"Сапфиреносиньо" от Керстин Гир - ревю

Кое е по-трудно - да спасиш света или да танцуваш менует през XVIII век?

Във втората част от трилогията "Скъпоценни камъни" проследяваме историята за Гуендолин Шепърд  и Гидиън де Вилърс - двамата последни носители на гена за пътуване във времето, както и усложняването на взаимоотношенията им. Макар и първата книга да завърши с (спойлер от първа книга) тъй очакваната целувка, във втората Гидиън не прекратява арогантното си и надменно поведение, а даже злепоставя Гуендолин пред пазителите в Темпъл, които и без това й нямат доверие. Противоположно на това в други случаи пък се държи така, сякаш силно я желае. 

"Чувството да знам, че заради мен забравяш да дишаш е толкова... опияняващо."

Двете срещи на Гуендолин с тайнствения граф Сен Жермен още повече заплитат сюжета и поставят редица въпроси. По какъв начин графът, който е живял преди столетия, е способен да контролира носителите на гена за пътуване във времето, родени след него? От друга страна се разкриват някои черти от характера му - той отваря очите на Гуендолин за истина от екзистенциално значение за нея, но дали го прави от добри чувста или по-скоро по този начин извежда полза за самия себе си, спечелвайки доверието на момичето?

Що се отнася до истинската причина, поради която Пол де Вилърс и Люси Монтроуз са откраднали хронографа - дали с цел да предотвратят затварянето на Кръга или да получат облагите от това само за себе си, можем само да гадаем на този етап.  Със сигурност в това се крие ключът към всички тайни в историята, защото те не биха избягали от дома си и заедно с хронографа в миналото, без повече да могат да се завърнат в настоящето, ако това не бе решаващо и за тях, и за другите като тях.

Източник:

Не на последно място не бих могла да не подчертая колко ме зарадва появата на разговорливото гаргойлче Ксемериус, което само Гуендолин е способна да чуе и види. Изключително се забавлявах на чувството му за хумор, което развеселяваше иначе тъй напрегната обстановка. 

"Струва ми се, че в тази къща има впечатляващо голям брой женища. И половината от тях изглеждат така, сякаш спешно се нуждаят от гъделичкане."

Надявам се демончето да присъства и в следващата книга, за която всъщност очаквам спиращ дъха обрат, какъвто присъства и в края на втората част, но за който не мога да кажа, че не очаквах за съжаление.

В тази част от поредицата действително получаваме нови сведения, водещи до разкриването на цялостната загадка, научаваме силата на гарвана, която Рубинът притежава, както и намеренията на Диамантът, но се поставят още повече загадки, които с нетърпение очаквам да разкрия в третата и финална част "Смарагдовозелено". 

"Рубиненочервено" от Керстин Гир - ревю

Какво бихте направили, ако имахте възможност да пътувате в миналото? Световете, чакащи да бъдат открити, са необятни. Но също и опасностите и непредвидените усложнения.

Първата книга от немската трилогия "Скъпоценни камъни" разказва историята на шестнайсетгодишните Гуендолин Шепърд и братовчедка й Шарлот Монтроуз - най-младите наследници на семейство, в което се предава генът за пътуване на времето. Всички смятат, че Шарлот е тази, която притежава дарбата да се връща столетия назад, и докато очакват тя да покаже първите сигурни симптоми за това, Гуен прави първия си скок в миналото. Но тя е напълно неподготвена за разлика от братовчедка си, която години наред е обучавана по фехтовка, изискани маниери, чужди езици и история. Въпрос на време е тя да разбере, че липсата на познания бледнее пред опасностите, които крият мистериозно тайно общество и Гидиън - най-привлекателното момче, което някога е виждала.

Подходих доста мнително към този роман, защото очаквах типичната, лишена от смисъл история за момичето, криещо неочаквана дарба и загадъчния младеж, в когото то се влюбва. E, абсолютно съм грешала, тъй като историята е много по-задълбочена. Акцентът не е върху породилата се искра между Гуен и Гидиън, а върху разплитането на тайни от миналото на семейството, останали неразгадани от далечни времена. 

Керстин Гир перфектно пресъздава двата образа на Гуендолин - както този на тийнеджърка в гимназията, така и на последната носителка на гена за пътуване във времето. Книгата е завладяваща до толкова, че се сблъсках с невъзможността да я оставя, защото изгарях да разкрия тайните, да науча повече подробности, да получа отговори. Въпреки че това не се случи и книгата ме остави с много въпроси, успя изключително да ме заинтригува. Със сигурност очаквам много повече разкрития в следващите части. 

Историята е преразказана от името на главната героиня Гуендолин, което дава възможност за по-обстойно надникване в чувствата й и в действителността, която я заобикаля.
Разбира се, присъствието на злонамерени герои и неминуемо - Гленда Монтроуз, майка на Шарлот и сестра на майката на Гуен, e същинско кълбо от лоши последствия още от самото начало, когато й се налага да приеме, че не скъпата й дъщеря е носителка на гена. Списъкът продължава със загадъчните персонажи от миналото.  Наред с мистериозната обстановка, в книгата не липсва и чувство за хумор, което я прави не само завладяваща и вълнуваща, но и много забавна и разтоварваща. 

" - Това тук не е някоя сапунка по телевизията, лельо Мади - изсъска леля ми. 

- И слава богу, че не е. Ако беше, отдавна да съм загубила нишката на историята."

Друг положителен аспект на романа е присъствието на реални исторически събития, което превръща света на Гуендолин, а и героите в реални и създава усещане за автентичност, което аз изключително много ценя в една литературна творба.

Не мога да не отбележа и колко ме впечатли лоялността на най-добрата приятелка на Гуен, Лесли, която тутакси се впусна в проучвания относно дарбата и тайното общество, за да й помогне, подготвяйки я и която през цялото време й бе насреща и не я остави дори за миг, имайки предвид не дотам безопасните обстоятелства. Беше си истинско удоволствие да чета репликите на Лесли макар и второстепенна героиня, защото и тя като леля Мади въплъщава невероятно чувство за хумор, без което романът нямаше да е същият.

" - Знаеш, че си чудновата, нали?  

 - Да, скъпи Гордън, знам. Но поне нямам мутиращ глас - отвърна Гуендолин.

 - Това ще отмине.  

 - Хубаво би било, ако и ти отминеш - каза Лесли."

~ 

"Граф Сен Жермен...защо името ми се струва познато? Може ли да се окаже, че го познавам от някой филм? Не, бъркам го с граф Монте Кристо." 

А що се отнася до Гидиън, тайнственото момче с неповторима външност, а и характер - умирам да разбера повече за него. Имам чувството, че крие нещо, защото поведението му е доста подозрително. И не само неговото...


Без съмнение "Рубиненочервено" поставя началото на една вече любима поредици и нямам опасения, че следващите две части може да не ми харесат, тъй като първата бе невероятна и без никакви недостатъци - нито от страна на историята, нито откъм стила на авторката. Съвсем в границата на любимия ми жанр - щипка романтика и фантастични елементи и поовечко загадки, тайни и интриги. Препоръчвам я с две ръце и единствено съжалявам, че я прочитам толкова време след издаването й.