събота, 23 април 2016 г.

"Гондолата на времето" от Ева Фьолер - ревю



Седемнайсетгодишната Ана прекарва лятната си ваканция във Венеция заедно с родителите си. По време на една от разходките си из града Ана попада на червена на цвят гондола, а всички знаят, че венецианските гондоли са черни. Не след дълго на събитието "Историческа регата", което посещава заедно със своите родители, Ана е бутната във водата от едно привлекателно момче, а после и издърпана в същата червена гондола от него. Преди да успее да се върне на кея, всичко за миг се размива и Ана се събужда повече от половин хилядолетие назад във времето - през 1499г. Сега младата германка е принудена да привикне към начина на живот през тази епоха без технологии (дори и нейният любим айпод), козметика, лекарства или какъвто и да било лукс, който съвремието й е поднасял. Но най-важното - Ана трябва да открие каква е причината да се озове петстотин години назад и как би могла да се върне при семейството си. Помощта за това й оказва мистериозният Себастиано, когото последно вижда преди да отпътува назад във времето и към когото изглежда започва да изпитва повече от приятелски чувства...

Eдинствената друга поредица с елемент на пътуване във времето, която съм чела е трилогията "Скъпоценни камъни" на Керстин Гир, също немска съвременна литература. Тъй като историята на Гуендолин през вековете много ми допадна, имах голямо желание да прочета и за Ана в трилогията "Пътуване във времето", чието продължение непременно ще прочета. На пръв поглед двете поредици си приличат по това, че главните героини се озовават назад във времето без ни най-малко да са го подозирали, а също и чувствата, които започват да изпитват към загадъчно момче. В дълбочина обаче двата романа са коренно различни - от приключенията, които героите преживяват, трудностите, пред които се изправят, злодеите, които срещат до действителната причина за тяхното пътуване във времето.

Това, което най-много ме впечатли, бе прецизността, с която авторката е успяла да изгради живота във Венеция преди пет столетия. Тя майсторски преплита минало и настояще на героите в прекрасната Венеция. Ежедневието на хората тогава представя като приказка, която пренася читателя в това време и го кара да почувства атмосферата на тази епоха, да оцени новостите на съвремието си, да усети колко труден е бил животът без тях, макар е не невъзможен, изключвайки неизлечимите за това време болести, които днес се лекуват за седмица. 

Трябва да призная, че книгата наистина надмина очакванията ми! Макар и на моменти действието да се развиваше леко мудно и да намирах някои описания за прекалено проточени и сравнително ненужни, не подозирах, че авторката ще е съумяла толкова съвършено да преплете минало и настояще и да изгради с невероятна точност живота такъв, какъвто действително е бил преди пет столетия, както и града с неговите типични улички, архитектурни забележителности и разбира се, едноименният Канале Гранде. 

Героите в "Гондолата на времето" без изключение бяха абсолютно уникални, като всеки бе представен в различна светлина и имаше своя роля за развитие на действието.
Главната героиня Ана е изключително смела, макар и тя сама да не го вярва. Малко биха били хората, които ще запазят самообладание и състояние на духа, ако изведнъж напуснат съвремието си и се озоват в петнайсети век.Сега Ана трябва да се изправи пред пророчеството, което е определило нейната роля в това приключение и с малко повече късмет, да успее да се върне обратно в настоящето. Но след всичко преживяно, тя се привързва към обстановката и среща приятели в това опасно минало, то дали би искала да ги напусне завинаги?

Себастиано е загадъчният италианец, който бута, а след това спасява Ана от каналите на Венеция. Той също крие тайни и не изглежда да има желание да разясни настъпилите обстоятелства на младата германка. Неговото остроумие изпълват страниците с хумор, а читателят с наслада. Определено вече заема място сред любимите ми мъжки персонажи.

"От меката вълна, с която се бях завила, все още се долавяше уханието на Себастиано, тази неопределима и обезпокоителна смесица на мъж и приключения."

Второстепенните персонажи - Бартоломео, Клариса, Мариета, Хосе, Есперанца са също толкова мистериозни и индивидуално изградени като двамата главни герои и допълнително допринасят за красивите чувства, които книгата е способна да породи у читателя.

"Гондолата на времето" е една невероятна история, изпълнена с приключения, обрати, напрежение и романтика, поднесени чрез способностите на авторката да отвежда всеки назад във времето в прекрасната Венеция!

Благодаря на издателство Ибис 
за предоставената възможност!

4 коментара:

  1. Прекрасно ревю! Много ми хареса. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Радвам се, благодаря ти! Ще очаквам да прочета и твоето(:

      Изтриване
  2. Боже, написала си невероятно ревю за една от любимите ми книги! Развълнува ме допълнително за втората част *-*

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. О, много ти благодаря! Наистина ме усмихна ^.^ И аз очаквам втората книга с нетърпение, първата бе страхотна! :3

      Изтриване