Колко е важно да намираме време за нещата, които обичаме!

Здравейте, бързам да кажа: не, не съм забравила, че имам блог! 😄 Причината за близо тримесечното ми отсъствие се крие във факта, че и аз като много други попаднах в порочния кръг на училище-домашни-уроци-домашни-кандидатстване.. Да, въпреки че все още съм 11 клас и до матурите и кандидат-студенските изпити остава близо една календарна година, аз вече започнах да се подготвям. И не, не защото изгарям от желание да се впусна в тази "въртележка". 

Избрах си специалност, която изисква повече жертви, от колкото съм предполагала, но съм убедена, че си струва. Та, потеглих по пътя на науката и трябва да ви кажа - пълен е с дооста препятствия и както вече казах, изисква много саможертви; като например трябваше да се сбогувам със свободното време през уикендите си, със свободното време през седмицата и даже, с времето, което преди отделях за учене по всеки един предмет в училище (е, вече е в сила изразът "въпрос на приоритети", ако ме разбирате). Искам да кажа - посветих цяялото си време на двете науки, с които смятам да кандидатствам, но в същото време загърбих книгите, а и съответно и писането в блога..

Близо месец и половина, ако не и повече, не се докосвах до художествена литература, дори във времето преди да заспя - вместо да почета книга, четях учебници. Не че има нещо лошо в това да се четат учебници преди сън, просто ми отне доста време, докато осъзная, че няма смисъл в това - не запомнях нищо от сложния научен изказ, не и в тези часове на деня... Та, един ден просто се почувствах някак лишена от прекрасното земно изкуство, наречено л-и-т-е-р-а-т-у-р-а. Не можех повече да продължавам без да се впускам в книжните приключения, които ме чакат между страниците. Осъзнах, че колкото и да съм заета, колкото и безкрайно много да имам да уча, все ще мога да отделям поне по 30мин на ден за четене. И знаете ли, пътуванията ми в градския транспорт станаха далеч по-приятни, както и времето ми за отмора вкъщи и времето преди да заспя.

Прочетох три романа на любимата ми Агата Кристи ("Азбучните убийства", "Искрящ цианкалий" и "Тъжният кипарис"); първата книга от "Поредица от злополучия" (е, за съжаление ми се стори прекалено детска, макар и със страашен сюжет и затова не смятам да чета следващите); препрочетох третата книга на Хари Потър (смятам да препрочета и следващите, чаках да позабравя детайлите, за да мога да го направя). 

И вече се чувствам по-вдъхновена. По-заредена. По-щастлива. Колко е хубаво само когато в това забързано ежедневие успеем да разпределим времето си така, че да има за всичко - задължения, почивка, излизания. 

Виждам, че постът стана доста дълъг, благодаря, че го прочетохте докрай и много се надявам да не сте ме забравили! 😄Надявам се следващата ни среща да е по-скоро, ще се постарая да бъде! 

Да, определено ми липсваше писането тук! ((:

End of Summer Book Tag

Здравейте! Днес се включвам с един малко позакъснял летен таг, но не ми се иска да признавам, че лятото е вече зад гърба ни. 

Поне не и преди училището да е започнало. Благодаря на Симона за 

този таг! Аз от своя страна каня всеки, който все още 

не го е направил, а има желание! 

1. Изгревът на лятото: Книга, която нямаше търпение да прочетеш през лятото.

Несъмнено книгата, която най-много исках да прочета това лято бе „Джейн Еър“. Бих я нарекла една от най-любимите ми на всички времена, успя да надмине и най-високите ми очаквания. Радвам се, че я прочетох за първи път на тази възраст, за да мога да я препрочитам отново и отново след време, когато мисленето ми вероятно ще се различава значително.

2. Прекалено топло, за да изляза: Книга, заради която прекара целия ден вкъщи.

Действително не можех да оставя „Летни дни и летни нощи“ -исках да прочета разказа си докрай, а след това не можех да устоя да не започна и следващия, и по-следващия…

3. Летен плажен бар: Най-динамичната и пълна с обрати книга, заради която би избрал да прекараш вечерта вкъщи, вместо да излезеш с приятели.

Навярно "Въглен в пепелта" изцяло отговаря на описанието. Убедена съм, че това е една от най-добрите дистопии на нашето съвремие - силни герои, оригинален сюжет и неочаквани обрати, съвършено поднесени. Какво повече?!

4. Лeтен road trip: Книга, която чете в колата по време на път/ по време на ваканция.

Докато пътувахме в автобуса на път за Крушунските водопади и Деветашката пещера, четох „Великият Гетсби“, както и „Бай Ганьо“ – две коренно различни книги (обикновено се стремя да нямат нищо общо, когато чета повече от една), но може би не трябваше да избирам тези нелесни четива за път. Също четох „Сърца за разбиване“, докато пътувахме за Сърбия, което направи пътуването още по-приятно.

           

5. Студена лимонада: Книга, чието начало не хареса, но в която постепенно се влюби.

Каква по-подходяща категория за „Човек на име Уве“? В началото книгата не ми си виждаше нищо особено и даже се зачудих защо всички толкова я харесват. Но постепенно се привързах към героите и историята, а след края изпитах емоции, които от дълго време насам книга не ми беше донасяла!

6. Охлаждащ Starbucks: Книга, подходяща повече за студени пролет, есен или зима.

Може би „Парченца от нашия живот“ – книгата се развива по време на учебната година, но атмосферата ми напомняше по-скоро на студените месеци.

           

7.  Слънчево изгаряне: Книга, която прочете през лятото и определено не ти хареса.

Ще се повторя с избора си – „Парченца от нашия живот“ честно казано ме разочарова. Очаквах много повече и макар историята да звучи обещаващо, е написана наистина недобре. Толкова, че не можах да се привържа към нищо от тази книга… което пък и доказва колко е важен стилът на писане на автора. Все пак последните две-три страници от книгата имат дълбоко послание. Но нима това е достатъчно?!

8. Слънчасване: Книга, от която очакваше повече и ти беше трудно да завършиш.

Освен, че ми беше трудно да завърша „Парченца от нашия живот“, „Бай Ганьо“ не ме улесни в това отношение. Имах чувството, че не чета на родния си език… и все пак идеята и на двете макар и коренно различна, е чудесна.

9. Диня и пъпеш: Книга, която ти разкри сочни тайни и те остави без думи.

„Предимствата да бъдеш аутсайдер“ действително ми разкри доста тайни от живота на американските тийнейджъри.

10. Дъжд и хамак: Любимият цитат, който прочете и който те кара да философстваш.

“Sometimes, you do things and you do them not because you're thinking but because you're feeling. Because you're feeling too much. And you can't always control the things you do when you're feeling too much.” ― Benjamin Alire Sáenz, Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe

11. Златно слънце: Най-слънчевата, усмихната и лятна корица на която попадна.

Иска ли питане? Корицата както на българското, така и на американското издание на „Летни дни и летни нощи“ не може да носи по-лятно настроение!

          

12. Лятна любов: Книга, която би препоръчала отново и отново, заради емоцията, която носи.

Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe е книга, която винаги ще препоръчвам на всеки. Без грам да преувеличавам, всяка дума от нея е поезия…

13. Залезът на лятото: Книгата, с най-красивия финал.

Красив финал? Веднага се сещам за „Човек на име Уве“. Както вече казах, книгата завършва по възможно най-докосващия начин.

May Wrap-Up & June TBR + Пролетен базар на книгата 2016 (book haul)

Здравейте! Ето, че измина и този месец, което означава, че е време за книжна равносметка. През месец май отново прочетох пет книги, всички от които много ми се харесаха и далеч не съжалявам, че съм прочела. Наред с това през май се проведе и ежегодният Пролетен базар гр. София, който за всички читатели е любимо събитие. Радвам се, че имах възможността да го посетя, да си закупя малка част от книгите, които най-силно желая да прочета, да се срещна с част от екипа на любимите си издателства, както и да поговоря с тях и най-вече да се запозная с прекрасни хора, с които ни свързва нещо голямо - книгите. <3 Благодаря ви за прекрасния ден Криси, Йоли и Симеон! 

В този пост по традиция ще ви съобщя книгите, които прочетох през изминалия месец и ще посоча други, които влизат в плановете ми за следващия. В допълнение с това - и книгите, които си закупих от седмицата на панаира. 

1. "Ангелско нашествие" от Сюзан Ий - ревю тук 

Много харесах началото на поредицата за "Пенрин и краят на дните", тъй като бе изпълнена с много действие и напрежение, сюжетът не е предвидим и даже бих го определила като доста оригинален.

2. "Как да бъдеш популярна: ретро мъдрост за съвременни тийнейнжъри" от Мая ван Уейгънън - ревю тук
Смятам, че тази книга би се харесала на всички тийнейджъри, на които предстои ново начало - като друго училище, град или на тези, които имат нужда от полезни напътствия за училищния живот, поднесени с много хумор.

3. "Пипи Дългото чорапче" от Астрид Линдгрен - реших да си припомня една от най-любимите си книжки от деството. Несъмнено това е книга, която ще държи усмивка върху лицето ви през цялото време, докато я четете, а на моменти ще ви кара да се смеете с глас!

4. "Елизабет е изчезнала" от Ема Хийли - ревю тук
Книга, изпълнена с множество загадки и история, поднесена толкова завладяващо и с герои съвсем близки до действителността, това е неповторимият дебютен роман на Ема Хийли. Препоръчвам го на всички почитатели на мистерията, а аз непременно ще го препрочитам, защото един прочит не стига, за да се разберат и осмислят всички детайли около историята.





5. "Перфектна химия" от Симон Елкелес - ревю тук
Изключително приятно изненадана съм от тази книга! Очаквах клиширана скучно предадена любовна история, а получих точно обратното! Много ми хареса, а краят бе повече от перфектен!

Месец юни се очертава истински ад, имайки предвид контролните и изпитванията за оформяне, които предстоят всеееки ден... Въпреки това съм си избрала няколко страхотни заглавия, които от много време искам да прочета. През юни смятам да дочета "Въглен в пепелта" от Сабаа Тахир, която ме изумява с всяка страница! Истински съвременен шедьовър! Също и "Човек на име Уве" на Фридрик Бакман. Това ще е първата ми среща с автора и определено няма да е последната, вече преполових книгата и мога да кажа, че е великолепна! Към списъка със заглавия за юни ще добавя и от книгите, които си закупих от Пролетния базар. А те са: "И всичко стана луна" на Георги Господинов, "Пътуване към себе си" на Блага Димитрова, "Тайната история" на Дона Тарт, "Вестители" на Цветелина Владимирова ии "Друговремец" на Диана Габалдон! <3 Нямам търпение да  прочета всички!

Е, това беше от мен! 
Желая ви месец с много прочетени книги и приятни емоции! 

April Wrap-Up & May TBR

Здравейте! И ето, че отново дойде краят на месеца, а кога мина и април, нямам представа... При всички случаи това означава, че е време за книжна равносметка. През месец април прочетох цели пет книги и започнах още две, които ще довърша през първите дни на месец май. Общо седем, до които съм успяла да се докосна през месеца и смятам, че това е просто уау за мен, имайки предвид не особено високата ми скорост на четене и седмиците с по няколко контролни едно след друго :Д Нека ви кажа и кои бяха те!

1. "Игра на маски" от Бени Хюбнер - Ревю тук. 

Определено имах нужда от малко разнообразие след фентъзи жанра, който бях зачела през март. Книжката е леко, приятно и ненатоварващо четиво, съчетано с оригинален сюжет, който би се харесал на всеки тийнейджър. Ако не знаех, никога не бих казала, че книгата е българска. Бени Хюбнер се е справила повече от отлично!

2. "Звезден полет" от Мелиса Ландърс - Ревю тук

Смело мога да кажа, че това е едно от най-добрите ми попадения за тази година! Книгата е невероятна - от прекрасно изградените герои, през оригиналния сюжет до неочакваната развръзка и действията, които ви очакват на всяка страница... Просто няма да можете да си поемете дъх!

3. "Гондолата на времето" от Ева Фьолер - Ревю тук

Определено ми беше интересно да проследя приключението на Ана през 15в. във Венеция и смятам да проследя и следващите части на историята в Париж и Лондон. Книгата несъмнено ще се хареса на почитателите на поредицата "Скъпоценни камъни" на Керстни Гир.

4. "Шестото клеймо" от Дан Браун 

Това бе първата ми среща с творчеството на автора и определено няма да е последната. В първата част от тетралогията за Робърт Лангдън се запознаваме с историята на едноименните Илюминати, ставаме част от вечната битка между науката и религията, научаваме за неща, които не сме и подозирали, че може да бъдат част от един човешки живот и не на последно място, имаме възможността да опознаем малко или много Вечния град - Рим. На тези, които решат да прочетат тази книга, само ще кажа да се подготвят за многобройни обрати и развръзки.

5. "Град от кости" от Касандра Клеър 

Завърших я преди няколко часа и просто се чудя защо толкова време отлагах да започна тази поредица! Невероятно начало, обичам, обичам, обичам! Скоро очаквайте ревю, в което ще си излея всичко за нея, а засега толкова :Д 

За месец май не съм сигурна кои ще бъдат книгите, които ще прочета, защото както обикновено се случва, през април прочетох съвсем други книги, от тези, които планувах за март. Знам само, че със сигурност ще довърша "Ангелско нашествие" от Сюзан Ий (която е великолепнаа дотук) и дневникът на Мая ван Уейгънън - Как да бъдеш популярна: Ретро мъдрост за съвременни чудаци". Нямам търпение да се докосна до "Елизабет е изчезнала" на Ема Хийли, която определено изглежда доста обещаваща, както и до "Перфектна химия" на Симон Елкелес. Е, списъкът и дотук стана дълъг, а не се знае с кои заглавия ще се сдобия от Пролетния панаир на книгата тази година (очаквам го от зимния насам :Д). 

А вие кои книги прочетохте този месец? ^^

Оригинална v.s. българска корица

Здравейте! В днешната публикация, позната и като "Войната на кориците", ще сравня оригиналната и българската корица на някои впечатляващи книги/поредици и ще ви разкрия предпочитанията си, обосновявайки се защо. 

1. "Целувка за Ана" - Стефани Пъркинс

И двете са прекрасни. Харесва ми това, че разкриват в кой град се развива историята и че ни очаква романтична такава, но не мога да не отбележа колко по-подходяща е оригиналната, защото придава по-зрял облик на книгата. За разлика от българската корица, чието изображение макар и изпипано до съвършенство, сякаш внушава по-детско и не дотам задълбочено съдържание. Затова точката отива за оригиналната корица.

2. "Гондолата на времето" - Ева Фьолер

Колкото и загадъчна да изглежда оригиналната корица, българската внушава много по-голяма автентичност на историята, като вземем под внимание не само героинята, но и прекрасните забележителности и тъй известните венециански канали на заден фон. Определено точката тук е за българската корица.

3. "Алена кралица" - Виктория Айвярд

Освен самият роман двете вариации на корицата също са прелестни, но колкото и да съм омагьосана от оригиналната корица, струва ми се, че българската подхожда повече на историята, защото е едновременно семпла и достатъчно красноречива, за да ни пренесе по-дълбоко в съдържанието. Точката ми е за българската корица!




4. "Ние, лъжците" - Емили Локхарт

Трябва да призная, че в тази книга се случи всичко онова, което не бях и предполагала! Великолепно, нали? Но все пак корицата трябва някак си да подготви, за обстановката, в която предстои да се потопим и аз смятам, че оригиналната корица го прави по-добре, затова избирам нея.



5. "Хартиени градове" - Джон Грийн

На книга като тази, която те държи в напрежение до самия край и в която царува загадъчността, смятам, че повече подхожда българската корица, защото дава усещане за предстоящо пътуване, а с него свързваме и неочакваните развръзки! Точката ми е за нея.




В заключение, оказва се, че за българските корици имам три гласа, за чуждестранните два. Разбира се, това е съгласно моя личен вкус. Надявам се да ви е било интересно! <3

Ади К.