В последно време българският читател получи възможността да се
наслади на не една стихосбирки от родни автори. Една от тях е и "Този път, за да ме чуеш" от Ралица Генчева.
бих могла да прекарам
живота си с теб,
бих могла да бъда
г-жа твоята фамилия,
но ще умра
от недоспиване
ако всяка нощ
се будя
и се чудя
дали още
ме обичаш
Всеки един стих е
изпълнен с толкова много чувства - любов, страх, понякога болка и пак любов, че
ще ви се завърти главата. От любов. Ще се влюбите и ще обичате (него), ще се замислите,
ще сте благодарни и ще благодарите (за нечие присъствие в живота ви). Ще се
зачудите как е възможно толкова точно да се опишат и ваши чувства и мисли, за
които преди сте мислели, че не могат да бъдат разбрани камо ли изпитани от друг.
разбрах защо
не мога да отгледам цвете:
те искат да пуснат корени,
а аз искам да летя
Няма как поезията в „Този път, за да ме чуеш“ да не ви трогне дълбоко и трайно. Не само, че може би ще успеете и вие да
изясните своите чувства, така както героинята от страниците, но и със сигурност
ще ви припомни какво е любовта, какво носи (със себе си) и какво оставя (след
себе си).
Поезията на Ралица Генчева е храна за сърцето и душата и именно това, от което имах нужда. Гарантирано тя ще ви въздейства и докосне до толкова, че след ден-два отново ще поискате да се потопите в красивите стихове, ще ги препрочитате отново и отново...
този път,
за да ме чуеш,
ще мълча.
за да ме чуеш,
ще мълча.
Много благодаря на Рали Генчева за предоставената възможност да прочета и почувствам написаното от нея, както и за красивото послание на първата страница!
Няма коментари:
Публикуване на коментар