Здравейте, бързам да кажа: не, не съм забравила, че имам блог! 😄 Причината за близо тримесечното ми отсъствие се крие във факта,
че и аз като много други попаднах в порочния кръг на
училище-домашни-уроци-домашни-кандидатстване.. Да, въпреки че все още съм 11
клас и до матурите и кандидат-студенските изпити остава близо една календарна
година, аз вече започнах да се подготвям. И не, не защото изгарям от желание да
се впусна в тази "въртележка".
Избрах си
специалност, която изисква повече жертви, от колкото съм предполагала, но съм
убедена, че си струва. Та, потеглих по пътя на науката и трябва да ви кажа -
пълен е с дооста препятствия и както вече казах, изисква много саможертви; като
например трябваше да се сбогувам със свободното време през уикендите си, със
свободното време през седмицата и даже, с времето, което преди отделях за учене
по всеки един предмет в училище (е, вече е в сила изразът "въпрос на
приоритети", ако ме разбирате). Искам да кажа - посветих цяялото си време
на двете науки, с които смятам да кандидатствам, но в същото време загърбих
книгите, а и съответно и писането в блога..
Близо месец и
половина, ако не и повече, не се докосвах до художествена литература, дори във
времето преди да заспя - вместо да почета книга, четях учебници. Не че има нещо
лошо в това да се четат учебници преди сън, просто ми отне доста време, докато
осъзная, че няма смисъл в това - не запомнях нищо от сложния научен изказ, не и в тези часове на деня...
Та, един ден просто се почувствах някак лишена от прекрасното земно изкуство,
наречено л-и-т-е-р-а-т-у-р-а. Не можех повече да продължавам без да се впускам
в книжните приключения, които ме чакат между страниците. Осъзнах, че колкото и
да съм заета, колкото и безкрайно много да имам да уча, все ще мога да отделям
поне по 30мин на ден за четене. И знаете ли, пътуванията ми в градския
транспорт станаха далеч по-приятни, както и времето ми за отмора вкъщи и
времето преди да заспя.
Прочетох три романа
на любимата ми Агата Кристи ("Азбучните убийства", "Искрящ
цианкалий" и "Тъжният кипарис"); първата книга от "Поредица
от злополучия" (е, за съжаление ми се стори прекалено детска, макар и със
страашен сюжет и затова не смятам да чета следващите); препрочетох третата
книга на Хари Потър (смятам да препрочета и следващите, чаках да позабравя
детайлите, за да мога да го направя).
И вече се чувствам
по-вдъхновена. По-заредена. По-щастлива. Колко е хубаво само когато в това
забързано ежедневие успеем да разпределим времето си така, че да има за всичко
- задължения, почивка, излизания.
Виждам, че постът
стана доста дълъг, благодаря, че го прочетохте докрай и много се надявам да не
сте ме забравили! 😄Надявам се следващата ни среща да е
по-скоро, ще се постарая да бъде!
Да, определено ми
липсваше писането тук! ((:
Много ми беше интересен постът ти. Няма лошо в това да отделиш време за учене, особено след като става дума за кандидатстването ти. Но както всичко друго и това трябва да е в граници, не можеш да даваш една и съща храна на мозъка, не знам как си издържала. Имам моменти, в които ако не прочета худ. литература и не се откъсна поне за малко от реалността (трябва да си възвърна заряда) не мога да правя нещо. Ще ми е интересно ако споделиш нещо относно това, което си научила от двете дисциплини. Нещо, което ти е направило впечатление и ти е било интересно да четеш за него. Радвам се, че се завърна и очаквам нови постове, та дори и да са на различни теми от книгите :)
ОтговорИзтриванеБлагодаря и много се радвам, че ти е било интересно! Да, абсолютно си права, че както всичко друго и ученето трябва да бъде в граници и е много важно заниманията да се разнообразяват, освен всичко останало - и то омръзва, колкото и да са интересни и вълнуващи въпросните дисциплини, ако досегът с тях е непрестанен. Благодаря ти и за предложените идеи - за мен ще е удоволствие, но и предизвикателство да пиша за това! ((:
Изтриване