Показват се публикациите с етикет Ma vie en mots. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Ma vie en mots. Показване на всички публикации

събота, 31 декември 2016 г.

Десетте най-добри книги, които прочетох през 2016г.

source

И ето, че 2-0-1-6 г. е вече зад гърба ни, което означава, че е време за книжна равносметка! В този последен за годината пост ще споделя заглавията, които най-много ме спечелиха и които несъмнено ще помня дълго. Но преди това... 

Тази година прочетох точно 44 (14 802 стр. според goodreads) книги и съм наистина доволна както от количеството, така и от качеството на прочетеното. Запознах се с наистина страхотни заглавия, някои от които ще препрочитам не веднъж в бъдеще. Що се отнася до целта ми в goodreads - ами тя беше 35... до февруари, когато реших, че не искам да се състезавам със себе си и просто я промених на 1. Защото четенето далеч не е надпревара и понякога забравяме истинското му значение.

10. "Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe" by Benjamin Alire Sáenz - книгата не е преведена на български, но я препоръчвам на всеки, който има възможност да я прочете. Изключително високият й рейтинг в goodreads не е напразно. Книгата е същинско поезия, просто храна за душата. 



9. "Да се биеш с Рубен Улф" от Маркъс Зюсак /Втора част от трилогията за братята Улф/  - това е частта от трите, която страшно ме грабна! Ревю: тук






8. "Летни дни и летни нощи" - 12 любовни истории под редакцията на Стефани Пъркинс - Няма как да не включа сборникът с летни истории, който толкова заобичах. Ревю: тук






7. "Връзка" от Рейнбоу Роуъл - най-най-любимата ми книга на Рейнбоу. Със сигурност бих я препрочела в бъдеще, защото освен за страшно интересна и увлекателна със страхотни персонажи, я намирам и за немалко поучителна. Ревю: тук





6. "Алена кралица" от Виктория Айвярд - първата прочетена книга за 2016г. се превърна и в една от най-любимите ми. Не ми се случва толкова често, за съжаление, да започна да чета и без да усетя, да съм прочела 100стр. Е, тук това беше редовен номер! Обичам тази книга (а прелестната корица е само още един плюс към всичко). Ревю: тук



5. "Въглен в пепелта" от Сабаа Тахир - книгата, която съм отлагала необяснимо дълго време. Нямам си на идея какво ме е спирало да я прочета по-рано, но се радвам, че все пак го направих. За мен това е перфектният ya фентъзи роман - оригинална история, прекрасно написана и герои, изградени в дълбочина, към които привързването е неизбежно. Препоръчвам с две ръце. Ревю: тук


4. "Всички наши места" от Дженифър Нивън - всеки, който ме познава или поне малко ми чете блога, знае, че тази книга ми е абсолютно любима от жанра. Плаках с часове. Изпитах емоции, които никога досега не бях изпитвала, заради книга. 
Надявам се и другата книга на авторката - "Вселената на раменете ми", да ми хареса, макар и не очаквам да е чаак толкова добра. Ревю: тук


3. "Великият Гетсби" от Ф. Скот Фицджералд - най- трудната книга, която съм чела. И същевременно една от най-въздействащите класики, които съм чела. Обожавям ! Смятам тази година да я препрочета било то на български или да се пробвам в оригинал или на френски. 




2. "Под игото" от Иван Вазов - последното нещо, което съм предполагала в шести клас е, че в единайсети ще кажа, че "Под игото" е любимата ми книга. 






1. "Джеън Еър" от Шарлот Бронте - абсолютно заслужена първо място за годината (а и не само!!!). Шарлот Бронте е написала истински шедьовър! 







Ох, не беше лесно да направя този подбор, но ето го и него в завършен вид!  Аз съм наистина доволна от прочетеното през 2016г. Надявам се, че и вие! 

И така, пожелавам ви повече хубави книги и постигнати цели, повече усмивки и време със семейството, повече запомнящи се моменти, добри и истински приятели през 2017г. и най-важното - бъдете здрави! ❤ 


петък, 2 септември 2016 г.

End of Summer Book Tag


Здравейте! Днес се включвам с един малко позакъснял летен таг, но не ми се иска да признавам, че лятото е вече зад гърба ни. 
Поне не и преди училището да е започнало. Благодаря на Симона за 
този таг! Аз от своя страна каня всеки, който все още 
не го е направил, а има желание! 
1. Изгревът на лятото: Книга, която нямаше търпение да прочетеш през лятото.

Несъмнено книгата, която най-много исках да прочета това лято бе „Джейн Еър“. Бих я нарекла една от най-любимите ми на всички времена, успя да надмине и най-високите ми очаквания. Радвам се, че я прочетох за първи път на тази възраст, за да мога да я препрочитам отново и отново след време, когато мисленето ми вероятно ще се различава значително.

2. Прекалено топло, за да излязаКнига, заради която прекара целия ден вкъщи.

Действително не можех да оставя „Летни дни и летни нощи“ -исках да прочета разказа си докрай, а след това не можех да устоя да не започна и следващия, и по-следващия…

3. Летен плажен бар: Най-динамичната и пълна с обрати книга, заради която би избрал да прекараш вечерта вкъщи, вместо да излезеш с приятели.

Навярно "Въглен в пепелта" изцяло отговаря на описанието. Убедена съм, че това е една от най-добрите дистопии на нашето съвремие - силни герои, оригинален сюжет и неочаквани обрати, съвършено поднесени. Какво повече?!

4. Лeтен road trip: Книга, която чете в колата по време на път/ по време на ваканция.

Докато пътувахме в автобуса на път за Крушунските водопади и Деветашката пещера, четох „Великият Гетсби“, както и „Бай Ганьо“ – две коренно различни книги (обикновено се стремя да нямат нищо общо, когато чета повече от една), но може би не трябваше да избирам тези нелесни четива за път. Също четох „Сърца за разбиване“, докато пътувахме за Сърбия, което направи пътуването още по-приятно.
           
5. Студена лимонада: Книга, чието начало не хареса, но в която постепенно се влюби.

Каква по-подходяща категория за „Човек на име Уве“? В началото книгата не ми си виждаше нищо особено и даже се зачудих защо всички толкова я харесват. Но постепенно се привързах към героите и историята, а след края изпитах емоции, които от дълго време насам книга не ми беше донасяла!

6. Охлаждащ Starbucks: Книга, подходяща повече за студени пролет, есен или зима.
Може би „Парченца от нашия живот“ – книгата се развива по време на учебната година, но атмосферата ми напомняше по-скоро на студените месеци.
           
7.  Слънчево изгаряне: Книга, която прочете през лятото и определено не ти хареса.

Ще се повторя с избора си – „Парченца от нашия живот“ честно казано ме разочарова. Очаквах много повече и макар историята да звучи обещаващо, е написана наистина недобре. Толкова, че не можах да се привържа към нищо от тази книга… което пък и доказва колко е важен стилът на писане на автора. Все пак последните две-три страници от книгата имат дълбоко послание. Но нима това е достатъчно?!

8. Слънчасване: Книга, от която очакваше повече и ти беше трудно да завършиш.

Освен, че ми беше трудно да завърша „Парченца от нашия живот“, „Бай Ганьо“ не ме улесни в това отношение. Имах чувството, че не чета на родния си език… и все пак идеята и на двете макар и коренно различна, е чудесна.

9. Диня и пъпеш: Книга, която ти разкри сочни тайни и те остави без думи.

„Предимствата да бъдеш аутсайдер“ действително ми разкри доста тайни от живота на американските тийнейджъри.

10. Дъжд и хамак: Любимият цитат, който прочете и който те кара да философстваш.

“Sometimes, you do things and you do them not because you're thinking but because you're feeling. Because you're feeling too much. And you can't always control the things you do when you're feeling too much.”  Benjamin Alire Sáenz, Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe

11. Златно слънце: Най-слънчевата, усмихната и лятна корица на която попадна.

Иска ли питане? Корицата както на българското, така и на американското издание на „Летни дни и летни нощи“ не може да носи по-лятно настроение!
          
12. Лятна любов: Книга, която би препоръчала отново и отново, заради емоцията, която носи.

Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe е книга, която винаги ще препоръчвам на всеки. Без грам да преувеличавам, всяка дума от нея е поезия…
13. Залезът на лятото: Книгата, с най-красивия финал.

Красив финал? Веднага се сещам за „Човек на име Уве“. Както вече казах, книгата завършва по възможно най-докосващия начин.