, че книгата е начало на нещо мащабно. Най-напред ме впечатли писането на авторката, която притежава великолепен стил на изразяване и майсторски си служи с всяка дума. Малко са съвременните писатели, които така съвършено успяват да нанижат думите си като мъниста. 

Не след дълго забравих за заобикалящия ме свят, просто се впуснах в света на Ловците на сенки и без да се усетя бях прочела повече от сто страници. Освен от безспорния литературен талант на Касандра Клеър, останах очарована и от цялостната картина и история в романа, от оригиналността на сюжета и не на последно място, от героите.

Действието в "Град от кости" не е от най-интензивно развиващото се - имаше части, в които авторката бе заложила повече на описанията, друг път на диалозите между героите, но със сигурност интересът на читателя не намалява в нито един момент, а напротив - той започва да чувства историята близка до сърцето си и да иска да научи повече и повече, да разбере как ще завърши. А всичките перипетии, пред които героите са принудени да се изправят, далеч не са излишни. Всичко, което се случваше бе свързано със следващото или ако не, то с развръзката в края на книгата, която обещавам, ще ви остави без думи и с отворена уста. Именно поради това със сигурност не мога да нарека историята предвидима. 

Никак не ми беше трудно да навляза в света, който авторката е създала и още по-лесно ми беше да го заобичам. Влюбих се и в героите, привързах се към тях и нямам търпение да науча развитието на характерите и взаимоотношенията помежду им в следващите части. 

Клеъри Фрей е нашата червенокоса главна героиня, която не подозира за произхода си, за скритите в миналото тайни, за способностите, които притежава. Наивна, но и много смела, няма как да не я заобичате и да не искате най-доброто за нея. След неочаквания край на книгата, умирам да разбера как ще продължи живота й оттук насетне. Още в първа глава Клеъри среща Джейс Уейланд и тогава целия й свят се преобръща. Той е мистериозен, самовлюбен и неустоим, смел, верен на приятелите си и с чувство за хумор. Много го заобичах като персонаж (всъщност вече е сред любимите ми мъжки персонажи) и смея да твърдя, че е съвършено изграден - нищо нямаше да е същото, ако някоя от чертите му липсваше или беше заменена с друга.

"Да обичаш означава да унищожиш, а да бъдеш обичан - да бъдеш унищожен."

Не можах кой знае колко да опозная другите герои - Саймън, Алек, Изабел, Магнус, защото акцентът не бе поставен върху тях, но се надявам това да се промени в следващите части от поредицата. 

Разбира се, в книга не липсваше и присъствието на злодей, около който през цялото време цареше абсолютна мистерия. Радвам се, че все пак в края тайните се разкриха и същевременно има още толкова много да се случва. 

Препоръчвам на всички почитатели на фентъзи жанра, които все още не са започнали поредицата "Реликвите на смъртните", да го направят - ще останат възхитени от майсторството на авторката и от съвършената история, която е успяла да създаде! Аз определено смятам да продължа с поредицата, както и с всички книги, които Касандра Клеър е написала, защото талантът й многи ме впечатли! 

П.П. - държа да отбележа, че корицата на новото издание на книгата е възхитително!

Искрено благодаря на издателство Ибис, че ми предоставиха копие от новото издание на книгата в замяна на честно ревю!

"Гондолата на времето" от Ева Фьолер - ревю

Седемнайсетгодишната Ана прекарва лятната си ваканция във Венеция заедно с родителите си. По време на една от разходките си из града Ана попада на червена на цвят гондола, а всички знаят, че венецианските гондоли са черни. Не след дълго на събитието "Историческа регата", което посещава заедно със своите родители, Ана е бутната във водата от едно привлекателно момче, а после и издърпана в същата червена гондола от него. Преди да успее да се върне на кея, всичко за миг се размива и Ана се събужда повече от половин хилядолетие назад във времето - през 1499г. Сега младата германка е принудена да привикне към начина на живот през тази епоха без технологии (дори и нейният любим айпод), козметика, лекарства или какъвто и да било лукс, който съвремието й е поднасял. Но най-важното - Ана трябва да открие каква е причината да се озове петстотин години назад и как би могла да се върне при семейството си. Помощта за това й оказва мистериозният Себастиано, когото последно вижда преди да отпътува назад във времето и към когото изглежда започва да изпитва повече от приятелски чувства...

Eдинствената друга поредица с елемент на пътуване във времето, която съм чела е трилогията "Скъпоценни камъни" на Керстин Гир, също немска съвременна литература. Тъй като историята на Гуендолин през вековете много ми допадна, имах голямо желание да прочета и за Ана в трилогията "Пътуване във времето", чието продължение непременно ще прочета. На пръв поглед двете поредици си приличат по това, че главните героини се озовават назад във времето без ни най-малко да са го подозирали, а също и чувствата, които започват да изпитват към загадъчно момче. В дълбочина обаче двата романа са коренно различни - от приключенията, които героите преживяват, трудностите, пред които се изправят, злодеите, които срещат до действителната причина за тяхното пътуване във времето.

Това, което най-много ме впечатли, бе прецизността, с която авторката е успяла да изгради живота във Венеция преди пет столетия. Тя майсторски преплита минало и настояще на героите в прекрасната Венеция. Ежедневието на хората тогава представя като приказка, която пренася читателя в това време и го кара да почувства атмосферата на тази епоха, да оцени новостите на съвремието си, да усети колко труден е бил животът без тях, макар е не невъзможен, изключвайки неизлечимите за това време болести, които днес се лекуват за седмица. 

Трябва да призная, че книгата наистина надмина очакванията ми! Макар и на моменти действието да се развиваше леко мудно и да намирах някои описания за прекалено проточени и сравнително ненужни, не подозирах, че авторката ще е съумяла толкова съвършено да преплете минало и настояще и да изгради с невероятна точност живота такъв, какъвто действително е бил преди пет столетия, както и града с неговите типични улички, архитектурни забележителности и разбира се, едноименният Канале Гранде. 

Героите в "Гондолата на времето" без изключение бяха абсолютно уникални, като всеки бе представен в различна светлина и имаше своя роля за развитие на действието.

Главната героиня Ана е изключително смела, макар и тя сама да не го вярва. Малко биха били хората, които ще запазят самообладание и състояние на духа, ако изведнъж напуснат съвремието си и се озоват в петнайсети век.Сега Ана трябва да се изправи пред пророчеството, което е определило нейната роля в това приключение и с малко повече късмет, да успее да се върне обратно в настоящето. Но след всичко преживяно, тя се привързва към обстановката и среща приятели в това опасно минало, то дали би искала да ги напусне завинаги?

Себастиано е загадъчният италианец, който бута, а след това спасява Ана от каналите на Венеция. Той също крие тайни и не изглежда да има желание да разясни настъпилите обстоятелства на младата германка. Неговото остроумие изпълват страниците с хумор, а читателят с наслада. Определено вече заема място сред любимите ми мъжки персонажи.

"От меката вълна, с която се бях завила, все още се долавяше уханието на Себастиано, тази неопределима и обезпокоителна смесица на мъж и приключения."

Второстепенните персонажи - Бартоломео, Клариса, Мариета, Хосе, Есперанца са също толкова мистериозни и индивидуално изградени като двамата главни герои и допълнително допринасят за красивите чувства, които книгата е способна да породи у читателя.

"Гондолата на времето" е една невероятна история, изпълнена с приключения, обрати, напрежение и романтика, поднесени чрез способностите на авторката да отвежда всеки назад във времето в прекрасната Венеция!

Благодаря на издателство Ибис 
за предоставената възможност!

"Игра на маски" от Бени Хюбнер - ревю

Лейн Денисън се мести със семейството си от Алабама в Лос Анджелис, което предполага само едно - ново училище, нови учители, нови приятели, но в Града на ангелите тя се сблъсква с една отчайващата и болезнена реалност на гимназиалната йерархия, в която едни представят себе си зад куп маски, коя от коя по-съвършено неестествена и стават "популярни", докато други са просто себе си, което изглежда е недостатъчно.

След провала на плановете й за перфектния първи учебен ден, Лейн среща мечтата на всяко момиче, а именно капитана на футболния отбор - Чандлър или както неговата русокоса половинка би го нарекла: "Чанииии!".

Знаех за съществуването на "Игра на маски" от близо година, две, но не съм и предполагала, че принадлежи на българска авторка. След като научих това, инстинктивно потърсих повече информация за сюжета, героите, посланието й, а след големия брой положителни отзиви за нея, пожелах да я прочета и аз. Е, "Игра на маски" по всички критерии е съвършен тийнейджърски роман и определено притежава качества, които аз много ценя в една книга - да буди интерес от първата до последната страница, да има моменти на напрежение, да оставя послание и разбира се, неочаквана развръзка. Трябва да призная, че това, което в действителност се оказа в края, няколко пъти ми мина през главата, но всеки път си казвах: "Не, не, не е възможно, определено преувеличавам...!". Още една причина, поради която след като затворих и последната страница, останах с отворена уста. Бени Хюбнер се е справила повече от отлично с написването на романа си и съвсем умело успява да породи чувства и привързаност към героите, които пък е изградила абсолютно индивидуално дори и второстепенните.

Лейн е главната героиня в романа, макар и действието да не се разказва от нейно име. Тя е "различна" от останалите, защото е себе си и не се опитва да се хареса на никого. Вярва, че ако някой я харесва, то това не трябва да е заради дрехите й или нещо още по-повърхностно. Не остава длъжна на никого и често не си мери думите. Като всяка едно момиче в тийнеджърската си възраст, Лейн също е изключително объркана относно чувствата си, но е наясно с едно - че не може да устои на тези теменужени очи...

Валънтайн е най-добрата приятелка на Лени от новото училище и в пълен контраст с облика на съучениците си, тя се облича във възможно най-много цветове, като за предпочитане е панталоните й да са яркооранжеви, а косата - на две увити опашки. Много добре впечатление остави Вал у мен с непреклонната си лоялност към най-добрата си приятелка и също с разбирането си към нея във всяка ситуация. 

Саманта или също известна като "най-популярното момиче" в училището и гадже на Чандлър, съчетава всички възможни пороци, които една тийнеждърка може да притежава. Тя намразва Лейн без видима причина и дава всичко от себе си да й стъжни живота. (Бас ловя, че всеки от вас познава подобна персона и в реалността! :D)

Чандлър, разбивачът на женски сърца, още повече заплита историята с променливото си поведение. Променливо, колко да е променливо? Хм, ами на 180 градуса направо. И неговият приятел Стан, безкрайно грубото и невъзпитано момче (нещо като мъжката версия на Саманта). 

Не мога да не спомена и Марта, защото нейната роля е ключова в изграждането на една част от цялостното послание на романа. Чрез образа й авторката разглежда често срещани сред тийнеджърите проблеми - психическият тормоз над по-неуверените, подигравките, публичното унижение, поради наднормено тегло и здравословни проблеми и показва, че слаби са не жертвите на подобен тормоз, а упражняващите го.

"Да си невидим си е предимство - можеш да наблюдаваш и чуваш, без да те виждат. Но си мисля, че моите килограми са най-малкият проблем. Хората страдат от купища излишъци - на самочувствие, на комплекси, на злоба, на лъжи. Нямате идея колко много лъжат хората, колко много лъжете всички вие, опитвайки се да се изкарате съвършени. Ами не сте... но какво от това."

Друго, което много ми хареса в книгата е, че по-голямата част от действието не се развива в училището, което би предполагало добре познатите ежедневни ситуации. Така сюжетът не само придобива оригиналност, но и ни пренася на прекрасното местенце, което авторката е избрала, а аз ще оставя на вас да разберете кое е то.

Сладко-романтичен и болезнено-реалистичен, "Игра на маски" е лек, забавен и изключително увлекателен роман, който буди размисъл върху въпроси като доверието, взаимоотношенията с приятелите и разказва за една реалност, в която всеки заблуждава за себе си и най-вече себе си. Определено си заслужава прочита най-малко защото е българска!

Благодаря на издателство Ибис 
за предоставената възможност 
да прочета книгата!

"Сапфиреносиньо" от Керстин Гир - ревю

Кое е по-трудно - да спасиш света или да танцуваш менует през XVIII век?

Във втората част от трилогията "Скъпоценни камъни" проследяваме историята за Гуендолин Шепърд  и Гидиън де Вилърс - двамата последни носители на гена за пътуване във времето, както и усложняването на взаимоотношенията им. Макар и първата книга да завърши с (спойлер от първа книга) тъй очакваната целувка, във втората Гидиън не прекратява арогантното си и надменно поведение, а даже злепоставя Гуендолин пред пазителите в Темпъл, които и без това й нямат доверие. Противоположно на това в други случаи пък се държи така, сякаш силно я желае. 

"Чувството да знам, че заради мен забравяш да дишаш е толкова... опияняващо."

Двете срещи на Гуендолин с тайнствения граф Сен Жермен още повече заплитат сюжета и поставят редица въпроси. По какъв начин графът, който е живял преди столетия, е способен да контролира носителите на гена за пътуване във времето, родени след него? От друга страна се разкриват някои черти от характера му - той отваря очите на Гуендолин за истина от екзистенциално значение за нея, но дали го прави от добри чувста или по-скоро по този начин извежда полза за самия себе си, спечелвайки доверието на момичето?

Що се отнася до истинската причина, поради която Пол де Вилърс и Люси Монтроуз са откраднали хронографа - дали с цел да предотвратят затварянето на Кръга или да получат облагите от това само за себе си, можем само да гадаем на този етап.  Със сигурност в това се крие ключът към всички тайни в историята, защото те не биха избягали от дома си и заедно с хронографа в миналото, без повече да могат да се завърнат в настоящето, ако това не бе решаващо и за тях, и за другите като тях.

Източник:

Не на последно място не бих могла да не подчертая колко ме зарадва появата на разговорливото гаргойлче Ксемериус, което само Гуендолин е способна да чуе и види. Изключително се забавлявах на чувството му за хумор, което развеселяваше иначе тъй напрегната обстановка. 

"Струва ми се, че в тази къща има впечатляващо голям брой женища. И половината от тях изглеждат така, сякаш спешно се нуждаят от гъделичкане."

Надявам се демончето да присъства и в следващата книга, за която всъщност очаквам спиращ дъха обрат, какъвто присъства и в края на втората част, но за който не мога да кажа, че не очаквах за съжаление.

В тази част от поредицата действително получаваме нови сведения, водещи до разкриването на цялостната загадка, научаваме силата на гарвана, която Рубинът притежава, както и намеренията на Диамантът, но се поставят още повече загадки, които с нетърпение очаквам да разкрия в третата и финална част "Смарагдовозелено". 

"Рубиненочервено" от Керстин Гир - ревю

Какво бихте направили, ако имахте възможност да пътувате в миналото? Световете, чакащи да бъдат открити, са необятни. Но също и опасностите и непредвидените усложнения.

Първата книга от немската трилогия "Скъпоценни камъни" разказва историята на шестнайсетгодишните Гуендолин Шепърд и братовчедка й Шарлот Монтроуз - най-младите наследници на семейство, в което се предава генът за пътуване на времето. Всички смятат, че Шарлот е тази, която притежава дарбата да се връща столетия назад, и докато очакват тя да покаже първите сигурни симптоми за това, Гуен прави първия си скок в миналото. Но тя е напълно неподготвена за разлика от братовчедка си, която години наред е обучавана по фехтовка, изискани маниери, чужди езици и история. Въпрос на време е тя да разбере, че липсата на познания бледнее пред опасностите, които крият мистериозно тайно общество и Гидиън - най-привлекателното момче, което някога е виждала.

Подходих доста мнително към този роман, защото очаквах типичната, лишена от смисъл история за момичето, криещо неочаквана дарба и загадъчния младеж, в когото то се влюбва. E, абсолютно съм грешала, тъй като историята е много по-задълбочена. Акцентът не е върху породилата се искра между Гуен и Гидиън, а върху разплитането на тайни от миналото на семейството, останали неразгадани от далечни времена. 

Керстин Гир перфектно пресъздава двата образа на Гуендолин - както този на тийнеджърка в гимназията, така и на последната носителка на гена за пътуване във времето. Книгата е завладяваща до толкова, че се сблъсках с невъзможността да я оставя, защото изгарях да разкрия тайните, да науча повече подробности, да получа отговори. Въпреки че това не се случи и книгата ме остави с много въпроси, успя изключително да ме заинтригува. Със сигурност очаквам много повече разкрития в следващите части. 

Историята е преразказана от името на главната героиня Гуендолин, което дава възможност за по-обстойно надникване в чувствата й и в действителността, която я заобикаля.
Разбира се, присъствието на злонамерени герои и неминуемо - Гленда Монтроуз, майка на Шарлот и сестра на майката на Гуен, e същинско кълбо от лоши последствия още от самото начало, когато й се налага да приеме, че не скъпата й дъщеря е носителка на гена. Списъкът продължава със загадъчните персонажи от миналото.  Наред с мистериозната обстановка, в книгата не липсва и чувство за хумор, което я прави не само завладяваща и вълнуваща, но и много забавна и разтоварваща. 

" - Това тук не е някоя сапунка по телевизията, лельо Мади - изсъска леля ми. 

- И слава богу, че не е. Ако беше, отдавна да съм загубила нишката на историята."

Друг положителен аспект на романа е присъствието на реални исторически събития, което превръща света на Гуендолин, а и героите в реални и създава усещане за автентичност, което аз изключително много ценя в една литературна творба.

Не мога да не отбележа и колко ме впечатли лоялността на най-добрата приятелка на Гуен, Лесли, която тутакси се впусна в проучвания относно дарбата и тайното общество, за да й помогне, подготвяйки я и която през цялото време й бе насреща и не я остави дори за миг, имайки предвид не дотам безопасните обстоятелства. Беше си истинско удоволствие да чета репликите на Лесли макар и второстепенна героиня, защото и тя като леля Мади въплъщава невероятно чувство за хумор, без което романът нямаше да е същият.

" - Знаеш, че си чудновата, нали?  

 - Да, скъпи Гордън, знам. Но поне нямам мутиращ глас - отвърна Гуендолин.

 - Това ще отмине.  

 - Хубаво би било, ако и ти отминеш - каза Лесли."

~ 

"Граф Сен Жермен...защо името ми се струва познато? Може ли да се окаже, че го познавам от някой филм? Не, бъркам го с граф Монте Кристо." 

А що се отнася до Гидиън, тайнственото момче с неповторима външност, а и характер - умирам да разбера повече за него. Имам чувството, че крие нещо, защото поведението му е доста подозрително. И не само неговото...


Без съмнение "Рубиненочервено" поставя началото на една вече любима поредици и нямам опасения, че следващите две части може да не ми харесат, тъй като първата бе невероятна и без никакви недостатъци - нито от страна на историята, нито откъм стила на авторката. Съвсем в границата на любимия ми жанр - щипка романтика и фантастични елементи и поовечко загадки, тайни и интриги. Препоръчвам я с две ръце и единствено съжалявам, че я прочитам толкова време след издаването й.