Защо "До всички момчета, които съм обичала" да е следващото ви четиво?

photo source

Шестнайсетгодишната Лара Джийн пази любовните си писма в кутия за шапки, подарък от майка й. Но това не са писма, които някой е писал за нея, а такива, които тя е писала. По едно за всяко момче, което някога е обичала - общо пет. Когато ги пише, тя излива сърцето и душата си и казва всичко, което никога не би се осмелила да изрече в реалния живот, защото писмата й са предназначени едниствено за нея. И така до деня, в който неясно как, тайните й любовни писма биват изпратени по пощата до своите получатели...

Прочетох „До всички момчета, които съм обичала“ на Джени Хан на най-подходящото за това място – по време на почивката ми на морето. Точно преди да замина се притеснявах как не разполагам с нито една лека романтична история, подходяща за плажа, когато изд. Ибис ме изненадаха приятно с тази книжка, за което съм им много благодарна! Вече знаех какво ще е следващото ми четиво.

„До всички момчета, които съм обичала“ е доста популярна в Америка от няколко години насам и се радвам, че вече я има и на българския пазар. В настоящата публикация смятам да ви предоставя няколко причини защо именно тази книга да бъде следващото ви четиво!

ЛЯТО Е!

photo source:

Кога, ако не сега, ще можете да се насладите истински на тази отпускаща история. Именно лятото (а и ваканциите по принцип) е най-подходящото време човек да се отдаде на заслужен отдих с една поглъщаща история, която без да се усети, е преполовил; която не иска да свършва, но все пак иска да разбере как ще приключи.

ЛЮБОВ!

Книгата на Джени Хан е романтична, откъдето и да я погледнете. Така че ако сте особено влюбчиви – е, ще имате „проблем“... тук момчетата не са малко, а не е много трудно да ги заобичате. Вмъкнете се в любовния живот на шестнайсетгодишната Лара Джийн, за да разберете какво означава същинска катастрофа!

СЕМЕЙСТВО!

Връзката между сестрите Сонг - Лара Джийн и двете й сестри: по-малката Катрин и по-голямата Марго, е очарователна, а взаимоотношенията им са наистина интригуващи. Любовта към баща им е впечатляваща! 

КОРЕЯ!

Ако си падате по корейската култура, то тази книга без съмнение ще ви се хареса – тъй като главната героиня е наполовина корейка, често се споменават корейски ястия и традиции.

ХАРИ ПОТЪР!

Въпреки че заема миниатюрна част от сюжета, не мога да не спомена препратките към „Хари Потър“, които толкова ме зарадваха! Изглежда авторката е почитател хехе!

ДЕТАЙЛИ!

Авторката е обърнала голямо внимание на малките неща - това може би не би си харесало на някой, които си търски напрегната история с бързо развиващ се сюжет, но на ценителите на малките, а всъщност толкова важни неща в живота, това само би се сторило очарователно! Предупреждавам, че четейки книгата, има реална опасност да огладнеете!

photo source

"До всички момчета, които съм обичала" е перфектното лятно четиво, което може да се опише само с израза по-сладко от шоколад... Книгата е част от трилогия и аз лично нямам търпение да разбера какво предстои да се случи със сестрите Сонг и с тяхното момчешко обкръжение, затова предполагам, че няма да мога да устоя и да не прочета останалите две книжки още сега!

"Писма до изгубените души" от Бриджит Кемерер - ревю

В книгата основна роля има смъртта – или по-точно загубата на скъп човек. Именно тя свързва Джулиет и Деклан. Двамата започват да общуват по възможно най-нетипичния за тийнеджърите начин – чрез писма, които Джулиет оставя на гроба на майка си и на които Деклат отговаря. Историята продължава изключително вълнуващо и нито за миг не ми се стори скучна или бавна, а след средата бях и със затаен дъх, очаквайки да разбера как точно ще се развият нещата.

Джулиет Йънг винаги пише писма до майка си, пътуващ по света фотожурналист. Дори след нейната смърт, тя оставя писма на гроба ѝ. Това е единственият начин Джулиет да се справя с живота.

Деклан Мърфи не е типът момче, с което искаш да се забъркваш. Съдът за непълнолетни му определя да полага обществено-полезен труд в местното гробище, с което той се опитва да избяга от демоните в миналото си.

Когато Деклан прочита завладяващо писмо, оставено до един гроб, не може да устои да не отговори. Скоро той се разкрива пред пълен непознат и тяхната връзка е мигновена. Но нито Деклан, нито Джулиет знае, че те всъщност не са непознати. Когато училищният живот се намесва в тайните писма, ще хвърчат искри, докато Джулиет и Деклан разбират истини, които могат да ги разделят.

Започнах „Писма до изгубените души“ без да имам някакви конкретни очаквания, въпреки че анотацията й привлече вниманието ми още след излизането на книгата в САЩ. И определено не съм очаквала, че ще успее да ме заинтригува още от първата глава. Освен, че е историята е написана много увлекателно (е, някак си успях да се абстрахирам от непоносимото за мен сегашно време в литературата), сюжетът е оригинално замислен, а героите – безупречно изградени.

Джулиет претърпява тежък период на скръб по загубата на майка си –прочута фотожурналистка, която заснема въздействащи фотографии, разкриващи истинското лице на войната. Взимайки предвид и крехката й възраст, можах да почувствам болката, която тя изпитва заради смъртта на майки си. В същото време на моменти не проумявах вътрешните й подбуди за някои елементи от поведението й, но ги отдавах на скръбта й.

Деклан е момче с трудно детство и с купища проблеми в семейството, в училището и даже със закона. От неговата история се трогнах много повече, на моменти се възхищавах на силата на духа му – малко са хората, които биха понесли подобно отношение от страна на околните заради една единствена грешка...

Беше прекрасно, че и двамата главни герои имаха по точно един истински близък приятел, на който можеха да споделят всичко (тук благородно заиждам на Деклан, че има човек като Рев за свой най-добър приятел)! Не мога да отрека и факта, че авторката е положила голямо старание в проучванията си в сферата на фотографията и законодателното право, защото включената информация е наистина актуална.

За мен „Писма до изгубените души“ съдържа всичко необходимо, за да заеме челно място сред най-добрите книги в жанра! Препоръчвам я на всеки, който би искал да се докосне до една нетипична любовна история с вълнуващ сюжет и интересни герои. 

Благодаря на издателство Егмонт, че бяха така добри да ми предоставят възможността да прочета именно тази книга!

Колко е важно да намираме време за нещата, които обичаме!

Здравейте, бързам да кажа: не, не съм забравила, че имам блог! 😄 Причината за близо тримесечното ми отсъствие се крие във факта, че и аз като много други попаднах в порочния кръг на училище-домашни-уроци-домашни-кандидатстване.. Да, въпреки че все още съм 11 клас и до матурите и кандидат-студенските изпити остава близо една календарна година, аз вече започнах да се подготвям. И не, не защото изгарям от желание да се впусна в тази "въртележка". 

Избрах си специалност, която изисква повече жертви, от колкото съм предполагала, но съм убедена, че си струва. Та, потеглих по пътя на науката и трябва да ви кажа - пълен е с дооста препятствия и както вече казах, изисква много саможертви; като например трябваше да се сбогувам със свободното време през уикендите си, със свободното време през седмицата и даже, с времето, което преди отделях за учене по всеки един предмет в училище (е, вече е в сила изразът "въпрос на приоритети", ако ме разбирате). Искам да кажа - посветих цяялото си време на двете науки, с които смятам да кандидатствам, но в същото време загърбих книгите, а и съответно и писането в блога..

Близо месец и половина, ако не и повече, не се докосвах до художествена литература, дори във времето преди да заспя - вместо да почета книга, четях учебници. Не че има нещо лошо в това да се четат учебници преди сън, просто ми отне доста време, докато осъзная, че няма смисъл в това - не запомнях нищо от сложния научен изказ, не и в тези часове на деня... Та, един ден просто се почувствах някак лишена от прекрасното земно изкуство, наречено л-и-т-е-р-а-т-у-р-а. Не можех повече да продължавам без да се впускам в книжните приключения, които ме чакат между страниците. Осъзнах, че колкото и да съм заета, колкото и безкрайно много да имам да уча, все ще мога да отделям поне по 30мин на ден за четене. И знаете ли, пътуванията ми в градския транспорт станаха далеч по-приятни, както и времето ми за отмора вкъщи и времето преди да заспя.

Прочетох три романа на любимата ми Агата Кристи ("Азбучните убийства", "Искрящ цианкалий" и "Тъжният кипарис"); първата книга от "Поредица от злополучия" (е, за съжаление ми се стори прекалено детска, макар и със страашен сюжет и затова не смятам да чета следващите); препрочетох третата книга на Хари Потър (смятам да препрочета и следващите, чаках да позабравя детайлите, за да мога да го направя). 

И вече се чувствам по-вдъхновена. По-заредена. По-щастлива. Колко е хубаво само когато в това забързано ежедневие успеем да разпределим времето си така, че да има за всичко - задължения, почивка, излизания. 

Виждам, че постът стана доста дълъг, благодаря, че го прочетохте докрай и много се надявам да не сте ме забравили! 😄Надявам се следващата ни среща да е по-скоро, ще се постарая да бъде! 

Да, определено ми липсваше писането тук! ((:

"Ясновидците" от Либа Брей - ревю

Ийви О'Нийл се замесва в поредния скандал в родното провинциално градче и родителите ѝ я изпращат за наказание в Ню Йорк. Но Ийви това и чака. През златните двайсет години на миналия век Ню Йорк кипи от живот, там е раят на тайните джаз-клубове, модните магазини и бляскавите кинозвезди. Точното място за момиче, което мечтае за слава и безгрижни дни.

Но освен в оживлението на Голямата ябълка, Ийви прекарва времето си и из прашните, тъмни кътчета на странния Музей на окултното, управляван от чичо ѝ Уил. Той изглежда е обсебен от свръхестественото, а племенничката му пази мрачна тайна - дарба, която досега ѝ е носила единствено беди. Не след дълго полицията открива тялото на момиче, белязано с мистериозни символи. Уил и Ийви са извикани да сътрудничат на силите на реда и тя осъзнава, че способностите ѝ са единственият начин да заловят сериен убиец, излязъл на повърхността от черните дебри на миналото.

Появяват се още жертви и жителите на Ню Йорк са ужасени. Целият град е вперил взор в разследването: ще успее ли Ийви да стигне до истината и какво ще ѝ коства това? Дали мракът няма да я пречупи? А през това време около нея се разгръщат историите на Ясновидците, всеки със своите тайни... 

“There is nothing more terrifying than the absoluteness of one who believes he's right.” 

source

"Ясновидците" на Либа Брей е меко казано зашеметяващ роман, той е много повече от умело написана история, той е цял един нов свят, който трудно можеш да напуснеш дори и след последната страница. 

От дълго време книгата присъства в списъка ми със заглавия, които желая да прочета, несъмнено привлечена от и-з-у-м-и-т-е-л-н-а-т-а й корица и също толкова привлекателна анотация - не бих могла да устоя на Ню Йорк през 20те години на миналия век, Сухия режим, Ерата на джаза. Затова и не мога да кажа, че е била приятна изненада, а по-скоро надминати очаквания. Предполагах, че ще ми се хареса, но не очаквах, че ще имам насреща си един толкова завършен и безупречно написан роман. 

Никак не ми беше трудно да навляза в историята - още от първите страници се почувствах близка както с Ийви, така и със случващото се и нямах търпение за още и още, четях във всеки удобен момент, дори изместих "Ясновидците" пред задълженията си, но какво да направя?! По-силно е от мен. И все пак мисля, че преживяването беше твърде кратко!

Действието в книгата се развива с ралична скорост, но нямаше момент, в който да не се чувствам развълнувана и дори "на тръни". От страх. Защото някои глави, о, повярвайте ми, ви карат да настръхнете от ужас (е, не съм чела Стивън Кинг, но и Либа Брей си я бива в пораждането на уплах). Напрежение, което ще поддържа пламенен интерес у вас, и истинско нетърпение да разкриете мистерията до края и да разберете как ще свърши всичко това, но в същото време - нежелание да се разделите с героите. Да, точно това ще изпитвате, четейки "Ясновидците". 

Либа Брей е описала по съвършен начин епоха, толкова далечна от настоящата и при това, толкова увлекателно - беше ми интересно да чета дори и описанията на обстановката, сградите, облеклото и пр. Създала е герои, образите на които са разгърнати в дълбочина, изцяло индивидуални и толкова колоритни! 

source

Еванджелин О' Нийл официално се нарежда сред любимите ми героини на всички времена. Не мога да опиша колко обожавам хумора й, а примесен с нестихващото й влечение към забавленията, предлагани от града-който-никога-не-спи, историята се превръща в ярка палитра от веселие, смях, но и отдаденост.

Джерико, който в началото никак не харесах и мислех за човек с поглед на отегчение върху всичко в живота, се оказа по-мистериозен, отколкото предполагах. Не очаквах, че авторката ще ни сервира такова мащабно разкритие около на пръв поглед невзрачното момче, обичащо спокойствието. 

Сам Лойд през цялото време ми бе крайно интересен персонаж и очаквах неочакваното от него, но в крайна сметка не научихме кой знае колко за неговото минало. Потаен, (привидно) влюбен и все пак верен приятел, няма как да не се привържете към Лойд.

Уил е човекът, благодарение на който Ийви има възможността да прекара незабравими дни в Ню Йорк. Нейният чичо в началото ми се стори някак отдалечен и непривързан към племенницата си, но в последствие смятам, че между тях се изгради силна връзка. 

Мемфис Кембъл с тази своя чаровна усмивка и неизмерима обич към семейството се превърна в един от любимите ми, а и най-загадъчни персонажи. Чувствителен и толкова изстрадал, впечатляващ поет, Мемфис притежава дарбата... да бъде обичан. От добрите.

Тета и Хенри ме заинтригуваха безкрайно, миналото им е пълно с тайни, които е по-добре не излизат на повърхността. Присъствието им в историята придаде още по-голяма нотка на мистерия, а чистата обич между двамата, ме накара дълго да се усмихвам.

"Ясновидците" е един от най-добрите съвременни тийн романи, неоспоримо! И макар на моменти да ми напомняше за "Шестото клеймо" на Даун Браун с прекалено подробното навлизане в религията и божественото, смея да твърдя, че Либа Брей е създала една оригинална история, която няма начин да не ви плени с ярките образи на героите, съживителната обстановка и фурията от емоции, която ще ви накара да изпитвате. 

П.П. - Погледнете корицатаа! Просто е НАЙ-красивата, която имам честта да притежавам❤

Много благодаря на издателство Емас 

за любезно предоставеното копие от книгата!

Десетте най-добри книги, които прочетох през 2016г.

source

И ето, че 2-0-1-6 г. е вече зад гърба ни, което означава, че е време за книжна равносметка! В този последен за годината пост ще споделя заглавията, които най-много ме спечелиха и които несъмнено ще помня дълго. Но преди това... 

Тази година прочетох точно 44 (14 802 стр. според goodreads) книги и съм наистина доволна както от количеството, така и от качеството на прочетеното. Запознах се с наистина страхотни заглавия, някои от които ще препрочитам не веднъж в бъдеще. Що се отнася до целта ми в goodreads - ами тя беше 35... до февруари, когато реших, че не искам да се състезавам със себе си и просто я промених на 1. Защото четенето далеч не е надпревара и понякога забравяме истинското му значение.

10. "Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe" by Benjamin Alire Sáenz - книгата не е преведена на български, но я препоръчвам на всеки, който има възможност да я прочете. Изключително високият й рейтинг в goodreads не е напразно. Книгата е същинско поезия, просто храна за душата. 

9. "Да се биеш с Рубен Улф" от Маркъс Зюсак /Втора част от трилогията за братята Улф/  - това е частта от трите, която страшно ме грабна! Ревю: тук

8. "Летни дни и летни нощи" - 12 любовни истории под редакцията на Стефани Пъркинс - Няма как да не включа сборникът с летни истории, който толкова заобичах. Ревю: тук

7. "Връзка" от Рейнбоу Роуъл - най-най-любимата ми книга на Рейнбоу. Със сигурност бих я препрочела в бъдеще, защото освен за страшно интересна и увлекателна със страхотни персонажи, я намирам и за немалко поучителна. Ревю: тук

6. "Алена кралица" от Виктория Айвярд - първата прочетена книга за 2016г. се превърна и в една от най-любимите ми. Не ми се случва толкова често, за съжаление, да започна да чета и без да усетя, да съм прочела 100стр. Е, тук това беше редовен номер! Обичам тази книга (а прелестната корица е само още един плюс към всичко). Ревю: тук

5. "Въглен в пепелта" от Сабаа Тахир - книгата, която съм отлагала необяснимо дълго време. Нямам си на идея какво ме е спирало да я прочета по-рано, но се радвам, че все пак го направих. За мен това е перфектният ya фентъзи роман - оригинална история, прекрасно написана и герои, изградени в дълбочина, към които привързването е неизбежно. Препоръчвам с две ръце. Ревю: тук

4. "Всички наши места" от Дженифър Нивън - всеки, който ме познава или поне малко ми чете блога, знае, че тази книга ми е абсолютно любима от жанра. Плаках с часове. Изпитах емоции, които никога досега не бях изпитвала, заради книга. 

Надявам се и другата книга на авторката - "Вселената на раменете ми", да ми хареса, макар и не очаквам да е чаак толкова добра. Ревю: тук

3. "Великият Гетсби" от Ф. Скот Фицджералд - най- трудната книга, която съм чела. И същевременно една от най-въздействащите класики, които съм чела. Обожавям ! Смятам тази година да я препрочета било то на български или да се пробвам в оригинал или на френски. 

2. "Под игото" от Иван Вазов - последното нещо, което съм предполагала в шести клас е, че в единайсети ще кажа, че "Под игото" е любимата ми книга. 

1. "Джеън Еър" от Шарлот Бронте - абсолютно заслужена първо място за годината (а и не само!!!). Шарлот Бронте е написала истински шедьовър! 

Ох, не беше лесно да направя този подбор, но ето го и него в завършен вид!  Аз съм наистина доволна от прочетеното през 2016г. Надявам се, че и вие! 

И така, пожелавам ви повече хубави книги и постигнати цели, повече усмивки и време със семейството, повече запомнящи се моменти, добри и истински приятели през 2017г. и най-важното - бъдете здрави! ❤ 

| 1 year of BLOGGING |

Не мога да повярвам, че 2016г. е към своя край! Но по-важното: не мога да повярвам, че преди точно една година на този ден публикувах първия си пост в блога (е, да, вярно - в този, който се представям, но смятам, че именно той е началото на всичко това). 

Всичко започна няколко месеца по-рано (т.е. в началото на 2015г.), когато случайно попаднах на няколко страхотни блога на други момичета на моята възраст. Четох ги с дни, може би съм изчела всичките им публикации, но след това не мога да опиша колко ме бяха вдъхновили. Не за друго, а да се опитам и аз да споделя какво мисля за книгите, които чета. А само представата да си имам мое, само мое кътче из необятното виртуално пространство, където да правя това, ме накара веднага да се размърдам. И така, след няколко неуспешни опита и когато почти се бях отказала от тази идея, малко след полунощ на Бъдни вечер (т.е. вече на Коледа) се регистрирах за пореден път и започнах с оформянето на дизайна, измислянето на име (което всъщност ми хрумна в последствие и което една година по-късно все така обожавам). Тогава вече бях абсолютно решена този път да се получи! Доста дни ми отне написването на първото ми ревю (постоянно го редактирах). Беше на една от най-впечатляващите книги, които някога съм чела: "Крадецът на книги" от Маркъс Зюсак.

Една година по-късно мога да кажа, че именно блогът направи моята 2016г. по-различна от всяка друга година! Именно благодарение на него се запознах с толкова прекрасни хора, които споделят същите интереси като мен. Имах възможността да работя с цели седем издателства: „Егмонт“,„Сиела“, „Ибис“, „Емас“, „AMG Publishing“, „Orange Books“, „Пергамент Прес“ – това доверие означава толкова много за мен, БЛАГОДАРЯ! Не на последно място, създадох две страхотни приятелства – Йоли, Криси: панаирите на книгата нямаше да са същите без вас, знаете къде сме на пролет! 😄❤

Макар и да имах един период от цели няколко месеца на неактивност в блога (не обещавам, че няма да се повтори все някога, колкото и да не ми се иска), поради безконечните ми училищни задължения, признавам, че всичко тук ми липсваше страшно много! Колкото и пъти да се опитвах да започна пост през тези месеци, умората надделяваше над желанието ми за писане...

И така, на този първи рожден ден на блога си пожелавам само едно: да има още много такива!

П.П. - Надявам се, че сте прекарали една вълшебна Коледа и ви желая весело посрещане на Новата година!

Ади 

 

"100 начина да промениш живота си" от Лариса Парфентиева- ревю

source 

„100 нaчинa дa пpoмeниш живoтa cи“ e cбopниĸ oт вдъxнoвявaщи иcтopии зa тoвa ĸaĸ дa пpoмeним живoтa cи ĸъм пo-дoбpo, нaпиcaн oт чoвeĸ, ycпял дa пpeoбъpнe coбcтвeния cи нa 180 гpaдyca.

Xopaтa чecтo ce въpтят в oмaгьocaн ĸpъг. Измъчвaни oт yceщaнeтo, чe нe живeят тaĸa, ĸaĸтo им ce иcĸa, тe пoпaдaт в ĸaпaнa нa eжeднeвиeтo и нe пpeдпpиeмaт ниĸaĸви дeйcтвия тoва дa ce пpoмeни. Cлeд ĸaтo Лapиca Πapфeнтиeвa ce oĸaзвa в житeйcĸa „зaдънeнa yлицa“, тя peшaвa дa нaпpaви „oбpaтeн зaвoй“ и дa пpoмeни ĸopeннo нaчинa, пo ĸoйтo възпpиeмa cвeтa. И успява.

Taзи ĸнигa ce paждa oт ceдмичнaтa pyбpиĸa нa Лapиca „100 нaчинa дa пpoмeниш живoтa cи“. Beднaгa cлeд пoявaтa cи пpeдизвиĸвa мнoгo ĸoмeнтapи. Xopaтa зaпoчвaт дa cпoдeлят ĸaĸ paзличнитe иcтopии им пoмaгaт дa въpвят нaпpeд.

B ĸнигaтa щe нaмepитe oтгoвopитe нa мнoгo въпpocи:

Kaĸ дa изpaзя cилaтa, ĸoятo тaя в ceбe cи?

Kaĸ дa нaпycнa oмpaзнaтa paбoтa и дa ce peaлизиpaм?

Kaĸ дa нaпpaвя пъpвaтa ĸpaчĸa ĸъм eдин нoв живoт?

Kaĸ дa пpeoдoлeя cтpaxoвeтe cи и дa нaпpaвя „cĸoĸa нa вяpaтa“?

Kaĸ дa cъчeтaя paбoтaтa cи c тoвa, ĸoeтo oбичaм?

Kaĸ дa нaмepя oбĸpъжeниe, ĸoeтo дa мe пoдĸpeпя?

Kaĸ дa paзвия cвoятa личнa cилa и дa пoлyчa oт Bceлeнaтa тoвa, ĸoeтo иcĸaм?

Kaĸ дa пpocтя cтapитe oбиди и дa „извaдя нoжa oт гъpбa cи“?

Ocвeн тoвa, щe пoлyчитe пepcoнaлнa фopмyлa нa щacтиeтo oт ceдeм ĸoмпoнeнтa.
↘↘↘
А аз ще добавя:

• Защо никога не успявам да постигна всички цели, които си поставям в края на годината за следващата и как да започна да ги постигам?
• Как да си създадам труден за създаване навик - като редовно ходене на фитнес и др., и същевременно как да се откажа от труден за отказване такъв - храненето без да изпитвам глад например?
• Защо не е необходимо да имам талант в дадена област, за да постигна успех в нея?
• Какво всъщност е призванието и как да разбера кое е най-правилното за мен?
• Как да съчетавам заниманията си със задълженията или как да намирам време за всичко?
• Какво всъщност е щастието и как да бъда щастлив(а)?

Цялото това обещаващо описание звучи прекрасно, нали и даже някак магично, сюрреалистично, утопично, ако щете? А как ще ви се стори, ако ви кажа, че действително тази книга е способна да ви отвори очите, дотолкова, че да ви накара многократно да премисляте живота си из основи и постепенно да започнете да вкарвате в него наученото от книгата. 

В "100 начина да промениш живота си" авторката разказва историите на различни хора по една или друга причина допитали се до нея за съвет или просто споделили терзанията си, и четейки, осъзнаваме колко общо всъщност имаме с всички тях и как посланието, което ни оставя прочетенето, е на път действително да ПРОМЕНИ живота ни.

Още щом разбрах за издаването на книгата на българския пазар, бях привлечена от гръмкото й заглавие - в първия миг си помислих, че тази книга с нищо няма да се различава от купищата книги за самоусъвършенстване, минавали ми пред очите, но анотацията промени отношението ми, някак си ме остави с чувство за прямота. Аз вече исках да прочета тази книга! И да променя живота си. Дори и да звучи смешно, за моите седемнайсет години виждах, че има аспекти в живота ми, които не ме удовлетворяват, черти на характера ми или просто вредни навици, не знам, но ясно виждам, че мога и по-добре. 

Сега, пет дни по-късно, след като затворих и последната страница на "100 начина да промениш живота си", смело заявявам, че вече зная какво и как мога да променя в себе си, в нагласата си към света и в каква посока. А най-малкото: Лариса Парфентиева ме ВДЪХНОВИ да го направя. 

Искрено се радвам, че имах възможността да прочета тази книга - тя не е просто поредното четиво, което възлага "големи надежди" и дотук. Тя е много повече от това - тя е ВДЪХНОВЕНИЕ в най-чиста форма. ВДЪХНОВЕНИЕ. ВДЪХНОВЕНИЕ. ВДЪХНОВЕНИЕ. Пропито във всеки неин ред, страница, глава. Не можех да се откъсна от нея, исках да чета още и още, защото авторката казва всичко онова, което съм искала да чуя от някого някога! За първи път ми се случва и да подчертавам с маркер любимите си цитати - просто са толково много, че сметнах за излишно да залепя всичките си 100 листчета. За първи път ми се случва и да се връщам назад и да препрочитам любими части, след което да продължавам напред, пак да се връщам и пак да препрочитам... 
Както казва и самата авторка в частта, в която благодари на своето семейство, приятели, редактори, колеги и пр., колкото и нескромно да звучи: тази книга е най-ценният подарък, който можете да подарите на един човек... Същото нещо си помислих и аз след първите няколко глави и бях убедена в това - какво съвпадение, нали?!

Ще споделя и няколко от цитатите, които най-силно ме накараха да спра и да се замисля. Надявам се и при вас да се получи нещо подобно❤:

"Онова, от което не можеш да се откажеш, с него и ще си останеш. Ако човек не може да се откаже от "демоните си", то той ще си остане с тях."

"Всички най-хубави неща, които се случват в живота ни, не могат да бъдат планирани или изчислени. Точно затова правилото е много просто: започни от това, към което те влече сърцето, продължавай достатъчно дълго и не губи концентрация."

"Когато човек прави това, което обича, не му е необходима допълнителна мотивация, за да върви напред и да расте. Ако се налага да се убеждавате и да се уговаряте, за да кажете "да", значи душата ви казва "не". Запомнете: когато душата ви казва "да", няма да има нужда от убежадавене." 

"Когато сте в дупка, най-важното е да го осъзнавате и без да се вълнувате, да продължавате да вървите напред. И винаги да помните: "Най-тъмно е преди разсъмване!" 

Хиляди благодарности на издателство AMG Publishing, 

които толкова приятно ме зарадваха с тази вълшебна предколедна изненада! 

Няма по-идеален начин да започна 2017г. ❤❤❤