"Когато кучетата плачат" от Маркъс Зюсак - ревю

Ревю на първа книга тук
Ревю на втора книга тук

Когато Камерън се влюбва в Октавия, последното гадже на Руб, всичко изглежда е на път да се промени. Възможно ли е това да раздели двамата братя? Или Октавия да обикне Камерън - аутсайдерът, отхвърлен от обществото и подценяван от родителите си? А на какво е готов Камерън, за да спаси живота на брат си?

В третата и последна част от трилогията за братята Улф, Маркъс Зюсак за пореден път разкрива неизмеримия си талант на разказвач. В "Когато кучетата плачат" на преден план не са боксовите мачове или кучешките залози, нито несгодите, които споходиха господин и госпожа Улф във втората част. Тук те вече са минало и е даден глас на любовта от една страна и прехода към зрялост - от друга. 

Камерън се чувства по-самотен от всякога. Не за дълго, за щастие, и именно самотата го отвежда при голямата любов. Различното е, че този път е споделена. По-малкият от братята Улф притежава рядко срещани за днешното поколение качества - вярност, всеотдайност, добронамереност, устременост. Не мога да кажа абсолютно нищо лошо за него; единствено смятам, че всяко момиче заслужава да срещне момче като Кам, всяко момче - приятел като него, а Руб е най-големият щастливец, че го има за брат. Камерън, неговите мисли и отношение към Октавия са поезия,  а чистотата на душата му няма как да не ви впечатли.

" - Нещо, което бих искал да владея до съвършенство? - Отместих поглед. - Да те обичам. Искам да те обичам съвършено."

Октавия е лъча светлина в дните на Кам, вече тя е най-хубавото нещо в тях. Тя, както и творчеството му, успяват да променят него, представата му за себе си и желанията му. Защото единственото негово желание е вече тя.

"Имах моите думи. Имах Октавия. И сякаш вече не се молех на себе си. Не молех за тези късчета щастие."

" - Чувал ли си някога куче да плаче, Стив? Да вие така силно, че направо непоносимо? Сигурно вият, защото са толкова гладни, че ги боли. Това, е което чувствам аз всеки ден от живота си. Толкова съм гладен да бъда нещо, да бъда някой. И нищо няма да ме спре." 

Боецът на боксовия мач, Кам, от втората книга тук завладява женските сърца, но както можете да предположите, действията му далеч не са водени от чувство на привързаност, а напротив - от вече познатата му абсолютна незаинтересованост към по-сериозните взаимоотношения. Но един неправилен избор отново поставя двамата братя на изпитание, в което трябва да са готови на всичко за другия.

Трилогията за братята Улф разказа трогателната история за (не)семейната любов, за това какво е да си и да имаш брат, а "Когато кучетата плачат" е нейния съвършен завършек. Толкова емоционална и въздействаща, третата книга разгръща най-мащабно образите на братята Улф (и на тримата) и поставя въпроса дали е необходимо да срещнем някого, да се случи нещо...за да станем някой. 

Благодаря на издателство Пергамент Прес

за предоставената възможност!

"Да се биеш с Рубен Улф" от Маркъс Зюсак - ревю

Братята Улф знаят как да се бият. Те са се били през целия си живот. Но сега залогът е нещо повече от това да победиш. Какво ще стане, когато двамата се изправят на ринга един срещу друг?

 Историята на братята Улф продължава с втората част от поредицата, в която както вече разбрахте, двамата ще се бият. Много. С други. Но и помежду си. И със себе си.

Маркъс Зюсак рязко вдига летвата с написването на продължението на трилогията си. Втората част е умопомрачително продължение, на светлинни години от първата и с много по-голямо послание. 

Тук двамата, до вчера пакостливи деца и пройдохи, днес - изправени на боксовия ринг с нелегални залагания, "за да спечелят пари, а може би и за малко себеуважение". 

Рубен, по-големият брат и несъмнено един от най-добрите, печели публиката, момичетата и доказва, че заслужава прозвището "Боецът".

Камерън. Неговите почитатели са зрителите, които се радват на губещите. Но Кам е и първият и най-голям почитател на брат си. Не само на ринга, но и в живота, в който двамата са неразделни.

" - Не губи сърцето си, Руб.

    - Не се опитвам да го изгубя, Кам. Опитвам се да го намеря. "

И така след няколко нелегални боксови срещи двамата братя се оказват пораснали, с повече спестявания от всякога и с тайна, която умело крият от семейството си. Междувременно баща им остава безработен и от гордост не желае да приеме субсидии на държавата. Губи достойнството си и обрича семейството си на мизерия поради липсата на средства. В момент, в който братята са намерили призванието си (или поне единият от тях). 

Всичко върви що-годе добре за двамата, докато не се налага да се изправят един срещи друг. Все пак зрелищата са най-добре платени... 

"Истината е, че имаме много неща да мразим и много да обичаме. Да обичаме. Хората. Да мразим. Ситуацията."

Но именно битката един срещу друг им показва най-очевидното. Че са братя. Битка, в която няма победители. Но има бойци. 

" - Какво ще правиш, когато приключиш с бокса?

   - Ще гоня живота си. Ще го сграбча. 

    Нахлупваме качулките и излизаме.

    Улицата.

    Светът.

    Ние. " 

"Да се биеш с Рубен Улф" е едно запомнящо се продължение на разказа за братската обич и вярност. За това колко далеч можеш да стигнеш за семейството. Честта. Гордостта. Стилът на Зюсак отново очарова, а историята му още повече. Книгата е способна да ви разчувства, замисли, трогне. Препоръчвам я с две ръце на всички - както поредицата, така и именно тази част!

Благодаря много на издателство Пергамент Прес

за възможността да се влюбя за пореден път в творчеството на Маркъс Зюсак!

"Аутсайдерът" от Маркъс Зюсак - ревю

Още щом разбрах, че главните герои в "Аутсайдерът" са двама братя, знаех, че книжката ще ми хареса, тъй като инстинктивно ми напомни за любимата ми от детството "Братята с лъвски сърца", а от първия ред се подразбираше, че в историята предстоят немалко забавни приключения. В действителност тези "приключения" се съдържаше много по-дълбок смисъл, от колкото предполагах в началото. Извод: Не съди книгата по корицата. Нито по първите й редове...

поради малкия обем на книгата в ревюто неминуемо се съдържат елементи, разкриващи сюжета

Романът разказва историята на Камерън и Рубен Улф - двама братя, съучастници в белите, но и верни приятели. Всъщност Камерън няма друг приятел освен брат си и на всичкото отгоре наскоро е уволнен от длъжността си разносвач на вестници. Но не това е, което го безпокои, а изгарящото го желание да срещне момиче. И не, не такова като от страниците на каталозите за бельо, които той разкъсва на парчета- тези там не се истински. Той желае момиче с непресторен глас и усмивка, което ще го обикне за това, което е.

"...заклех се, че ако някога си хвана момиче, ще се отнасям добре с него и няма да се държа гадно или мръснишки, нито да го нараня, никога!"

Двамата братя често провеждат "обири" - включително и в зъболекарския кабинет, макар и всички до един несполучливи. А когато успяват да осъществят първата си кражба, с течение на обстоятелствата са принудени да възвърнат откраднатото.

Скоро Камерън започва да помага на баща си в работата му на водопроводчик и не е предполагал, че именно това ще го отведе до момичето, в което той е влюбен още преди да срещне. Обиква го в момента, в който го вижда, а в следващите дни не спира да мисли и да се моли за него. Само едно нещо го притеснява. Ами ако го нарани? Ако нарани това изящно същество, не би могъл да си го прости. Но Камерън ни най-малко не допуска, че не друг, а той ще бъде нараненият, защото не друг, а той има чувства.

За да осмисли случващото се или просто за да си даде сметка за себе си, за отчайващото го бъдеще, Камерън често се лута сам по улиците, напомнящ вълк-единак. 

"Стоях там и чаках някой да направи нещо и най-накрая разбрах, че чакам самия себе си... Стоях, отпуснал ръце отстрани до тялото си, и виждах какво се е случило с мен, кой съм аз, и как винаги ще стоят нещата за мен."

Маркъс Зюсак разказва поучителната история за един болезнено неприятен период от живота на едно момче, на един аутсайдер, отблъснат от момичето от мислите си и подценяван от братята си, от семейството си, от околните... Но в същото време разказва за неговото израстване и утвърждаване като личност. Определено "Аутсайдерът" не е най-добрата книга на Зюсак, имайки предвид "Кръдецът на книги", но е неговият дебютен роман и едно страхотно начало на писателската му кариера.

Искрено Ваша,
Ади!