сряда, 21 септември 2016 г.

"Ще бъда до теб" от Холи Голдбърг Слоун - ревю

Сам Бордър иска да избяга, но няма накъде. Той е прекарал целия си живот с по-малкия си брат Ридъл и нестабилния им баща, местейки се от един град на друг след редица нещастия, случили се в ранното му детство. Да осигури най-необходимото – храна за по-малкия си брат Ридъл – затворено дете, което почти не говори, се полага именно на него. Това е най-важната му мисия. До деня, в който среща Емили.

Емили Бел вярва в случайността, но случайността до момента не се отнася благосклонно към нея. Тя произхожда от добро и амбициозно семейство, което иска най-доброто за нея, но въпреки това се чувства сама. Тя няма представа, че Сам ще стане неразделна част от живота ѝ и че запознанството с него ще я промени завинаги.

Внезапно обаче призраците от миналото се надигат отново и Сам и Ридъл са запратени на опасно пътешествие. Пътешествие към дома, което ще преобърне всичко.

Дали можеш да промениш съдбата си? И как се възстановяваш след човек, който е преобразил светогледа ти? Едно е ясно – не можеш просто да го замениш с някого другиго…

„Ще бъда до теб" е сладко-горчива история за любовта, музиката и изборите, които правим, когато животът ни се промени в миг.

В първия момент, в който зърнах „Ще бъда до теб“ в книжарницата, най-силно впечатление ми направи момчето, свирещо на китара, но за разлика от образа на обичайните китаристи, които сме свикнали да виждаме, тук обликът малко или много се различава. След като прочетох и анотацията, вече знаех, че това е история, която несъмнено ще си заслужава и вече нямах търпение да се запозная по-отблизо с героите, представени толкова мистериозно.

Сам Смит или по-коректно Сам Бордър е 17-годишно момче, чиито дни, откакто се помни, са посветени на една безкрайна борба за оцеляване и грижа за по-малкия си брат Ридъл. Сам не познава дома си, защото баща му не позволява да се застоят на едно място повече от седмица; не познава майка си, защото баща му един ден просто ги е отвел от нея; не ходи на училище, защото баща му смята, че е загуба на време; не излиза през деня, защото баща му смята, че не трябва да се показва камо ли да се сближава с хората; храни себе си и брат си с остатъците от кофите на заведенията за бързо хранене, защото баща им не смята, че е длъжен той да издържа двамата си синове, а пък и не работи, че да им осигури необходимото, вместо това се занимава с кражби.
Всичко ни навежда на мисълта, че Сам далеч не води щастлив и безгрижен живот, изпълнен единствено с училищни ангажименти и тук-там някое спречкване с приятел или прекалено загрижен родител, какъвто е този на неговите връстници. 

Емили Бел, дъщеря на амбициозни родители, които са готови на всичко само и единствено тя да е щастлива, определено е родена под щастлива звезда. Въпреки това Емили не се чувства напълно щастлива, а по-скоро сама. Нейният живот се променя из основи след една напълно случайна среща (ако изобщо случайността съществува – нещо, в което Емили не е убедена) с едно напълно случайно момче на име Сам. Той я пленява от първи миг със способността си за изслушва, говори и съчувства със сърцето си. Но по всичко личи, че светът на Сам е по-различен, само че никой не знае кое му е различното. Това трябва да разбере Емили, но каквото и да е, тя е уверена, че не би повлияло на чувствата й към този човек толкова истински, че сякаш измислен…

Без грам да преувелича мога да кажа, че „Ще бъда до теб“ е един от най-добрите съвременни тийн романи, които съм чела! Всичко в него е изпипано до съвършенство – от героите, през историята до българския превод на текста. Не само смятам, а съм убедена, че книгата трябва да достигне до по-голяма аудитория, защото несъмнено изпъква над останалите contemporary книги днес. Отдавна не ми е било толкова трудно да оставя книга настрана, поради ежедневните задължения на един ученик. Препоръчвам я с две ръце! Това е история, която ще ви накара да се замислите за съществуващите контрасти в обществото, ще ви позволи да се вмъкнете в мислите на тийнеджърите, ще ви разплаче, ще се усмихвате, а накрая просто ще искате да я започнете отначало!

Искрени благодарности на издателство Сиела
за любезно предоставената възможност да прочета тази запомняща се история!

вторник, 13 септември 2016 г.

"Всичко, всичко" от Никола Юн - ревю

Маделин Уитиър е 17-годишно момиче, диагностицирано с тежко и изключително рядко заболяване известно като комбиниран имунодефицит или накратко - тя е алергична към света. Никога не е излизала от вкъщи, защото всяка една прашинка или безобидна бактерия може да й причини смъртоносен пристъп. Храната и вещите й пък са грижливо подбирани от двамата човека, които Мадисън единствено вижда - своята майка и медицинската й сестра, Карла. 

Всичко е едно и също всеки ден в живота на Мади, докато един ден в къщата остреща не се нанасят нови съседи. Семейство с дъщеря и по-голям син, облечен в черно от главата до петите.

Оли. Забавен и кипящ от живот, с очи с цвета на океана. Светът никога няма да бъде същият за Маделин. Време е тя да напусне своя въздушен балон и да изпита всичко, което светът има да й предложи. И това ще бъде катастрофа.

Маделин започва да „шпионира“ Оли и неговия дневен непредсказуем режим, не след дълго двамата започват да обменят имейли и пренасят разговорите си в чат. Дълбоко приятелство се поражда между тях още преди да са се срещнали – гаранция за още по-дълбока любов…

На пръв поглед това звучи, като едновременно вълнуваща, романтична, но и евентуално много депресираща история за момиче, страдащо от неизлечима болест. История, към която не всеки би посегнал, воден от предразсъдъците, че ще остане емоционално натоварен и че през повечето време ще чете непрестанните оплаквания на едно 17-годишно момиче с по-различно ежедневие.

Признавам, че и аз си помислих същото преди да прочета първата страница, първата глава… и хей?! Кога прелистих и последната страница?! Действително тази книга успя да прикове вниманието ми през цялото време без нито за миг да ми се стори отегчителна, а напротив – безспирно прелиствах страниците, потъвайки все повече и повече в развитието на взаимоотношенията на нашите главни герои.

Безспорно Мадисън води нелеко съществуване, но успява да запълни времето си с четене на книги или играене на Фонетичен Скрабъл с майка си, чудейки се какво ли е да излезеш навън. Дори рождените й дни всяка година минават по един и същи начин. Това не я спира да бъде щастлива, да оценява, че е жива всяко следващо утро, да радва двамата човека, които са й отдали цялото си време и внимание, откакто се помни. Въпреки това дните на Мадисън също като стаята й, са еднообразни и тя повече от всичко иска да промени това.

Оли е всичко, което Мади не е, а иска да бъде. Той е определението на думата „непредсказуем“, всичко около него е мистерия, която само чака да бъде разгадана, от него извира живот – този, за който Маделин мечтае.

Няма такава възможност като да не се привържете към Оли и Мадисън – неповторими във всяко отношение, несъмнено ще спечелят сърцето на читателя, независимо от неговата възраст. Друго, заради което си заслужава за прочетете тази не само изключително интересна, завладяваща, но и поучителна история, е именно увлекателният стил на авторката. Не мога да не обърна внимание и на красивите графични елемнти из страниците на „Всичко, всичко“ – от имейли и чатове между Мадисън и Оли, през най-различни разписания до нежни графики, описващи това, което не може да бъде предадено с думи…

„Всичко, всичко“ е една красива история за живота, който не трябва да пропиляваме при никакви обстоятелства, за първата любов, която трябва да изживеем при всякакви обстоятелства. Роман, който не поставя акцент върху болестта, а напротив – върху неизмеримата обич между майка и дъщеря, върху живота такъв, какъвто го имаме, а приемаме за даденост и такъв, за какъвто други мечтаят. Неизбежно и постепенно ще се влюбите в книгата на Никола Юн – в историята, в героите, във всичко... 

Искрено благодаря на издателство Ибис
за предоставеното предварително копие от книгата!

Търсете книгата по книжарниците от 20 септември!

вторник, 6 септември 2016 г.

"Този път, за да ме чуеш" от Ралица Генчева - ревю


В последно време българският читател получи възможността да се наслади на не една стихосбирки от родни автори. Една от тях е и "Този път, за да ме чуеш" от Ралица Генчева. 

бих могла да прекарам
живота си с теб,
бих могла да бъда
г-жа твоята фамилия,
но ще умра 
от недоспиване
ако всяка нощ
се будя
и се чудя
дали още
ме обичаш 

Всеки един стих е изпълнен с толкова много чувства - любов, страх, понякога болка и пак любов, че ще ви се завърти главата. От любов. Ще се влюбите и ще обичате (него), ще се замислите, ще сте благодарни и ще благодарите (за нечие присъствие в живота ви). Ще се зачудите как е възможно толкова точно да се опишат и ваши чувства и мисли, за които преди сте мислели, че не могат да бъдат разбрани камо ли изпитани от друг.

разбрах защо
не мога да отгледам цвете:
те искат да пуснат корени,
а аз искам да летя

Няма как поезията в „Този път, за да ме чуеш“ да не ви трогне дълбоко и трайно. Не само, че може би ще успеете и вие да изясните своите чувства, така както героинята от страниците, но и със сигурност ще ви припомни какво е любовта, какво носи (със себе си) и какво оставя (след себе си).
Поезията на Ралица Генчева е храна за сърцето и душата и именно това, от което имах нужда. Гарантирано тя ще ви въздейства и докосне до толкова, че след ден-два отново ще поискате да се потопите в красивите стихове, ще ги препрочитате отново и отново...

този път, 
за да ме чуеш,
ще мълча.

Много благодаря на Рали Генчева за предоставената възможност да прочета и почувствам написаното от нея, както и за красивото послание на първата страница!



петък, 2 септември 2016 г.

End of Summer Book Tag


Здравейте! Днес се включвам с един малко позакъснял летен таг, но не ми се иска да признавам, че лятото е вече зад гърба ни. 
Поне не и преди училището да е започнало. Благодаря на Симона за 
този таг! Аз от своя страна каня всеки, който все още 
не го е направил, а има желание! 
1. Изгревът на лятото: Книга, която нямаше търпение да прочетеш през лятото.

Несъмнено книгата, която най-много исках да прочета това лято бе „Джейн Еър“. Бих я нарекла една от най-любимите ми на всички времена, успя да надмине и най-високите ми очаквания. Радвам се, че я прочетох за първи път на тази възраст, за да мога да я препрочитам отново и отново след време, когато мисленето ми вероятно ще се различава значително.

2. Прекалено топло, за да излязаКнига, заради която прекара целия ден вкъщи.

Действително не можех да оставя „Летни дни и летни нощи“ -исках да прочета разказа си докрай, а след това не можех да устоя да не започна и следващия, и по-следващия…

3. Летен плажен бар: Най-динамичната и пълна с обрати книга, заради която би избрал да прекараш вечерта вкъщи, вместо да излезеш с приятели.

Навярно "Въглен в пепелта" изцяло отговаря на описанието. Убедена съм, че това е една от най-добрите дистопии на нашето съвремие - силни герои, оригинален сюжет и неочаквани обрати, съвършено поднесени. Какво повече?!

4. Лeтен road trip: Книга, която чете в колата по време на път/ по време на ваканция.

Докато пътувахме в автобуса на път за Крушунските водопади и Деветашката пещера, четох „Великият Гетсби“, както и „Бай Ганьо“ – две коренно различни книги (обикновено се стремя да нямат нищо общо, когато чета повече от една), но може би не трябваше да избирам тези нелесни четива за път. Също четох „Сърца за разбиване“, докато пътувахме за Сърбия, което направи пътуването още по-приятно.
           
5. Студена лимонада: Книга, чието начало не хареса, но в която постепенно се влюби.

Каква по-подходяща категория за „Човек на име Уве“? В началото книгата не ми си виждаше нищо особено и даже се зачудих защо всички толкова я харесват. Но постепенно се привързах към героите и историята, а след края изпитах емоции, които от дълго време насам книга не ми беше донасяла!

6. Охлаждащ Starbucks: Книга, подходяща повече за студени пролет, есен или зима.
Може би „Парченца от нашия живот“ – книгата се развива по време на учебната година, но атмосферата ми напомняше по-скоро на студените месеци.
           
7.  Слънчево изгаряне: Книга, която прочете през лятото и определено не ти хареса.

Ще се повторя с избора си – „Парченца от нашия живот“ честно казано ме разочарова. Очаквах много повече и макар историята да звучи обещаващо, е написана наистина недобре. Толкова, че не можах да се привържа към нищо от тази книга… което пък и доказва колко е важен стилът на писане на автора. Все пак последните две-три страници от книгата имат дълбоко послание. Но нима това е достатъчно?!

8. Слънчасване: Книга, от която очакваше повече и ти беше трудно да завършиш.

Освен, че ми беше трудно да завърша „Парченца от нашия живот“, „Бай Ганьо“ не ме улесни в това отношение. Имах чувството, че не чета на родния си език… и все пак идеята и на двете макар и коренно различна, е чудесна.

9. Диня и пъпеш: Книга, която ти разкри сочни тайни и те остави без думи.

„Предимствата да бъдеш аутсайдер“ действително ми разкри доста тайни от живота на американските тийнейджъри.

10. Дъжд и хамак: Любимият цитат, който прочете и който те кара да философстваш.

“Sometimes, you do things and you do them not because you're thinking but because you're feeling. Because you're feeling too much. And you can't always control the things you do when you're feeling too much.”  Benjamin Alire Sáenz, Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe

11. Златно слънце: Най-слънчевата, усмихната и лятна корица на която попадна.

Иска ли питане? Корицата както на българското, така и на американското издание на „Летни дни и летни нощи“ не може да носи по-лятно настроение!
          
12. Лятна любов: Книга, която би препоръчала отново и отново, заради емоцията, която носи.

Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe е книга, която винаги ще препоръчвам на всеки. Без грам да преувеличавам, всяка дума от нея е поезия…
13. Залезът на лятото: Книгата, с най-красивия финал.

Красив финал? Веднага се сещам за „Човек на име Уве“. Както вече казах, книгата завършва по възможно най-докосващия начин.