"Алена кралица" от Виктория Айвярд - ревю

"Алена кралица", дебютният роман на Виктория Айвярд и първата книга от трилогията "Гвардиан", разказва историята на Мер Бароу - момиче, което живее в свят, разделен според цвета на кръвта - червена или сребърна. Червените са простолюдието, от години поробени от Сребърния елит, които за разлика от тях, притежават свръхестествени сили. 

Мер изхранва себе си и семейството си, като краде от улицата, каквото може, но един ден се случва така, че я отвеждат да работи като прислужница в кралския дворец, а там следва нещо немислимо... Мер разкрива пред най-висшите династии и пред двамата принцове - Кал и Мейвън, че притежава тайнствена свръхестествена сила, макар и кръвта и да е червена. От този момент нататък животът на момичето се преобръща изцяло. Мер става част от заплетена мрежа от лъжи и интриги, но кой е в центърът на всичко това? Дали изобщо може да вярва на някого, освен на себе си?

Романът ме грабна още от първите страници. Останах впечатлена от начинът, по който е устроен светът на Мер Бароу, различието в цвета на кръвта и колко определящ е той. 

"Няма значение, че кръвта е всичко, което ние не сме; всичко, което не можем да бъдем... Но аз знам по-добре. Тяхната кръв е заплаха, предупреждение, обещание. Ние не сме същите и никога няма да бъдем."

"Някога отдавна той ни наричаше мравки, Червени мравки, изгарящи в светлината на сребърното слънце."

Влюбих се в стила на писане на авторката, както и в образа на всеки един от героите, създадени тъй съвършено.

Във вените на Мер тече червена кръв, което я прави едно на пръв поглед обикновено момиче в свят, управляван от Сребърния елит. Но съдбата й е подготвила едно не толкова обикновено бъдеще... Като част от тайна схема, и в същото време - в центъра на любовен триъгълник (или четириъгълник), Мер е изправена пред един непознат за нея свят, в който само едно не е лъжа: 

"Всеки може да предаде всеки."

Всичко в романа е абсолютно непредсказуемо - както сюжетът, така и героите. В началото си бях изградила една представа за образите, която непрестанно се изменяше с всяка следваща страница. И именно това ме завладя - неочакваните развръзки, които в никакъв случай не съм и предполагала, постоянната ескалация на напрежението след всеки обрат и разбира се, любовната история, което е съвсем леко загатната.

Това, което не се промени от началото до края бе верността и лоялността на главната героиня към родителите и приятелите си, към кръвта си! Макар и да заживява сред "безсърдечните, себични, студени" Сребърни, тя не се отрича от произхода си, което я прави истински достойна за короната.  

Единственото, което не ми допадна в романа бяха прекалено дългите, според мен, описания на битките и прекалено задълбочените детайли около тях. Също така, очаквах малко повече оригиналност в избора на свръхестествената сила на Мер и може би, малко повече любов, но последното със сигурност ще се осъществи във втората част на историята, която очаквам с огромно нетърпение. Нямам съмнение, че издателство "Сиела" ще се постараят и втората корицата да бъде също толкова прекрасна!

"Алена кралица" е първата книга, която прочетох през 2016г. и определено ще бъде запомнена дълго след края й. Историята е впечатляваща и се различава от всички  книги в този жанр. Препоръчвам на всеки да се докосне до нея, почитател на дистопията или не, удоволствието е гарантирано! 

Искрено Ваша,
Ади!