"Игра на маски" от Бени Хюбнер - ревю

Лейн Денисън се мести със семейството си от Алабама в Лос Анджелис, което предполага само едно - ново училище, нови учители, нови приятели, но в Града на ангелите тя се сблъсква с една отчайващата и болезнена реалност на гимназиалната йерархия, в която едни представят себе си зад куп маски, коя от коя по-съвършено неестествена и стават "популярни", докато други са просто себе си, което изглежда е недостатъчно.

След провала на плановете й за перфектния първи учебен ден, Лейн среща мечтата на всяко момиче, а именно капитана на футболния отбор - Чандлър или както неговата русокоса половинка би го нарекла: "Чанииии!".

Знаех за съществуването на "Игра на маски" от близо година, две, но не съм и предполагала, че принадлежи на българска авторка. След като научих това, инстинктивно потърсих повече информация за сюжета, героите, посланието й, а след големия брой положителни отзиви за нея, пожелах да я прочета и аз. Е, "Игра на маски" по всички критерии е съвършен тийнейджърски роман и определено притежава качества, които аз много ценя в една книга - да буди интерес от първата до последната страница, да има моменти на напрежение, да оставя послание и разбира се, неочаквана развръзка. Трябва да призная, че това, което в действителност се оказа в края, няколко пъти ми мина през главата, но всеки път си казвах: "Не, не, не е възможно, определено преувеличавам...!". Още една причина, поради която след като затворих и последната страница, останах с отворена уста. Бени Хюбнер се е справила повече от отлично с написването на романа си и съвсем умело успява да породи чувства и привързаност към героите, които пък е изградила абсолютно индивидуално дори и второстепенните.

Лейн е главната героиня в романа, макар и действието да не се разказва от нейно име. Тя е "различна" от останалите, защото е себе си и не се опитва да се хареса на никого. Вярва, че ако някой я харесва, то това не трябва да е заради дрехите й или нещо още по-повърхностно. Не остава длъжна на никого и често не си мери думите. Като всяка едно момиче в тийнеджърската си възраст, Лейн също е изключително объркана относно чувствата си, но е наясно с едно - че не може да устои на тези теменужени очи...

Валънтайн е най-добрата приятелка на Лени от новото училище и в пълен контраст с облика на съучениците си, тя се облича във възможно най-много цветове, като за предпочитане е панталоните й да са яркооранжеви, а косата - на две увити опашки. Много добре впечатление остави Вал у мен с непреклонната си лоялност към най-добрата си приятелка и също с разбирането си към нея във всяка ситуация. 

Саманта или също известна като "най-популярното момиче" в училището и гадже на Чандлър, съчетава всички възможни пороци, които една тийнеждърка може да притежава. Тя намразва Лейн без видима причина и дава всичко от себе си да й стъжни живота. (Бас ловя, че всеки от вас познава подобна персона и в реалността! :D)

Чандлър, разбивачът на женски сърца, още повече заплита историята с променливото си поведение. Променливо, колко да е променливо? Хм, ами на 180 градуса направо. И неговият приятел Стан, безкрайно грубото и невъзпитано момче (нещо като мъжката версия на Саманта). 

Не мога да не спомена и Марта, защото нейната роля е ключова в изграждането на една част от цялостното послание на романа. Чрез образа й авторката разглежда често срещани сред тийнеджърите проблеми - психическият тормоз над по-неуверените, подигравките, публичното унижение, поради наднормено тегло и здравословни проблеми и показва, че слаби са не жертвите на подобен тормоз, а упражняващите го.

"Да си невидим си е предимство - можеш да наблюдаваш и чуваш, без да те виждат. Но си мисля, че моите килограми са най-малкият проблем. Хората страдат от купища излишъци - на самочувствие, на комплекси, на злоба, на лъжи. Нямате идея колко много лъжат хората, колко много лъжете всички вие, опитвайки се да се изкарате съвършени. Ами не сте... но какво от това."

Друго, което много ми хареса в книгата е, че по-голямата част от действието не се развива в училището, което би предполагало добре познатите ежедневни ситуации. Така сюжетът не само придобива оригиналност, но и ни пренася на прекрасното местенце, което авторката е избрала, а аз ще оставя на вас да разберете кое е то.

Сладко-романтичен и болезнено-реалистичен, "Игра на маски" е лек, забавен и изключително увлекателен роман, който буди размисъл върху въпроси като доверието, взаимоотношенията с приятелите и разказва за една реалност, в която всеки заблуждава за себе си и най-вече себе си. Определено си заслужава прочита най-малко защото е българска!

Благодаря на издателство Ибис 
за предоставената възможност 
да прочета книгата!