неделя, 15 май 2016 г.

"Как да бъдеш популярна: ретро мъдрост за съвременни чудаци" от Мая ван Уейгънън - ревю


Запратена в изгнание на дъното на социалната стълбица в училище, Мая ван Уейгънън решава да започне уникален социален експеримент: да прекара цялата учебна година, следвайки съвети, взети от наръчник по популярност от 1950 година! Могат ли една маша за коса, куп нелепи дрехи, малко вазелин вместо сенки за очи и наниз перли да помогнат на Мая в стремежа ѝ да стане популярна?
Резултатите от тази истинска история са смешни, излагащи, понякога болезнени и показват пътя към порастването, което невинаги се случва както си представяме, но си има и своите добри страни (дори ако първо трябва да наденеш кюлоти, за да ги достигнеш). Разказана с неповторимо чувство за хумор, историята на Мая служи за пример на читатели на всяка възраст за това колко много можеш да постигнеш, стига да проявиш доброта и самочувствие.


Мая ван Уейгънън живее на границата между САЩ и Мексико, висока е 1.57м, има любящи родители, по-малък брат и сестра. Но едно не е - популярна. В училищната йерархия тя се определя в графата "Отхвърлени от обществото", което е степен минус първа от скалата по популярност, най-ниското ниво от всички в училището, на които не им плащат, за да са там (учителите и тези по заместване). Скоро Мая открива наръчникът по популярност на Бети Корнел от петдесетте години на миналия век и решава да ги приложи в своя живот, знаейки, че няма какво повече да губи. 

От доста време бях хвърлила око на дневникът на Мая ван Уейгънън - провокиращото заглавие и грабващата анотация още повече привлякоха интереса ми, но не мислех, че историята описва истинския живот на Мая ван Уейгънън, която е както авторката, така и героинята в книгата си. В нея присъстват ежедневните резултати от експеримента, който има заветната цел - да извади Мая от дъното на социалната стълбица в училището й и да я направи значително по-известна, отколкото е.


Всеки от нас (или почти всеки) някога (или винаги) е искал да бъде популярен. А какво всъщност означава това? 

"Знам какво не е. Не е да седиш сам или да ти се присмиват. Не е да се срамуваш от това как изглеждаш и непрекъснато да искаш да се скриеш в някой ъгъл, да искаш да изчезнеш."


Но тази книга е нещо много повече от едно просто прилагане на съвети за популярност на повече от шейсет години и рисковете от това (всъщност такива май липсват). Тя е поглед в живота на едно момиче в едновременно най-прекрасните и най-болезнените й години - тийнейджърските, когато физически и психически човек преминава от детска в зряла възраст. Представлява още поглед в душата, мислите, чувствата й. Мая ван Уейгънън ни допуска до най-съкровените си спомени, желания, тайни и така имаме възможността да я опознаем истински, да й съчувстваме на места, друг път да се възхищаваме на смелостта, добрината, вярата й в себе си. Защото всичко голямо започва с това да повярваме в себе и в своите способности.

В дневника си Мая още споделя свои снимки със семейството си, с нови принадлежности, с тоалетите си или правейки упражнения за красива стойка и това допринася да достоверността на романа, което пък от своя страна по някакъв начин поражда довери към всичко написано в него.


Книгата е разделена на девет глави, всяка за деветте месеца от учебната година - от септември до май, през които Мая се стреми да подобри различен елемент от себе си, допитвайки се и следвайки съветите на Бети Корнел за тяло, грим, коса, дрехи. 

Всичко в книгата е поднесено с щипка хумор, защото ситуациите, в които Мая попада са нерядко комични, но винаги - поучителни. Всеки тийнеджър би научил по нещо, което ще намери за полезно и би започнал да прилага и в своя живот. Действително книгата вдъхновява читателя да се заеме с подобрение на нещата в себе си, което не харесва. Именно затова препоръчвам дневникът на Мая ван Уейгънън, обявена чрез класации за една от най-влиятелните тийнеджърки, на всеки, който би искал да почете за порастването на едно момиче, за пътуването му към себе си. На всички, които някога са седели сами на детската площадка. 

Много благодаря на издателство Сиела 
за възможността да прочета книгата!

4 коментара: